Чтение онлайн

— И аз вас, полковник. Случайно ми се обади един друг мой приятел от Министерството на външните работи и ми съобщи неприятната вест за преждевременното ви отпътуване от страната ни. За мен бе истинско удоволствие да работя с вас. Бихме могли да обядваме заедно, преди да си тръгнете. Да речем, в понеделник. Искате ли отново да се срещнем в ресторант „Лефортово“?

— Разбира се. Ще се опитам да го вместя в програмата си.

— Добре. А с кого ще работя след понеделник?

Алеви посочи с пръст към себе си.

Холис отговори по телефона:

— Със Сет Алеви. Познавате го, нали?

— О, да. Тук всички познават господин Алеви. С нетърпение очаквам отново да се срещна с него. Предайте му моите сърдечни поздрави.

— Непременно ще му ги предам.

— Ако не се видим, полковник, или пък ако не се чуем, ви пожелавам пътуването към къщи да мине без проблеми.

— И аз това искам.

— Лека нощ.

— Лека нощ, полковник Буров. — Холис остави телефонната слушалка. — Мръсен кучи син!

— Боже мой, та той така добре говори английски, нали? — забеляза Алеви.

— Защото си има работа с много американци.

Алеви поклати глава.

— Ама и ти го вдигна под пара за майор Додсън. Сега има да се чуди дали знаем само някои неща за Школата за магии, или пък знаем всичко. От време на време е добре човек да го увърта и да чака да види какво ще излезе накрая. Понякога излиза заек, понякога — мечка стръвница.

— Нямам проблеми с мечките. Заредил съм се добре с ловни патрони.

— Това е страна на мечките — засмя се Алеви.

— Без паника, Сет. Ти можеш да се справиш. Ще ми пишеш как вървят нещата.

Алеви отново се засмя.

— Голям идиот си. Вбесяваш, го, после ме оставяш да се оправям сам-самичък.

— Та нали ти пожела. Иначе щях да го предам на моя заместник.

— Не, аз ще се заема с Буров. Той е надежден източник. Струва ми се, че след като се изясни цялата тая история, ще мога даже да излизам на разходка с него. Дори бих могъл да работя с него.

— Нали сте от един дол дренки.

Алеви не отговори.

— Трябва да тръгвам.

Холис отвори вратата на обезопасената стая и излезе. Алеви го последва в коридора. Когато влязоха във всекидневната, Алеви каза:

— Довечера трябва да чакам и да изпращам няколко съобщения. Ела пак към един след полунощ.

Холис тръгна към стълбите.

— Защо?

— Дотогава може да имам отговори на още въпроси. А пък и сам ще имам още въпроси. Мисли за това за какво се използва Школата за магии.

Холис слезе по стълбите, взе палтото си и излезе навън. „А за какво, по дяволите, смяташ, че мисля?“ — каза на себе си.

21.

Сам Холис се огледа за кърпа и тъй като не намери, изтри кухненския плот с носната си кърпичка, а после я изхвърли в кофата за боклук.

Липсваха му руските камериерки, но броят на чуждия обслужващ персонал в посолството бе сведен до минимум — останали бяха само дванадесет души. За сметка на това беше засилена охраната. Госпожа и господин Келъм — американското семейство, което сега се грижеше за почистването, бяха по-прецизни, отколкото чистачките рускини. Но това се дължеше на факта, че семейство Келъм се ровеха само из мръсотията, докато рускините се ровеха и в разни други неща. За съжаление обаче семейство Келъм идваха в дома му само веднъж на две седмици и това си личеше. Холис напъха чашите от кафе и бира в съдомиялната машина и затвори вратата със замах. Някой звънна на вратата. „По дяволите!“

Той влезе във всекидневната и бутна с крак списанията и вестниците под кушетката, после сграбчи трите вратовръзки, разпилени наоколо, и ги пъхна на топка зад книгите на етажерката. Отново се позвъни.

— Един момент!

Премести един от пепелниците върху някакво петно от уиски на покривката и се затича надолу по стълбите. Отвори вратата.

— Здравей!

Тя влезе. Беше облечена в бяло вълнено палто, дълго до глезените, на главата си имаше руска шапка от синя лисица и държеше платнена торба. Целуна го леко по бузата, което му се стори дори по-интимно, отколкото целувката по устните. Потропа с крака върху пътеката в антрето, за да изтръска снега от ботушите си, и му подаде торбата.

— Вали — каза тя.

Помогна й да се съблече и закачи палтото и шапката й в килера до входа. Холис забеляза, че под стилното палто, с което бе ходила из града, бе облечена с черен велурен костюм.

Тя седна на стълбите, събу си ботушите и късите чорапки и заразтрива пръстите си.

— Къде беше?

— В кухнята.

— Не, не. Искам да кажа, по-рано тая вечер.

— О, да. Изпращах и получавах съобщения в офиса.

— Боже мой, как ми се иска да си имам една тайна стаичка и да разправям на хората, че съм била там, а пък всъщност да съм била някъде другаде. От време на време това би ми вършило чудесна работа.

Той я поведе нагоре по стълбите.

— Капитан О’Шей доста се притесни, като го попитах къде си. Търсих те в бара.

— Бях в свързочната. Изпращах и приемах съобщения.

Влязоха във всекидневната.

— Срещаш ли се и с някоя друга жена? — попита тя. — Никога досега не съм се интересувала от това, защото съм доста наивна. Но сега ми идва наум да те питам.

За момент Холис изпита носталгия по съпружеския живот, при който никога не те питат къде си бил.

— Няма друга. Какво носиш в торбата?

— Най-доброто, което се предлага в Първи гастроном. — Тя се заразхожда из стаята и започна да оглежда мебелите наоколо, които бяха в най-различни стилове — азиатски, южноамерикански, европейски. — Това по вкуса на жена ти ли е?

— Събирахме разни неща оттук-оттам от цял свят.

— Така ли? Тя не си ли ги иска?

— Не знам.

— Къде ще ги преместиш сега?

— Най-вероятно на новото ми местоназначение. Да занеса ли тия неща в кухнята?

— Да… — Тя го последва и извади продуктите от торбата. Холис огледа бурканите и консервите — туршия, хрян, солена риба, консервирани кренвирши, парче пушена херинга, кутия чай и кутия бисквити, поне така пишеше на етикета. Руснаците си падаха по нещата с широко приложение. Холис бе опитвал веднъж тези бисквити и бе установил, че миришат на гранясала свинска мас и стърготини от молив.

— А къде е говеждото? — попита той.

— О, в тоя гастроном не продават пресни храни. Само специалитети. Ще приготвя плато сандвичи от туй-онуй. Не съм много гладна.

— Да, но аз съм. Ще отскоча до нашия магазин тук.

— Накупих предостатъчно неща. Сипи ми една водка с лимон, докато приготвя мезетата. Къде ти е отварачката за консерви?

— Ей там. — Холис извади бутилката „Столичная“ от фризера и напълни две чаши. — Нямам лимон. Тук човек никъде не може да намери лимони.