ЖАНРЫ

Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:

— Мислех, че вече си приключил със служебните си задължения — каза Лиза.

— Аз само давам инструкции или пък мене ме инструктират.

— А пък Кей дори не ме пуска да припаря до кабинета си. Сигурна съм, че случаят е изключителен. Дали няма да ни сполетят по-големи неприятности от тези, за които знаем?

— Поне засега не. Но и това ще стане, ако не си затваряме устата.

— Ти все още работиш по случая, нали? Все още работиш със Сет.

Холис не отговори веднага, но след малко каза:

— От тая война не уволняват много лесно.

Той се надвеси над предната седалка и каза на Саша:

— Не намалявайте, докато не стигнем до входната врата, после спрете рязко, колкото се може по-близо до вратата.

Саша го погледна.

— Не мога да прегазя милиционерите на тротоара.

— Не, но се приближете максимално. Ще се измъкнем от колата светкавично, ето защо сега ще си вземем довиждане.

— Довиждане — каза Саша в отговор.

— Някой ден ще дойдем на вечеря у вас.

— Някой ден.

Холис нахлузи шапката си и се сниши на седалката. Лиза също се облегна назад до него.

— Това необходимо ли е?

— Не, просто обичам да се забавлявам.

Саша поддържаше скоростта, после изведнъж удари спирачки и спря рязко до бордюра. Холис отвори вратата откъм тротоара и двамата с Лиза профучаха покрай милиционерските постове, които светкавично излетяха от будката.

— Стой! Паспорт!

Холис извика на американския пост:

— Отваряй, момче!

Електронната врата започна да се отваря, а Холис чу, че зад гърба му някой тича. Бутна Лиза през процепа, след това влезе и той, като отвърна на поздрава на дежурните. Холис хвърли един поглед през рамо към двамата милиционери пред вратата, които го гледаха в недоумение и ужас. Зад гърба им видя, че във волгата при Саша се бяха качили двама от наблюдателите на посолството и той не му изглеждаше никак спокоен.

— За днес ми стига! — каза Лиза. — Свалям рицарското наметало и шпагата и няма да се правя повече на таен агент. Сега първо ще си пийна едно, после, докато ти си на твоята среща, ще ти пренеса нещата у дома. Може да помоля някой от обслужващия персонал да ми помогне. Например семейство Келъм.

— Не, не. Предпочитам двамата с теб да свършим това сами по-късно. Окей?

— Окей.

Влязоха в административната сграда и Холис каза:

— Ще се кача за малко в кабинета си, а после отивам на срещата.

— Сет ще бъде ли там?

— Сигурно. Защо?

Тя се поколеба за миг, после каза:

— Ревнуваш, че сме били гаджета, нали?… Аз пък ревнувам, че двамата сте приятели…

Според Холис двете неща бяха съвсем различни, но не отговори.

— Пази се от него, Сам — продължи Лиза.

Холис погледна часовника си:

— Е, ще се видим по-късно.

— Благодаря ти за днес.

Холис тръгна към асансьора, а Лиза — към задния изход за двора. Докато се качваше с асансьора за срещата с Алеви, Холис си мислеше, че две от най-големите загадки в живота са жените и разузнаването, а той бе затънал до гуша и в двете.

24.

Холис закопча синята военна куртка и затегна вратовръзката си.

— Как изглеждам?

— Много си секси — каза Лиза. — Сигурно тая вечер ще те загубя в полза на някоя млада секретарка.

— За каква секретарка говориш?

Тя се усмихна.

— Ще ме научиш ли как да поддържам униформата ти?

— Не е важно. Мога и сам да го правя.

— А жена ти правеше ли го?

— Мисля, че тя изобщо не знаеше, че съм военен. Имаш ли уиски?

— Има останала една бутилка в кухнята. Помогни ми да затворя тоя цип.

Холис закопча ципа на черната й копринена рокля, после я прегърна откъм гърба и обхвана с ръце гърдите й.

— Това се казват балкони от световна класа.

— Циник. Започваш да ставаш много циничен. Забравяш, че си офицер и джентълмен.

Той я целуна по врата и двамата слязоха на долния етаж. Лиза донесе уискито и бутилка сода. Холис сложи лед в две чаши.

— Тия кашони започват да ми лазят по нервите — каза тя.

— Къде е иконата?

— Ей там, върху етажерката с книги. Ще я изпратя до моя началник от Информационната агенция във Вашингтон. Писах му и го помолих да ми я пази. Ще я сложиш ли в дипломатическата чанта?

— Нали ти казах, че ще го направя.

— Благодаря ти. А ще ми я вземеш ли от Вашингтон, когато ходиш там?

— Разбира се. — Той взе иконата от етажерката и я заразглежда. Беше квадратна, с размери приблизително 60 на 60 сантиметра. Изобразяваше светец, но Холис не можеше да познае кой е. — Кой е това?

Тя се доближи до него.

— Това е архангел Габриел. Виждаш ли тромпета му?

— А, да.

— Рисувано е върху лиственица. Повечето икони са върху бор, който се изкорубва и се пука.

— Ясно.

— Много хора не харесват рисунките по иконите. Фигурите са без перспектива, няма дълбочина и движение. Просто са плоски, а лицата са застинали и безжизнени.

— Като тези на осемте милиона московчани.

— Но в цветовете има много топлина и това блажено лице излъчва някакво спокойствие, не мислиш ли?

— О, да. Колко?

— Колко струва ли? Ами на Запад е трудно да се прецени, но в Колумбийския университет открих един специалист по история на изкуството, който каза, че тази икона е от района на Казан и е изработена през 16 век, което аз всъщност знаех. Сигурно струва 25 хиляди.

— Исусе Христе! Ами ако я загубя?

— Не мога да си представя, че един разузнавач може да губи нещо. Доверявам ти се.

— Добре. — Той остави иконата на етажерката.

— В Русия иконата е от особено значение. По време на татарските нашествия, когато са изгаряли църквите и са избивали духовниците, иконата е била много малка, за да може да се скрие лесно, и всяко семейство е имало по една икона у дома си. Стотици години тези дълбоко религиозни хора са гледали на иконите като на символ за оцеляване на християнството и на руската култура.

Холис кимна.

— Правиш ли някаква аналогия?

— Разбира се. Всички правят аналогия. Ако православната църква и руската култура са могли да преживеят триста години под нашествието на ония диви конеездачи, то те ще могат да оцелеят и при тези глупаци от Кремъл. Това е част от символичното значение на възраждането на иконографията. Самите образи може да не са много вдъхновяващи, но хората, които пазят иконите, надигат глас на протест. Според мен те, както и онези в Кремъл, добре знаят кои са пазителите на културното наследство и кои са татарите.

Поделиться с друзьями: