Чтение онлайн

Холис забеляза, че Алеви говори предимно на Банкс, като пренебрегва него и Лиза.

Банкс бе облечен официално, докато останалите носеха всекидневни дрехи. Холис се бе изкъпал и сложил дънки и бархетна риза. Алеви бе с панталон и пуловер с остро деколте. Според Холис Лиза изглеждаше чудесно в бялото си поло и тесните дънки, но забеляза, че се държеше с него някак хладно. Холис и Банкс седяха в двата края на заседателната маса в обезопасената стая на посланика, а Лиза и Алеви се бяха настанили по средата един срещу друг. Красиво изписан надпис, поставен в рамка на стената, гласеше:

„Поведението на всеки дипломат е винаги от изключително важно значение, защото един глупав ход от негова страна може да унищожи всички останали за броени минути.“

Лорд Хъмфри Тревеян

1973 г.

Холис помисли, че Банкс и посланикът навярно ще докажат това твърдение на практика през идните няколко седмици.

— Очевидно — продължи Алеви — не можем да върнем наетото жигули, така че се обадихме в Интурист и им казахме, че колата се е развалила на жп гара Гагарин. Сигурно ще ни тръснат някоя внушителна сметка за това.

Холис добре знаеше, че Алеви изобщо не се интересува от тези дребни административни проблеми — за разлика от Чарлз Банкс. Едно от основните правила на дипломата беше никога да не се нарушават местните закони и да не се засяга по никакъв начин страната домакин. Дори и когато връчваш декларация за обявяване на война на външния министър, трябва да бъдеш учтив и любезен. Холис забеляза, че Алеви се опитва да печели точки пред Банкс за негова сметка, и реши да му се притече на помощ. Той каза:

— Колата се нуждае от изчукване.

Банкс се обърна към него:

— Изчукване?

— Просто ударих едно дърво. На дървото почти нищо не му стана.

— Ясно — Банкс преглътна. — И така… — Той погледна Лиза, после Холис и с доста сериозен тон каза: — Нито един от двама ви не информира посолството за вашето местонахождение. Това е в противоречие със задълженията ви и е сериозно нарушение на изискванията за сигурност, да не говорим за опасността лично за самите вас. — Банкс отново погледна единия, после другия. — Имате ли някакво обяснение? Госпожице Холис?

— Както разбрахте, бяхме заедно — отговори Лиза. — Не успяхме да свършим работата си в Можайск, преди да се стъмни. В странноприемницата нямаше стаи, всъщност там нямаше никаква странноприемница, така че прекарахме нощта в един колхоз — това е колективно стопанство, Чарлз, там нямаше телефон.

— Напълно съзнавам необичайните условия, които съществуват в провинцията на тая страна. Но ваш дълг е да държите непрекъснато връзка с посолството, а не то с вас — каза Банкс.

— Като по-старши по служба поемам отговорността за нарушението — обади се Холис.

Банкс кимна в знак на удовлетворение.

— Не мога да разбера — каза Алеви — защо сте тръгнали толкова късно оттук и не сте успели да свършите тази обикновена служебна задача, преди да се стъмни.

— Имаше много документи за оправяне, Сет — отговори Холис. — Да не говорим повече за това.

Но Алеви продължи:

— Как се забутахте в онова колективно стопанство? Защо не се обадихте от Можайск?

Холис го погледна право в очите.

— Не мисля, че господин Банкс би искал да се отегчава с тези подробности.

— Добре — кимна Алеви. — Може би малко по-късно ще отегчиш само мен. — Той погледна за момент Лиза, после се обърна към Банкс. — Сър?

— Посланикът подготвя официално съболезнователно писмо до родителите на Фишър — обърна се Банкс към Лиза. — Бих искал да им напишете известие лично от ваше име, в което да посочите, че сте се погрижили за тленните останки на сина им, за личните му вещи и всичко останало по случая. Включете и това, че съветските власти са ви уверили, че Грегъри Фишър е починал на място и не е страдал, и така нататък. В документацията има стандартни модели за тези писма.

— Да напиша стандартно писмо от мое име?

— Не — отговори Банкс студено. — Лично съболезнователно писмо по стандартен модел… — След кратка пауза като че ли осмисли противоречието в тоя израз и каза: — Ще пригодите модела по ваше усмотрение.

Лиза побарабани с пръсти по масата.

— Да им кажа ли, че съм разговаряла със сина им преди смъртта му? Че той се обади в посолството от хотел „Русия“ и помоли за помощ?

— Разбира се, че не. Току-що ви обясних какво да им пишете, госпожице Роудс. Може би полковник Холис също ще напише подобно писмо до родителите на починалия — добави той.

— Ще разгледам стандартните модели — обеща Холис.

Лиза изгледа последователно всички.

— На бюрото ми има телефонни съобщения от Питър Стилс от „Ню Йорк таймс“, Фей Лаури от „Вашингтон пост“, Майк Салерно от информационния център „Пасифик нюз“ и от четири-пет други информационни агенции. Явно в мое отсъствие някой от нашия отдел е изпратил съобщение за пресата относно случая „Грегъри Фишър“. Очевидно някои журналисти подушват тук нещо по-значително.

Банкс се наведе към нея.

— Няма нищо по-значително, освен факта, че един американски турист е загинал при автомобилна катастрофа.

— Ако тая автомобилна катастрофа бе станала във Франция или в Англия, това не би представлявало никаква новина — каза Лиза. — Но тук, в Съветския съюз, хората са любопитни. Това е любопитна страна, Чарлз. Сигурно сте забелязали. — После добави: — Точно затова, когато разговаряме за важни неща, седим в стаи без прозорци като тая, в която сме сега. Това не е параноя, това е реалност, въпреки че надали хората на Запад ще повярват и на половината от тия неща.

Най-накрая Чарлз Банкс й обясни:

— Вашият отдел наистина е изпратил съобщение за пресата. Може да изпрати и още, ако се появят нови факти по случая. С това се е заела Кей. Вие не сте ангажирана с тая история.

Лиза си пое дълбоко дъх.

— А защо в съобщението за пресата не са изнесли всички известни факти? Обаждането от хотел „Русия“…

— По-късно и това може да стане — прекъсна я Алеви. — Засега няма да съобщаваме тези факти. Ние, както и ти, ясно съзнаваме, че в тая история има някаква загадка. Но се опитваме да съберем фактите, преди да отправим каквито и да било обвинения. Трябва да се съобразяваме с топенето на ледовете сред дипломатическите среди. Вярвай ни.