Чтение онлайн

— Госпожо Уолдрън, представям ви лейтенант Флечър. (За пръв път си долу, нали, Оуен?) Лейтенант Вернер Нгъ, лейтенант Ранджит Уилсън, лейтенант Карл Босли…

Типично за марсианците с техните кланове, помисли си той. Винаги заедно! Е, това пък ги правеше великолепна мишена, а и бяха представителна група от хубави млади мъже. Не вярваше кметицата да е забелязала стратегическата му маневра на оттегляне.

Дорийн Чанг би предпочела да разговаря с капитана, но той направи едно реактивно появяване, колкото да отбие номера, обърна една чашка, извини се на домакините и изчезна.

— Защо не ми позволява да го интервюирам? — запита тя Колдър, който нямаше подобни скрупули и вече бе изпълнил няколко дни аудио— и видеовреме.

— Капитан Сърдар Бей — започна той — има някои привилегии. За разлика от всички нас той не е длъжен да се обяснява или извинява.

— Усещам нотки на сарказъм в гласа ти — отбеляза звездата на информационната емисия на «Таласан Бродкастинг Корпорейшън».

— Не е преднамерено. Аз уважавам капитана изключително много, дори с разбиране приемам мнението му за мене — с резерви, разбира се. Хм… записваш ли?

— В момента — не. Прекалено много шум има във фона.

— Добре, че съм си доверчив! Както не зная по какъв начин бих могъл да разбера дали записваш…

— Не записвам, Мойсей, повярвай ми! Какво мнение има за тебе?

— Доволен е, че може да се ползува от възгледите и опита ми, но не ме възприема много сериозно. Съвсем ясно ми е защо е така. Веднъж ми каза: «Мойсей, ти обичаш властта, но не и отговорността. Аз се наслаждавам и на двете.» Това бе един много проницателен извод, който обобщава разликата между нас.

— А ти как му отговори?

— Какво бих могъл да кажа? Беше си самата истина! Единственият път, когато се забърках в реалната политика, беше — е, не чак провал, но всъщност изобщо никакво удоволствие не ми достави.

— Кръстоносният поход на Колдър ли?

— О, нима и това знаеш? Глупаво определение! Дразнеше ме. Това бе още един пункт на разминаване между капитана и мене. Той смяташе, и все още смята, сигурен съм, че Директивата да се избягват всички планети с потенциален живот е една голяма сантиментална глупост. Ето още един цитат от нашия добър капитан: «Закона признавам. Но Метазаконът е тъ… ъ… щуротия.»

— Чудесно е! Някой път ще го запишем!

— В никакъв случай! Какво става там?

Дорийн Чанг бе упорита дама, но все пак знаеше кога трябва да отстъпи.

— О, това е любимата газова скулптура на Мириса! На Земята трябва да сте ги имали?

— Разбира се, че имахме! А след като не записваш, ще ти кажа — не мисля, че това е изкуство! Но е забавно!

Главното осветление в една част на патиото бе изключено и около дузина от гостите бяха заобиколили нещо, което приличаше на огромен сапунен мехур, почти метър в диаметър. Колдър и Чанг се отправиха нататък. Първите цветни светлини лумнаха вътре, завъртяха се вихрено, сякаш се раждаше спирална мъглявина.

— Нарича се «Живот». От двеста години е в семейството на Мириса. Но газът, изглежда, започва да изтича. Спомням си — беше по-ярка.

Ярка или не — покоряваща бе! Електронните и лазерните инжектори в основата на фигурата бяха така програмирани — от някой отдавна мъртъв ваятел, — че да излъчват серии от геометрични форми, които постепенно се развиваха в органични структури. От центъра се появяваха все по-сложни форми, разширяваха се, размиваха се, докато изчезнеха, сменени от следващите. В оригинална последователност от светлинни феерии по спираловидна стълбица плавно се изкачваха едноклетъчни същества — молекули на ДНК. При всяка нова фаза се добавяше нещо ново; само за няколко минути красивите светлинни потоци проследиха четирибилионната одисея на Живота — от амебата до Човека.

По-нататък творецът се бе опитал да си представи цикъла и отвъд… и Колдър изгуби образите. Изкривяванията на флуоресцентните газове ставаха все по-сложни и абстрактни. Ако човек гледаше скулптурата по-често, може би щеше да успее да улови очертанието…

— Какво ли е станало със звука? — зачуди се Дорийн, когато водовъртежът от цветове в балона рязко угасна. — По-рано имаше много хубава музика, особено към края.

— Опасявах се, че някой ще забележи — каза Мириса с извинителна усмивка. — Не знаем къде точно е повредата — във възпроизвеждането или в самата програма.

— Не може да нямате резервни части!

— Да, разбира се! Но резервният модул е някъде в стаята на Кумар, вероятно затрупан под частите на кануто му. Докато не видите бърлогата му, не бихте могли да разберете същността на ентропията!

— Не е кану! Каяк е! — чу се разпаленият глас на Кумар, влизащ с две момичета под ръка. — А какво е ентропия?

Един от младите марсианци самонадеяно се залови да обяснява, наливайки в една чаша две напитки с различен цвят. Преди да успее да навлезе в същността на явлението обаче, гласът му бе заглушен в гръм от музика откъм газовата скулптура.

— Видяхте ли! — гласът на Кумар надвиши оглушителния трясък с чувство на гордост. — Брант може да се справи с всичко!

О, всичко ли, мислено се запита Лорън. А може би не… Кой знае…

От: Капитана

До: Всички членове на екипажа

ХРОНОМЕТРИЯ

За да се избягнат получилите се вече излишни недоразумения в тази област, смятам за необходимо да се обърне внимание върху следното:

1. Всички корабни отчети и графици да продължават да се водят по земно време — с корекции за релативистичен ефект — до края на полета. Всички часовници и хронометрични системи остават на земно време (зв).

2. Дежурните екипи в Тера нова, когато е необходимо и за улеснение, ще използуват таласко време (тв). Отчетите ще се водят в зв с тв дадено в скоби.

3. НАПОМНЯМ:

Продължителността на средния слънчев ден на Таласа е 29,4325 часа зв. Една астрономическа таласка година има 313,1561 таласки дни. Разделена е на 11 месеца с по 28 дни. В календара м. януари се пропуска, но след последния (28-я) ден на м. декември се отброяват пет извънредни дни, за да се получат общо 313-те дни на годината. Всяка шеста година е високосна. По време на нашия престой не се пада такава.

4. Тъй като талаският ден е с 22 % по-дълъг от земния, а броят на дните в една година е с 14 % по-малък от дните в земната, то действителната продължителност на една таласка година е с около 5 % по-голяма от тази на земната. Както на всички ви е известно, има едно преимущество, що се отнася до рождените дни. Хронологическата възраст на човек от Таласа е почти същата, както и на човек от Земята. Един 21-годишен ласанин е живял толкова, колкото 20-годишен земянин. Летоброенето на Таласа започва от първото кацане, осъществено през 3109 г. зв. Настоящата година е 718 г. тв или 754 земни години след него.