Чтение онлайн

— Не, госпожице. Те знаят закъде бяхте тръгнали. Как ще знаят дали сте пристигнали? — Буров се изправи. — Хайде с мен. Тръгвайте.

Холис остави салфетката на масата, стана и хвана Лиза за ръка. Тръгнаха след Буров към вратата. След тях се строиха трима яки мъже. Взеха палтата си от гардероба и излязоха навън в студа.

— Наляво — каза Буров.

— Смятам, че тук трябва да си кажем довиждане — обади се Холис, хвана Лиза под ръка и се обърна на другата страна.

Буров направи знак на тримата мъжаги, единият от които беше Виктор. Той блъсна Холис, който се удари в паркираната наблизо кола.

— Гадно копеле! — изкрещя Лиза и ритна Виктор в слабините.

Един от мъжете я зашлеви през лицето, сграбчи я за косата и я бутна на земята.

Холис се завъртя и фрасна Буров по ченето, после понечи да удари и оня, който все още теглеше Лиза за косата. Мъжът извади пистолет и изрева:

— Стой!

Холис замръзна на място.

Буров се изправи, а Виктор, посъвзел се от ритника, също извади пистолета си. Буров попи кръвта от брадата си с носна кърпичка и каза спокойно:

— И двамата сте арестувани.

Холис помогна на Лиза да се изправи.

— Добре ли си? — Да…

— Тръгвайте! Знаете къде отиваме — изсъска Буров.

Лиза и Холис тръгнаха надолу по тъмната тиха улица към затвора „Лефортово“, а зад тях вървяха Буров и тримата от КГБ. Буров се обърна към подчинените си на руски:

— Виктор получи ритник по ташаците от тая мръсница, така че на него се пада честта да я претърси.

Всички се изхилиха.

На около стотина метра от затвора някаква кола тръгна по улицата и светна фаровете си. От противоположната страна се зададе друга кола. Бяха средно големи волги. Колите се приближиха и спряха. Вратите се отвориха и оттам излязоха четирима мъже с черни шушлякови якета и маски на лицата.

Сет Алеви — без маска, се качи на тротоара, мина покрай Холис и Лиза и се запъти право към Буров.

— Добър вечер. Предполагам, че вие сте полковник Буров.

Буров огледа мъжете в черно, които го бяха заобиколили.

— Бих искал да ви уведомя, че всички носят пистолети със заглушители — каза Алеви.

Погледът на Буров се спря върху Алеви:

— Арестуван сте!

— Ще ми се да убия тримата ви приятели и да ви отвлека тук — точно пред Лефортово — озъби му се Алеви. — Въпреки това, ако проявите малко разум, резултатът ще бъде нула на нула и ние ще се разделим като приятели до следващата ни среща. Не се помайвайте. Да или не?

Буров неохотно кимна.

— Кажете им да приберат пистолетите. Веднага!

Буров издаде заповедта.

Алеви се загледа в лицето на Буров, сякаш се опитваше да запамети всяка негова черта, и каза:

— Знаете ли кой съм?

— О, да. Вие сте мръсният дребен евреин, главният шеф на ЦРУ тук.

— Е, няма да спорим за определенията. Само искам да ви уведомя, че в кариерата ви се задава сериозна криза. Разбирате ли за какво говоря?

— Майната ви!

Холис се доближи до Алеви и се обърна към Буров:

— Въпреки всичко очаквам утре да ми се обадите във връзка с Додсън.

Холис и Алеви придружиха Лиза до една от волгите и тримата се качиха на задната седалка. Другите служители от охраната също се качиха в колите и всички потеглиха към центъра на града.

— Искам една цигара — каза Лиза.

— Свали прозореца — помоли Алеви.

Лиза запали цигарата с треперещи ръце.

— Господи!…

— Добре ли си? — попита Холис.

— Да. Искаш ли цигара?

— Точно сега не.

— Мисля, че юмрукът в лицето на един полковник от КГБ не бе много добра идея — обърна се Алеви към Холис.

— В оня момент ми се струваше добра.

Двамата от охраната на предната седалка се засмяха.

— Юмрукът беше заради Бренън, нали така, полковник? — каза шофьорът.

— Отчасти заради Бренън, отчасти заради мен самия.

— Най-добре е физическото насилие да се избягва — каза сериозно Алеви. — Тук няма място за лични отмъщения.

Холис мислеше че има, а знаеше, че и Алеви е убеден в същото.

— Ето така започват тия неща — продължи Алеви. — Сега при първия удобен случай той ще ти счупи ченето.

— Ако му се удаде подобна възможност, значи съм си заслужил да ми счупи ченето.

— Те се отнесоха грубо с нас, Сет — прекъсна го Лиза. — Имаме право да се защитаваме.

— Не, не и тук! — отсече Алеви. — И ти си в техния списък. Не видях точно какво направи…

— Ритнах оня дебелак Виктор в слабините.

Мъжете отпред отново се засмяха. Седналият до шофьора каза:

— Само така, госпожице Роудс.

Алеви повдигна рамене и се обърна към Холис:

— Обзалагам се, че поне за момент си помислил, че ще ви оставя да ви приберат.

— Мисля, че малко се позабави — отговори Холис. — Очаквах да се появиш по-рано.

— Всичко това планирано ли беше? — попита Лиза.

Никой не отговори.

— Вие и двамата сте луди. Сега наистина се чувствам като употребена носна кърпичка. Не съм стръв.

Отново никой нищо не каза. Лиза се облегна назад и дръпна от цигарата си.

— Вижте, ще ви помогна. Но в бъдеще искам да ме информирате как стоят нещата, иначе развалям сделката. Става ли?

Алеви и Холис приеха.

— Сега вече съм убеден, че Буров е един от основните играчи — изрече Холис.

Алеви кимна.

— Не си спомням да съм го виждал, но ще прегледам снимките в архива ни. Разбра ли нещо друго?

— Разбрах, че когато споменеш Школата за магии на госпожа Иванова, отиваш в затвора.

— Интересно.

— Това са безумци, Сет. Никога не съм ги виждал толкова вбесени, че чак да тръгнат да отвличат американци с дипломатически имунитет, да не говорим за убийство.

Алеви отново кимна.

— Съвсем са обезумели. — А после добави: — Те нарушиха правилата на играта, така че и ние ще направим същото. В добрата стара Москва ще стане доста напечено. За съжаление нямаме техните средства. Ще трябва да разнищим тая история много бързо, преди да са ни изгонили или пък убили.

— Ако дадем гласност на случая, ще спечелим малко закрила — каза Холис.

— Да, но нареждането от Вашингтон е дипломатите да уредят нещата без много шум.

— Кои неща? — попита Лиза.