Чтение онлайн

Докато намеря пътя, паднах още две пъти, но веднъж стигнал, наведох глава и се затичах с всичка сила към далечната светлина на града. Знаех, че дракусът може да се движи по-бързо от мен, но се надявах дърветата да го забавят или да загуби ориентация. Ако стигнех пръв до града, можех да предупредя хората и да им дам време да се подготвят…

Пътят излезе от дърветата, видях, че огньовете са по-ярки и по-буйни. Горяха къщи. Чуваше се почти неспирният рев на дракуса, прекъсван от време на време от остри писъци и викове.

Когато влязох в града, забавих малко ход, за да си поема дъх.

После бързо се качих на покрива на една от малкото двуетажни сгради, за да мога да видя какво точно се случва.

Кладата на градския площад беше разпиляна навсякъде.

Няколко от близките къщи и магазини бяха продънени като изгнили бъчви, повечето от тях горяха на пресекулки. Огън проблясваше и върху дървените покриви на още няколко сгради. Ако по-рано вечерта не беше валяло, сега в пламъци щеше да е целият град, а не отделни сгради. Но и така беше само въпрос на време и това да стане.

Не можех да видя дракуса, но чух оглушителното хрущене, когато той се отъркаля върху една къща. Видях високо над покривите да се издига струя син пламък и отново чух рева му. Тръпки ме полазиха от този звук. Кой знае какво минаваше сега през объркания му от наркотика мозък?

Навсякъде имаше хора. Някои просто стояха объркано, други бяха изпаднали в паника и тичаха към църквата, като се надяваха да намерят убежище във високата каменна сграда или огромното желязно колело, висящо на нея, да им осигури обещаната защита от демоните. Вратите на църквата обаче бяха затворени и хората бяха принудени да потърсят убежище другаде. Някои просто гледаха ужасено от прозорците и плачеха, но изненадващо много от останалите бяха запазили присъствие на духа и предаваха от ръка на ръка кофи вода от градската цистерна на върха на кметството към горящата недалеч сграда.

Изведнъж разбрах какво трябваше да сторя. Сякаш внезапно бях стъпил върху някаква сцена. Страхът и колебанието ме напуснаха. Нужно бе единствено да изпълня своята роля.

Изкачих се с подскоци на близкия покрив, после минах през още няколко, докато накрая стигнах до една къща близо до градския площад, чийто покрив се бе подпалил от изхвръкнала от някоя клада главня. Откъртих дебела покривна плоча, чийто край гореше, и забързах към покрива на кметството.

Бях само на два покрива разстояние, когато се подхлъзнах. Твърде късно осъзнах, че съм скочил върху странноприемницата — нейният покрив не беше от дървени плочи, а от глинени керемиди, които бяха хлъзгави от дъжда. Носех се надолу, но стисках здраво горящата плоча, за да се свия и приготвя за падането. Успях да спра почти на самия ръб на покрива, сърцето ми биеше лудо.

Останал без дъх, изхлузих обувките си, както си бях по гръб. Изправих се, загрубелите ми стъпала усетиха познатата повърхност на покрива, засилих се, скочих, плъзнах се и скочих отново. Накрая се залюлях с ръка на една водосточна тръба и се приземих на равния каменен покрив на кметството.

Без да пускам горящата плоча, отидох до стълбата в горната част на цистерната и с пресеклив дъх благодарих едва чуто на онзи, който бе решил да остави капака на резервоара отворен.

Докато бях тичал по покривите, пламъкът над плочата беше угаснал, оставяйки тънка линия от живи въглени по ръба. Раздухах ги внимателно и скоро те отново весело пламнаха. Счупих плочата по средата и хвърлих половината върху равния покрив под краката ми.

Завъртях се да огледам града и набелязах най-големите пожари.

Имаше шест особено сериозни, пламъците там се издигаха високо в тъмното небе. Елкса Дал винаги казваше, че всички пожари са всъщност един пожар и всички пожари се подчиняват на симпатиста. Много добре, тогава всички пожари са един пожар. _Този_ пожар. _Това_ парче горяща плоча. Прошепнах обвързване и съсредоточих Алара си. С нокътя на палеца си набързо надрасках върху дървото руната „уле“, после „дох“ и накрая „песин“.

За краткото време, което това ми отне, вече цялата плоча бе започнала да тлее, пуши и да се нагорещява в ръката ми.

Захванах се с крак около стълбата, провесих се над цистерната и потопих плочата във водата. За миг почувствах около ръката си хладната вода, която след това започна бързо да се затопля. Макар плочата да беше под водата, виждах как тънката линия въглени по ръба продължава да тлее.

С другата ръка извадих джобното си ножче, прокарах го през плочата и го забих в дървената стена на цистерната, като по този начин закрепих импровизираната си сигалдрия под водата. Дума да няма, това беше най-бързият и небрежен поглъщач на топлина, който някога бях създавал.

Издърпах се обратно върху стълбата и огледах града, който, слава богу, беше притъмнял. Пламъците бяха намалели и на повечето места бяха останали само тлеещи въглени. Не бях угасил пожарите, само ги забавих достатъчно, че да могат хората от града да имат някакъв шанс да ги преборят с ведрата.

Работата ми обаче беше само наполовина свършена. Спуснах се на долния покрив и вдигнах втората половина от все още горящата плоча, която бях оставил. После се плъзнах по една водосточна тръба и се затичах по тъмните улици, минах площада и се насочих към фасадата на храма на техлините.

Спрях под огромния дъб, който се издигаше пред входната врата и все още пазеше непокътната премяната си от есенни листа. Коленичих, отворих пътната си торба и извадих мушамения чувал с всичката останала смола. Изсипах върху него бутилката с алкохол и го запалих с горящата плоча. Чувалът пламна бързо и от него се разнесе на талази парлив дим със сладникава миризма.

Захапах късия край на плочата между зъбите си, скочих, хванах се за един нисък клон и започнах да се катеря нагоре по дървото. Беше по-лесно от катеренето по фасада на сграда и успях да стигна достатъчно високо, за да мога да скоча към широкия каменен перваз под прозорците на втория етаж на църквата. Отчупих една клонка от дъба и я мушнах в джоба си.

По перваза се промъкнах до мястото, където огромното желязно колело висеше, прикрепено към стената. Изкачването по него беше по-бързо, отколкото по стълба, макар железните спици да бяха неприятно студени под все още мокрите ми ръце.

Стигнах до върха на колелото и оттам се прехвърлих на най-високия покрив в града.

По-голямата част от пожарите бяха угаснали и повечето викове бяха стихнали до ридания и приглушени уплашени, забързани разговори. Извадих парчето плоча от устата си и задухах върху него, докато не пламна отново. Съсредоточих се, промърморих друго обвързване и сложих дъбовата клонка над пламъка. Погледнах към града и видях, че блещукащите въглени са потъмнели още повече.

Мина известно време.

Дъбът долу изведнъж избухна в силни пламъци. Заради листата гореше по-ярко и от хиляди факли.

На внезапната светлина видях през две улици разстояние дракусът да надига глава. Изрева и избълва облак син пламък още докато тичаше към огъня. На ъгъла зави твърде бързо и се удари с все сила в стената на един магазин, която потроши с лекота.

С приближаването към дървото звярът забави ход и забълва огън отново и отново. Листата пламнаха и угаснаха бързо, оставяйки след себе си хиляди искрящи въглени, от което дървото да изглежда като огромен угасен свещник.