Чтение онлайн

Родителите й се оказаха незабележителни. Гордън не беше сигурен дали това се дължеше на тях, или на самия него. Мислите му продължаваха да се връщат към експеримента и съобщенията, търсеха някакво ново средство, с което да разбулят мистерията. „Погледни го под различен ъгъл“ — веднъж му бе казала Пени. Не можеше да изхвърли фразата от главата си. Откри, че е в състояние да поддържа разговора, да се усмихва и да играе театъра на гости и домакини, дори без всъщност да взима участие в онова, което ставаше. Бащата на Пени беше едър и успокоително грубоват човек, който знаеше как да превръща парите в още пари. Имаше стандартни посивяващи слепоочия и загоряла от слънцето увереност. Майка й изглеждаше ведра жена, член на клубове и благотворителни дружества, педантична домакиня. Гордън чувстваше, че сякаш ги е виждал и преди, но не можеше да си спомни, като герои от филм, чието име просто се изплъзва от ума ти.

Поканиха ги да останат в къщата. Гордън настоя да се настанят в мотел на Юнивърсъти авеню — за да усетят вкуса на града, каза той, но всъщност, защото искаше да избегне деликатния въпрос дали ще споделят обща стая в замъка на родителите й. Не бе готов за него, не този уикенд.

Баща й беше чувал за шумотевицата около Сол, разбира се, и искаше да разговарят за това. Гордън му каза само толкова, колкото изискваше любезността, а после отклони темата към катедрата, КУЛХ и постепенно към все по-далечни и по-далечни проблеми. Баща й — „Джак — с топло, открито ръкостискане каза той, — наричай ме просто Джак“ — си бе купил няколко въвеждащи в астрономията книги, за да научи нещо повече. Това се оказа удобно за запълване на времето — Гордън се отпусна назад и остави Джак да го забавлява с факти за звездите и със задължителното почтително благоговение пред размерите на вселената. Задаваше му проницателни въпроси. Гордън скоро откри, че собствените му елементарни астрономически познания са съвсем недостатъчни. Докато жените готвеха и бъбреха в кухнята, той се опита да обясни въглеродния цикъл, експлодирането на свръхнови звезди и загадките на кълбовидните купове. Извика на помощ всичките си повърхностни спомени от полузабравени лекции. Джак на няколко пъти го хвана в грешки и Гордън започна да се чувства неудобно. Той се замисли за изпита на Купър.

Накрая изпиха по бира преди обяд и Джак премина на други теми. Линъс Полинг току-що беше спечелил Нобеловата награда: какво мислел Гордън за това? Не било ли за пръв път някой да печели две Нобелови награди наведнъж? Не, отбеляза Гордън, мадам Кюри спечелила една по физика и друга — по химия. Гордън се страхуваше, че това ще ги наведе на политически разговори. Беше съвсем сигурен, че Джак е член на движението за разоръжаване и равноправие на Мюних, ръководено на местна почва от Уилям Ноуланд от оукландския „Трибюн“. Но Джак ловко заобиколи въпроса и го покани на вдигащия пара обяд, състоящ се от супа и добре препечени миниатюрни пържоли. Дърветата джакаранда препречваха донякъде гледката от трапезарията. Останалата част от прозорците откриваше изглед към залива, града и хълмовете. Пържолите бяха прекрасни.

— Виждаш ли? — извика Пени. — Аякс разбира какво ще направиш, още преди самия теб.

Гордън гледаше. Едрият кон потрепери, изпръхтя и премигна. Тя пришпори Аякс от неподвижно положение направо в галоп. Животното се хвърли напред с пухтене и наострени уши. Пени можеше да го накара да танцува и да се движи настрани само с натиска на единия си крак. Тя го яздеше ловко и обикаляше близо до оградата.

Гордън се облегна на перилата. „Погледни го под различен ъгъл.“ Добре, Рамси беше разгадал биохимическата част. Но това бе само едно парченце, а не цялата мозайка. Единствените други сигурни данни, с които разполагаха, бяха добрите стари НД 18 5 36 ДЕК 30 29.2, барабанен звън, който не водеше наникъде. Той трябваше да означава нещо…

— Гордън! Ще изведа Аякс на разходка. Искаш ли да дойдеш?

— Хм, добре. Без езда обаче.

— Хайде де.

Той разсеяно поклати глава. Единственото, което можеше да си спомни сега от инструкциите й през изминалия час, беше как да не бъде ритнат. Когато вървиш зад него, трябва да си близо до задницата му, така че конят да знае, че няма място за един добър, здравословен къч с копито. Размахването на опашката очевидно щеше да подскаже на животното, че не си подходяща цел, в която да освободи дребните си раздразнения и то щеше да загуби интерес. На Гордън му се струваше съмнително. В края на краищата, това бе животно, неспособно на подобна проницателност.

Той вървеше по хребета успоредно с Пени. НД 18 5 36 ДЕК 30 29.2. Бяха точно под най-високата част на оукландските хълмове. В далечината се простираше нагънатият кафяв пейзаж на Контра Коста. Секвоите и боровете покрай него изпускаха сух, плътен аромат, който не можеше да определи. ХАРАКТЕРЕН ИЗТОЧНИК В ТАХИЙОНОВИЯ СПЕКТЪР 263 KEV ПИК. Под стъпките му на облаци се издигаше фин прах. Беше късен следобед. Сини сенки пронизваха прашните облаци зад Аякс. Като ученичка в гимназията, Пени идвала тук всеки ден, каза му Джак. Гордън си беше помислил дали да не пусне иронична шега за заключенията на Фройд по отношение на девойките и язденето на коне. След един поглед към Пени се бе отказал. МОЖЕ ДА СЕ ПОТВЪРДИ С ЯМР. Тези коне бяха далеч от надувната топка — единственото му спортуване някога. Тропот на копита, образи на Гари Купър или може би Ида Лупино; величествено препускане през просеки в извисяващи се секвоени гори: ведрина, Гордън се чувстваше натежал и подозрителен. Вървеше сред дърветата с черни градски обувки, които майка му беше купила от магазина на „Мейси“, неподходящи за този далечен континент. Тук се чувстваше заобиколен от естественост, която му бе чужда. НД 18 5 36 ДЕК 30 29.2, НД 18 5 36 ДЕК 30 29.2. Да, наистина.

Същата нощ, когато се люби с нея в мотела, Пени му се стори променена. Бедрата й бяха станали по-твърди. Изпъкналите й кости му говореха през тънкия пласт покриваща ги плът. Тя беше жилава западнячка, ездачка на коне. Знаеше, че ангинарите растат на някакъв храст, не на дървета. Можеше да приготвя храна на открит огън. Гордън откри, че гърдите й бяха по-заострени, с подчертани зърна, розови и меки, които бързо се набръчкваха, когато ги смучеше. Изтокът си бе Изток, а всичко останало беше Запад.

В късната неделна сутрин Джак ги заведе да разгледат ореховите насаждения, в които бе инвестирал. В ореховите горички до Аламо тракаше и хриптеше механичен разклащач на дървета. Хидравличната му ръка тресеше стволовете на дърветата и изсипваше от небето град от орехи. По пътеките между тях мъже управляваха машина, която въртеше гумените си перки и събираше орехите на неравни редици отстрани. След нея се движеше събирачката. Орехите все още бяха в изпъстрените си зелени обвивки и събирачката ги загребваше, оставяйки зад себе си вейки, боклуци и счупени клони. Джак обясни, че този нов метод ще се изплати за нула време. Ремарке откарваше орехите до устройство от четки и телени мрежи, където се почистваха обвивките им. Пещ на природен газ обгаряше останалите люспи.

— Това ще революционизира промишлеността — заяви Джак.

Гордън гледаше ръмжащите машини и групите хора, които ги управляваха. Работеха дори в неделя — беше време за прибиране на реколтата. Ореховите горички му действаха успокоително след суровата, осеяна с шубраци пустиня на Южна Калифорния. Дългите сенчести редове зеленина му напомняха за горната част на щата Ню Йорк. Дрънчащата ръка, която душеше дърветата, за да дадат орехите си, обаче, го смущаваше: един нов, роботизиран Запад.

— Можеш ли да ми заемеш някои от онези твои астрономически книги следобед? — внезапно попита той Джак.

Джак кимна, като прикри изненадата си със смутена усмивка. Пени обели очи и сбърчи лице: „Ще престанеш ли някога да работиш, дори през уикенда?“. Гордън сви рамене, за миг стреснат от осъдителното й мълчание. Разбираше, че тя иска този уикенд да се получи добре, в известен смисъл. Навярно се предполагаше, че той и Джак трябва някак си внезапно да се сприятелят. Е, може би щяха, ако изпаднеше удобен случай. Но не и този уикенд. Гордън знаеше, че през цялото време е като в мъгла, че проблемът постоянно го разсейва. И все пак това, че съзнаваше факта, не променяше нищо. Когато и да беше с родителите на Пени, все нещо объркваше. Остро го гризеше съвестта, че спи с тяхната дъщеря. Какъв ли беше общоприетият калифорнийски начин да се справи с този факт? Любезно да го заобикаля? Предполагаше, че е така и все пак се чувстваше неудобно.

Разклащачът сумтеше и друсаше, откъсвайки го от размишленията му. Бе застанал с ръце, сключени зад гърба, в обичайната си поза за лекции и гледаше към буца пръст. Той вдигна очи към другите, които се бяха насочили към колата. Пени отправи на баща си кисел, примирен поглед, като посочи към Гордън: семейни сигнали.

В индексите на книгите на Джак нямаше нищо за Херкулес. Гордън ги прелисти, като търсеше нещо за съзвездията. Имаше звездни карти, сезонни изгледи от Малката мечка, Орион и Южния кръст. Студентите, отраснали под светлините на града, се нуждаеха от прост наръчник за звездите. Гордън не правеше изключение. Той разглеждаше линиите, свързващи звездните точици и се опитваше да разбере защо някой си беше помислил, че приличат на ловци, лебеди или телци. После един пасаж привлече вниманието му.