Чтение онлайн

— Какво, за меча на крал Артур ли става въпрос?

— Не, за филма на Джон Борман! — сопна му се тя със саркастичен тон. — Да, за меча на крал Артур!

— Добре, пусто да остане! — Баба му го погледна укорително. — Извинявай, бабче. Накъде отива този път?

— Към горния край на града — отвърна бабчето, но Чейс вече не я слушаше. Вниманието му беше привлечено от свистенето на гуми и движението, което забеляза в огледалото за обратно виждане. Зад тях, от един страничен път, беше изскочил един черен джип „Гранд Чероки“.

Някой се показваше през прозореца до пасажерската седалка…

— Наведете се! — изрева Чейс, протягайки лявата си ръка, за да натисне надолу главата на баба си. Задният прозорец се пръсна на парчета, които се посипаха върху навелата се Нина.

Следващият куршум проби вратата на багажника и отскочи от твърдата пластмаса на задната седалка. Прегърбеният Чейс успя да зърне отражението на стрелеца с гладко избръсната глава в страничното огледало. Мъжът беше въоръжен само с пистолет, но от това близко разстояние той беше напълно достатъчен.

— Кои пък са тези, по дяволите? — изкрещя Нина.

— Още руснаци! — предположи Чейс. Едната група трябваше да извърши убийството и да отмъкне диска, а втората група трябваше да се погрижи никой да не им попречи да се измъкнат с плячката.

— Ох, страхотно! Предполагам, че не си си купил пистолет от супермаркета?

— Това е Англия! Единствените, които носят оръжие тук, са фермерите и хулиганите!

Светофарите отпред светнаха червено и трафикът замря, в съседното платно се спря един камион. Ягуарът рязко спря и направи остър завой надясно, като в нарушение навлезе в платно с еднопосочно движение. Чейс го последва отблизо, сменяйки като луд скоростите. Колата поднесе и Нина беше запратена към лявата врата, а върху нея се посипаха бутилки и пакетирани стоки. Фордът се тресеше, а гумите му търсеха сцепление с пътя, докато Чейс се бореше с волана, опитвайки се да се задържи на пътя.

Той погледна напред — и видя един автобус, който завиваше зад ъгъла. Стоповете на ягуара проблеснаха, жената с оранжевата коса зави и се качи на тротоара, като се засили към тесния проход между магазина и подредените на пътя конуси. Хора крещяха и отскачаха от пътя й, а ягуарът даде газ надолу по хълма.

— Дръжте се! — извика Чейс и подкара след нея.

— Много е тясно! — възпротиви се Нина.

— Щом те можаха да минат, значи…

Страничното огледало на пасажерската врата се удари в един стълб и излетя встрани сред дъжд от стъкла и пластмаса. Бабчето ахна уплашено.

— Добре де, трябваше да мина малко по-встрани — призна Чейс, докато прекарваше колата покрай подредените конуси към пешеходната алея зад тях. Той разпозна мястото — това беше краят на улицата, където беше купил телефона на Холи. Черното Чероки зад него забави ход, за да премине през прохода, като отърка едната си страна в стената на магазина.

Нина ужасено погледна напред, когато Чейс отново даде газ и започна като луд да натиска клаксона. Улицата все още бе пълна с народ, пазаруващите хора панически отскачаха от пътя, по който се надпреварваха двата автомобила.

— Еди, спри, преди да сме убили някого!

— Ако спрем нас ще ни убият! — извика той. Черният джип беше разхвърлял конусите и гологлавият мъж отново вдигаше пистолета си.

Ягуарът приближаваше края на пътя, без да спира да свири — не толкова от загриженост за живота на пешеходците, колкото от страх да не се забави, ако удари някой от тях. До него Чейс забеляза часовниковата кула, която се издигаше над площада почти право пред тях — край нея завиваше друга улица — но пътят им беше блокиран от други конуси, а изходът на пешеходната зона беше блокиран от огромна метална порта…

Жената с оранжева коса не намираше изход и затова насочи ягуара към портата и ускори. Хората отскачаха от пътя й, но един мъж се оказа твърде бавен и беше блъснат от автомобила, като влетя в „Бъргър кинг“ през прозореца. Чейс изкриви лице, а двете му пътнички изпискаха ужасено.

Приближаваха портата. Чейс погледна в огледалото за обратно виждане. Гранд черокито се приближаваше, но проходът беше тесен дори за кола, камо ли за грамаден джип като него — може би твърде тесен…

Джипът внезапно изостана, натискайки спирачки. Но се оказа, че проходът е точно толкова широк, колкото да успее да премине през него — съвсем скоро отново щеше да се включи в преследването.

Ягуарът профуча с ръмжене през Площада, размазвайки няколко стола пред кафенето преди да се блъсне в една търговска количка, и във въздуха като пеперуди литнаха ярко оцветени кашмирени пуловери. Пазарските сергии образуваха нещо като тунел в средата на площада и ограничаваха възможностите за бягство. Някъде в далечината се чу сирена — полицията идваше.

Жената също я чу и започна да търси изход. Всичките бяха запушени от хора, които се опитваха да избягат от колите. Чейс увеличи скоростта с намерението да се удари в задницата на ягуара и да го засили към един стълб.

— Дръжте се!

Тя го видя, че се приближава и скочи върху педала за газта, рязко завивайки надясно и прегазвайки една от сергиите с плодове. Цветна плодова вълна заля площада.

— Ох, проклятие! — изпъшка Чейс, който я последва през разбитата сергия. По предното стъкло започнаха да падат най-различни плодове, чиито имена той дори не знаеше. Едва успя да забележи през кашата, омазала стъклото, че ягуарът отново завива, закача един автобусен навес и пръсва на парчета стъкления му покрив, преди да излети от тротоара на пътя.

Той засили форда след него. Включи чистачките и успя да поизчисти предното стъкло. Тогава забеляза, че е излязъл на пътя, който заобикаляше парка. Ягуарът вече се отдалечаваше с пълна скорост.

Звукът на сирените внезапно се засили. Една полицейска кола, волво V-70, украсено с електриковите жълти и сини квадратчета, изскочи пред тях иззад ъгъла с примигващи фарове. Жената с оранжева коса промени посоката и отново се качи на тротоара, за да вкара ягуара в парка. Чейс я последва и измъченият форд отново се разтърси при удара с тротоара.

— Полицаите са тук! — възпротиви се Нина. — Нека те се заемат с това!

— Знаеш ли кого ще арестуват първо? Нас! — сопна й се Чейс. Полицейската кола с пуснат буркан изостана назад, а точно зад нея от входа на парка изскочи черокито.

Тесният път се раздели на две. Лявото платно сви на изток, през дърветата, но ягуарът зави надясно и се устреми към моста над реката. Той беше твърде тесен за кола и автомобилът изгуби едното си странично огледало, което се отчупи при удара в металния парапет. Един мъж, който тичаше по моста от другата страна, се спря и загледа изумено ягуара, който с рев се приближаваше към него. Успя да се осъзнае тъкмо навреме, за да скочи във водата.