Чтение онлайн

Но тук? От някой с благороден произход? — Той поклати глава, очевидно не знаеше какво

да каже.

— Мислех, че според етикета има само три вида пръстени.

— Има само три, които се използват — поясни той. — Само три вида се изпращат и

показват. Някога изпращали дървени пръстени, за да повикат слугите — онези, чието

положение е толкова ниско, че не заслужават желязо. Но това било много отдавна.

Постепенно изпращането на дървен пръстен започнало да се счита за прекалено

пренебрежително.

— Пренебрежителното отношение е нещо, което мога да преживея — облекчено рекох

аз. — С мен са се държали пренебрежително далеч по-добри хора от нея.

— Така е било преди сто години — продължи Бредон. — Нещата се променили.

Проблемът бил, че тъй като дървените пръстени били считани за израз на пренебрежение,

някои слуги смятали за обидно да ги получават. И тъй като човек не би искал да обиди

началника на своята конюшня, той не му изпращал дървен пръстен. Но ако началникът на

конюшнята не получавал дървен пръстен, то и шивачът не трябвало да получава, защото и

той щял да се засегне.

— И така нататък — кимнах разбиращо аз. — В крайна сметка всички се чувствали

обидени от получаването на дървен пръстен.

Бредон кимна.

— Умният човек би се старал да е в добри отношения със слугите си — обясни той. —

Дори и момчето, което носи вечерята, може да ти има зъб. А има хиляди невидими начини,

по които и най-нисшестоящите сред тях биха могли да си отмъстят. Дървените пръстени

вече изобщо не се използват. Сигурно щяха да са забравени, ако не присъстваха в сюжета на

няколко пиеси.

Погледнах пръстена.

— Значи аз стоя по-ниско от момчето, което чисти клозетите.

Бредон се прокашля смутено.

— Всъщност е по-зле — отбеляза той. — Това означава, че за нея ти дори не си човек. Не

заслужаваш да бъдеш признат за човешко същество.

— А, разбирам — рекох аз.

Нахлузих дървения пръстен на пръста си и стиснах ръката си в юмрук. Всъщност ми беше

точно по мярка.

— Това не е точно пръстен, който би носил — с неудобство ме предупреди Бредон. — В

действителност е точно обратното. — Той ме погледна с любопитство. — Предполагам, че

пръстенът на Алверон вече не е у теб?

— Той действително си го поиска обратно. — Взех от масата писмото на маера и

подадох и него на Бредон.

— „При първа възможност“ — цитира Бредон и сухо се засмя. — Това казва доста повече

неща, отколкото изглежда на пръв поглед. — Той остави писмото. — Все пак така вероятно

е по-добре. Ако беше запазил благоразположението му, щеше да се превърнеш в бойно поле

между тях двамата — като зърно пипер между нейното хаванче и неговото чукало. Щяха да

те смачкат в своите кавги.

Очите му се върнаха отново към дървения пръстен на ръката ми.

— Предполагам, че не ти го е дала лично? — с надежда попита той.

— Изпрати го по куриер — тихо въздъхнах аз. — Гвардейците също го видяха.

На вратата се почука. Отворих я и един куриер ми подаде писмо.

Затворих вратата и погледнах печата.

— Лорд Праевек — съобщих аз.

— Кълна се, че този човек прекарва всеки миг, в който е буден, с ухо, допряно до някоя

ключалка, или с език, заврян в нечий задник.

Засмях се, отворих писмото и набързо го прегледах.

— Иска си пръстена обратно — съобщих аз. — Доста е зацапано, дори не е изчакал

мастилото да засъхне.

— Без съмнение мълвата вече се е разнесла — кимна Бредон. — Нямаше да е толкова

лошо, ако Алверон не държеше толкова на нея. Но Мелуан вече е като негова дясна ръка и

ясно е изразила мнението си. Всеки, който се държи с теб по-добре, отколкото с куче, без

съмнение ще стане обект на нейното презрение. — Размаха писмото и. — А тя има

презрение в излишък. — Той посочи купата с пръстените и се засмя със сух и нерадостен

смях. — Тъкмо беше започнал да получаваш и сребро.

Отидох до купата, изрових неговия пръстен и му го подадох.

— Трябва да си го вземете обратно — казах аз.

На лицето на Бредон се появи огорчение, но той не посегна да вземе пръстена.

— Скоро ще си тръгна — добавих аз — и не бих искал вие да бъдете очернен заради

познанството си с мен. Няма как да ви се отблагодаря за цялата помощ, която ми оказахте.

Най-малкото, което мога да направя, е да се опитам да сведа до минимум вредата, която

може да бъде нанесена на вашата репутация.

Бредон се поколеба, след това затвори очи и въздъхна. Той взе пръстена и примирено сви

рамене.

— О! — възкликнах аз, защото внезапно си спомних нещо друго.

Отидох до купчината клеветнически истории и извадих страниците, които описваха

езическите му лудории.

— Това може да ви се стори забавно — рекох аз и му подадох листовете. — Сега

вероятно е най-добре да си тръгвате. Дори само това, че сте тук, едва ли е добре за вас.

Бредон въздъхна и след това кимна.

— Съжалявам, че не ти провървя повече, момчето ми. Ако някога се върнеш отново по

тези места, непременно ми се обади. След известно време всичко това ще бъде забравено. —

Очите му отново се насочиха към дървения пръстен на ръката ми. — Наистина е по-добре да

не носиш това.

След като той си тръгна, изрових златния пръстен на Стейпс от купата, както и железния

пръстен на Алверон. След това излязох в коридора.

— Ще отида да посетя Стейпс — учтиво съобщих на гвардейците. — Ще ме придружите

ли?

По-високият от двамата хвърли поглед към пръстена на ръката ми, сетне погледна

другаря си, преди да промърмори в знак на съгласие. Завъртях се на пети и тръгнах по