Чтение онлайн

— Сет е много разтревожен за теб.

Лиза не отговори. Излязоха от хотел „Минск“ и продължиха надолу по „Горки“.

— Чудесно го уговори. Къде е позиция „Делта“? — попита Лиза.

— Забравих.

Тя го погледна.

— Будалкаш ли ме?

— Да. Това е при Първи гастроном. Знаеш ли го?

— Разбира се. Но ние, московчаните, все още му викаме „Елисеевски“ — така са го наричали преди революцията. Най-хубавия гастроном в Москва. Всъщност — единствения. А дали ще успеем?

— Така изглежда.

Минаха покрай Драматичния театър „Станиславски“, прекосиха площад „Пушкин“ и градинския пръстен, който някога е бил външната стена на града. Стигнаха до красивата фасада на Първи гастроном, после минаха отзад.

— Предполагам — каза Холис, — че КГБ не може да различи позиция „Делта“ от Таймс Скуеър. Сменяме позициите всеки път, когато ни се налага да ги използваме. Така че не би трябвало тук да ни чака някой от КГБ. Но пък те винаги пращат по една-две коли да се навъртат около всеки автомобил на посолството. Веднага щом се появи нашата кола и намали малко, ще скочиш отзад, ще се мушнеш бързо и аз ще те последвам. Окей?

— Гледала съм това в един филм.

Зачакаха. Лиза запали цигара.

— Това е последната. Но в кабинета имам един пакет. Или може би вкъщи.

По „Горки“ с доста голяма скорост се зададе черен форд и Холис видя отпред двама от охраната, а на задната седалка седеше мъж, който приличаше на Сет Алеви. Зад форда се движеше черна чайка. Изведнъж фордът зави рязко към бордюра и удари силно спирачките. Задната врата се отвори, Лиза се пъхна до Алеви, качи се и Холис и дръпна вратата, докато колата вече набираше скорост.

— Здравей, Сет — каза Лиза.

— Няма да е зле да ми дадеш някакво обяснение, полковник — обърна се Алеви към Холис.

Холис не отговори.

— Къде е колата? — попита Алеви.

— На гарата.

— На коя гара?

— Гагарин.

— Гагарин? Какво, по дяволите, сте правили там?

— Взехме влака за Москва.

— Сет, искаш ли круша? — отвори Лиза голямата торба.

— Не — Алеви скръсти ръце и погледна през страничното стъкло.

Чайката се доближи плътно до тях и шофьорът натисна газта, но отпред се появи друга чайка и те се оказаха приклещени. Американецът отпусна педала и трите коли продължиха опасната си игра, криволичейки наляво-надясно в пакет през центъра на Москва по Калинински проспект.

След десет минути фордът стигна до посолството и мина покрай милиционерската будка, пресече тротоара и влезе през вратата. Чайката зад тях изсвири с клаксона и мъжът на седалката до шофьора извади ръка през прозореца и им показа среден пръст. Хората от охраната във форда върнаха поздрава на ония от КГБ. Фордът заобиколи пилона със знамето и спря пред входа на административната сграда. Холис, Лиза и Алеви слязоха.

— Не се обиждайте, но и двамата миришете — забеляза Алеви.

— Смятам да отида да взема един душ — каза Лиза.

— Идеята ти не е лоша.

— Свържи се с моргата в Можайск — обърна се Холис към Алеви. — Кажи им да не чакат ескорт и им нареди да откарат трупа до товарния сектор на летище Шереметиево. Изпрати там някой офицер от консулството да се погрижи за тленните останки. — Той извади кафяв плик от куфарчето си. — Тук са всички документи, включително разрешителното за експортиране и една разписка за ковчега, който те искат да им се плати, преди да го изпратят.

— Помислих, че вие сте вътре в проклетия ковчег. Обадих се в съветското външно министерство, в КГБ…

— Все едно да се обадиш на убиеца.

— Къде нощувахте?

— Това служебен въпрос ли е? — попита Холис.

— Скрихме се в едно село, наречено Яблоня… — намеси се Лиза.

— Скрихте се? От кого?

— От един тип на име Буров — отговори Холис, — човек на КГБ, полковник. — Холис го описа.

— Познаваш ли го?

— Може би. Ще поразпитам. Добре, ще ви чакам след трийсет минути в обезопасената стая на шестия етаж. И двамата. Ще успеете ли?

— На мен ми трябва един час — каза Лиза, обърна се и влезе в сградата.

Алеви погледна изпитателно Холис.

— Знаеш ли, грешката е моя, че ти разреших да я вземеш със себе си.

— Мисля, че я излекувах от увлечението й по шпионажа.

— На мен пък ми се струва, че е станало точно обратното. Сработихте ли се добре?

— Тя много ми помогна.

— Може би трябва да я завербуваме — каза Алеви.

— Притежава всички необходими качества. А в момента нямаме никакви жени сред нас.

— Ще позвъня на Лангли. Кое е най-впечатляващото й качество?

— Чувството за хумор пред лицето на опасността.

— Ще трябва да го обсъдим в най-скоро време.

— Добре. Но не и на открито, където микрофоните подслушват всичко.

Холис се обърна и влезе в сградата. Прекоси фоайето и излезе на задната тераса. Лиза беше там и го чакаше.

— За какво разговаряхте със Сет?

— За твоите качества.

Тръгнаха по пътеката, обградена с брези, към нейното жилище.

— Чудех се дали ще се върна отново тук — проговори тя.

— Да не съм чул повече оплаквания от апартамента ти!

— Няма, сър. Обичам банята си. Ще целуна плочките.

Холис погледна към полянката. Джон Улман от Консулския отдел учеше сина си да кара велосипед на две колела. Докато ги нямаше, бяха направили плашилото и в нозете му имаше три тикви, издълбани по най-причудливи начини. Холис се обади:

— Но няма царевични стъбла.

Тя проследи погледа му.

— Да, няма царевични стъбла.

И двамата се усмихнаха.

— Как ще я караме сега? — осмели се да попита Лиза.

Холис сложи ръце в джобовете си и сви рамене.

— Това отговор ли е?

— Как я караш със Сет?

— Всичко свърши.

— Тогава защо е ядосан?

Тя метна чантата на рамото си.

— Ами отговори си сам. — Обърна се и се отдалечи по пътеката. Холис постоя малко, после тръгна през двора към жилището си.

Част втора

13.

Сет Алеви обясняваше на Чарлз Банкс:

— Джон Улман от Консулския отдел тръгна за Шереметиево, за да се заеме с работата, която полковник Холис не е довършил.