Чтение онлайн

Лиза бръкна в джоба си и извади един лимон.

— Виж какво нося от бара. Барманът си пада по мене.

Холис наряза лимона и пусна по едно кръгче в двете чаши. Чукнаха се. Започнаха да отварят консервите и бурканите, да вадят купи и чинии и да подреждат храните в тях. Холис установи, че не познава кухнята си както трябва.

— Иди и седни на дивана — каза тя. — Ще ти сервирам. Хайде.

Холис отиде във всекидневната и извади някакво списание изпод дивана. Тя влезе с поднос и го остави върху малката масичка, после седна до него и се опита да премести пепелника настрани.

— Залепил се е.

Започнаха да си хапват от мезетата, да отпиват от водката и да разговарят. Холис я попита за работата й.

— Аз съм една лъжкиня. Пиша това, което знам, че се иска от мен, в стил, който им се харесва и толкова по обем, колкото им е угодно…

— Кои са тия „те“?

— Не знам. Точно това ме плаши. А ти знаеш ли? При военните човек знае.

Тя кимна.

— А всъщност съм добра журналистка. Мога да пиша чудесни материали. Но ми харесват блясъкът и чарът на работата в дипломатическите мисии. Какво да направя?

— Продължавай да работиш за дипломацията. Едновременно пиши и това, което искаш. Под псевдоним, разбира се.

— Добра идея. Мислиш ли, че ще ни назначат заедно?

— Това ли искаш?

— Аз ли съм много нахална, или пък ти се правиш на твърде глупав?

— Лесно мога да го уредя — усмихна се той.

— Можеш ли?

— Мисля, че мога.

Тя извади цигарите си.

— Имаш ли нещо против да запаля?

— Не.

— Искаш ли една?

— По-късно.

Тя дръпна пепелника към себе си.

— Защо се е залепил?

Холис си наля още водка.

— Как ти минаха последните шест месеца, Сам? Тя липсваше ли ти?

— Не, но ергенството ми не бе кой знае колко емоционално. Във „весела“ Москва няма много възможности за развлечения, а още по-малко тук, в посолството. Вече не мога да играя бридж със семейните, а пък не обичам да се мотая в бара с вас, несемейните. Не съм нито за едните, нито за другите.

— Доста си изнервен.

— Тия шест месеца малко ме изтормозиха.

— Значи всички истории за любовните ти похождения са измислица, така ли?

— Е, може би само три от тях. — Той се усмихна.

— Аз първата жена ли съм, която се качва тук горе?

— Започваш да броиш, значи.

Тя го погледна уж сърдито и сграбчи вратовръзката му.

— Много силно стягаш.

Тя едва се сдържаше да не се засмее.

— Отговори ми!

Той се засмя.

— Да, да. Казах ти. Не съм имал друга. — Стисна китките й и я притисна към дивана. Започнаха да се целуват.

— Почакай малко — отдръпна се тя. — Донесла съм една видеокасета. — Изправи се, извади касетата от чантата си и я пусна. — „Доктор Живаго“. Цял месец чаках за тая касета, така че трябва да я изгледаме. — Отпусна се на дивана и сложи босите си крака на коленете му. — Обичаш ли да разтриваш стъпала?

— Не съм се замислял по тоя въпрос.

— Имаш ли нещо против да разтриеш моите?

— Добре. — Той триеше стъпалата й, докато гледаха филма и пиеха водка.

— Гледала съм тоя филм вече четири пъти — каза тя. — И всеки път плача.

— Защо не го пуснеш отзад напред? Тогава в края на филма царят ще се възкачи на трона.

— Не се прави на идиот. О, виж го. Колко е внушителен!

— Прилича на търговец на стари килими.

— Обожавам цикъла „Поеми за Лара“.

— Аз пък обожавам Лара. Бих могъл да я схрускам.

— Не ставай простак. О, Сам, толкова исках да отида в Переделкино, за да поставя цветя на гроба на Пастернак и да послушам как русите четат стиховете му в църковния двор.

— Както изглежда, няма да успееш да свършиш всичко набелязано, за да удовлетвориш порива на руската си душа.

— Знам. Толкова е тъжно. Та аз почти си бях у дома…

— Гледай филма. След малко Лара ще стреля в оня дебелак.

Те се сгушиха на дивана и продължиха да гледат. Прозорците се тресяха от силен вятър й от време на време прехвърчаха снежинки.

Любиха се на дивана и заспаха. В един през нощта Холис се събуди и обу панталона си. Тя отвори очи.

— Къде отиваш?

— До денонощния за цигари.

— С кого имаш среща?

— С жената на посланика. Ще й кажа, че искам да скъсаме.

— Имаш среща със Сет, нали?

— Правилно. Ревнуваш ли?

Тя затвори очи и се обърна на другата страна. Изведнъж здравият разум му изневери и Холис попита:

— Защо не си ми казала, че живее като цар? Той ли ти даде иконата?

— Казах ти, че е от баба ми.

— Точно така. И когато ти обещах, че мога да я изнеса оттук в дипломатическата си чанта, радостта ти ми се стори толкова естествена. Господи! Та твоят приятел Алеви би могъл да изнесе дори кубетата на Кремъл, ако пожелаеш.

— Не се дръж като животно след полово сношение. — Тя затвори очи и отново се обърна на другата страна.

Холис излезе, затръшвайки вратата след себе си.

Част трета

„Руснакът е прекрасен човек, докато не пъхне ризата в панталона си. Като ориенталец той е очарователен. Става непоносим само когато държи с него да се отнасят като с най-източния от западните народи, вместо да признае, че е най-западният от източните.“

Ръдиард Киплинг

22.

От касетофона в апартамента на Алеви се разнасяха патриотични песни в изпълнение на хора на съветската армия.

— Защо не смениш тая идиотщина? — попита Холис.

— Веднага. — Алеви отвори вратичката на уредбата и изключи касетофона. — Понякога пускам и музика, която те харесват.

Холис погледна през прозореца към 10-етажния блок отвъд улицата. На последния етаж КГБ бе разположил хората си и електронната апаратура, с която наблюдаваше и подслушваше района на посолството. Той се запита до каква ли степен успяват да го правят.