Чтение онлайн

— Извинявай — каза й той и се запъти към бара.

Там стоеше Алеви и на Холис му се стори, че той го чакаше.

— Не се оказа добра идеята ти да привличаш вниманието върху тукашния началник на ЦРУ — каза Алеви.

Холис си поръча уиски със сода.

— Мислех, че си съветник по политическите въпроси. А сега ми съобщаваш, че си и началник на ЦРУ.

Алеви се усмихна.

— Е, благодаря ти, че се сети все пак. Какво искаше Салерно?

— Подразбрал е някои неща, Сет. Всеки от журналистите в тая зала, който притежава поне малко кураж, може да установи някои несъответствия в нашата версия около случая Фишър. Като прибавим и факта, че с Лиза ни гонят оттук, става ясно, че има нещо гнило.

— Вярвам ти. Май че се сдърпахте с Лиза, а?

— Не.

— Добре. Искам да стоиш плътно до нея поне до Франкфурт.

— Не се притеснявай.

— Окей. Между другото, ако нямаш никакви планове за довечера, ще ми направиш ли една услуга?

— Не!

— Мини към полунощ. У дома.

— Кога спиш бе, човек?

— На брифингите с посланика. Знаеш ли нещо за хеликоптерите М1–28?

— Само техническите параметри. Това е най-новият модел съветски транспортен хеликоптер. Защо?

— Трябва да пиша един доклад. Ще ми донесеш ли всичко, което имаш за него?

— Ще поръчам на О’Шей да мине да ти го остави.

— Мини ти. В 12, у дома. — Алеви се обърна и се отдалечи.

После Холис разговаря с няколко военновъздушни аташета от посолствата на страни, членки на НАТО. Трябваше да си обменят сведения, да си изкажат благодарности и да си обещаят, че ще продължат професионалните си контакти. Най-хубавото нещо на военните разузнавачи според Холис бе, че бяха на първо място военни, а чак след това разузнавачи. Той се сбогува и се качи в кабинета си. Възнамеряваше там да изчака до полунощ, за да отиде на срещата с Алеви.

Телефонът внезапно иззвъня.

— Холис на телефона.

— Какво правиш в кабинета си в 11 вечерта?

— Сбогувам се със секретарката си.

— Как смееш, Холис? Ще дойдеш ли у дома довечера? У дома.

Този израз го изненада.

— Имам среща със съветника по политическите въпроси.

— Къде?

— При него.

— Ще те чакам да се появиш в леглото ми, преди да се съмне.

— Ще си помисля.

— Какво има да мислиш?

— Имам работа — каза той. — Трябва да тръгвам.

— Аз пък имам твое бельо. А освен това и четката ти за зъби е тук.

— Тия телефони не са много сигурни.

— Исках да опитаме оная поза, дето трябва…

— Добре, добре. Ще се видим по-късно.

Той остави слушалката и се усмихна. После отиде до прозореца и се загледа в тъмния град. След малко среща с Алеви. Утре — в Новодевическия манастир. В понеделник сутрин — на Шереметиево. Оттам с Пан Ам до Франкфурт. А после Лондон, Вашингтон или Ню Йорк, според настроението му. Това бе планът. Това бе неговият план. Там, навън, съществуваха и други планове, различни от неговия. Но той харесваше най-много своя.

26.

Синият форд чакаше в подземния гараж. Зад волана бе Бети Ешмън, съпругата на военноморското аташе.

— Готови ли сте, Сам?

— Да, готови сме.

Сам Холис седеше на пода пред задната седалка с гръб към вратата. Лиза беше срещу него. На задната седалка седяха две момичета от Консулския отдел със свити под тях крака — Одри Спенсър и Пати Уайт. Отпред до шофьора седеше търговската съветничка.

Моторът изрева и Холис усети, че фордът потегли. Той обясняваше на Бети Ешмън:

— Запомни, че нямат право да те спират, когато излизаш от посолството. Ако ти се изпречи някой милиционер, натисни клаксона и продължавай. Той ще се отмести. Ясно ли е?

— Да, ясно. Веднъж го правих и заради съпруга си.

— Даже няма нужда от клаксон. Няма начин да не се отмести. Или настрани, или ще се пльосне на земята — каза Джейн Елис.

Двете жени отзад се засмяха малко нервно. Поне на Холис така му се стори.

— Две точки на ударен милиционер, Бети — каза Лиза.

Фордът се изкачи по рампата и се понесе покрай административната сграда. Утрото бе сиво и навън бе дори по-мрачно, отколкото в подземния гараж. Бети Ешмън караше бавно към изхода.

Холис отново прехвърли простичкия план през ума си. Тая неделя само в две протестантски църкви в цяла Москва се провеждаха неделни служби — в малка баптистка църквичка в едно от крайните предградия и в параклиса в британското посолство, където през седмица в неделя пристигаше със самолет от Хелзинки един англикански свещеник. В църквата към американското посолство имаше служби също през седмица, но само в събота и на празници. За щастие днес бе редът на британската църква, където четирите жени обикновено ходеха заедно. Следователно нямаше нищо, което да предизвика любопитството на съветските милиционери, запознати добре с привичките на служителите в посолството.

— Сега минаваме покрай нашия патрул — каза Бети Ешмън.

Когато наближиха до тротоара, един от милиционерите изскочи от будката, застана пред колата и вдигна ръка. Бети Ешмън натисна клаксона и педала за газта. Милиционерът подскочи назад и изкрещя:

— Пизда!

Пати Уайт се засмя.

— Досега не бях виждала съветски гражданин да се движи толкова бързо.

— Имаме ли си опашка? — попита Холис.

Двете жени отпред погледнаха в страничните огледала и казаха, че не виждат никакви коли зад тях.

Бети Ешмън зави по крайбрежното шосе, стъпи здраво на газта и скоро излезе на почти пустия път, обгръщащ северния бряг на Москва река. Това не бе най-прекият път до британското посолство, което се намираше на крайбрежната улица „Морис Торез“, точно срещу Кремъл, но Холис знаеше, че по нея няма много движение и опашките лесно се забелязват. Освен това той минаваше точно покрай Новодевическия манастир. Холис се облегна на вратата и погледна към Лиза. Тя протегна крака и сложи босите си стъпала в скута му.

— Притеснявам ли те така?

Двете момичета отзад се усмихнаха леко.

— Какво правите там отзад? Сам, дръж се прилично — каза Джейн Елис.

Всички жени се изсмяха. Холис си помисли, че не трябваше да се отказва от първоначалната си идея да пътува в багажника.

Пътят зави на юг, където реката правеше най-голямата си извивка под Ленинските възвишения.

— Всички ще си имате неприятности, когато се върнете. Съжалявам — каза Холис.

— Да го духат! — отговори Джейн Елис и веднага след това възкликна: — О, забравих, че сме тръгнали на църква.