Чтение онлайн

Когато фордът стигна до моста, от двете му страни се разхвърчаха искри, а единственото останало странично огледало последва съдбата на своя събрат. Ягуарът стигна до кръстовище — пътят отпред беше блокиран от един камион за сладолед, а дясното разклонение водеше обратно към тълпите на площада. Затова той тръгна наляво, към морето…

Изстрели!

Три, четири, пет изпуквания изотзад. Но бръснатият мъж в джипа не се целеше в Чейс, а в полицията, като се опитваше да ги разкара от пътя си.

Кръв опръска предното стъкло на волвото, шофьорът му беше уцелен. Колата зави рязко и толкова силно се удари в единия от стълбовете край моста, че се усука край него и всичките й стъкла се пръснаха. Шофьорът на черокито видя, че пътят му е блокиран и скочи на спирачките, но не успя да го направи достатъчно бързо. Джипът блъсна полицейската кола и я размаза още повече в металния стълб.

Но това не успя да го извади от преследването. С пушещи гуми, разкъсана скара и увиснала броня, която се влачеше по земята, джипът рязко зави и се устреми нагоре по хълма, докато не стигна до разклонението и зави успоредно на трилентовия път.

Чейс продължи да гони ягуара. Хората продължаваха да отскачат от пътя на автомобилите и се хвърляха върху ниско окосената трева край пътя. Профучаха край едно голф игрище и пред тях пътят отново се разклони…

— Завий надясно! — заповяда бабчето.

— Какво? — Ягуарът беше завил наляво.

— Надясно пътят е по-кратък!

Надявайки се, че баба му е много по-добре запозната с местните пътища, Чейс подкара фокуса по десния път, без да сваля ръка от клаксона. Той обърна глава наляво и през дърветата забеляза проблясването на метал.

Далеч назад гранд черокито летеше надолу по хълма към втория мост и скоро отново щеше да се включи в преследването.

Бабчето се оказа права — пътят наистина беше по-кратък. Успяха да изпреварят ягуара. Пред тях Чейс забеляза надлеза над кея и хотела им от дясната му страна.

— Мамка му, движим се в кръг!

И двете коли се засилиха под надлеза, устремени към входа към кея, който се намираше директно пред тях. Оградите край пътя не им позволяваха да го напуснат, а и бяха изградени от тухли и цимент, така че нямаше начин да ги прегазят. Все повече сирени се приближаваха и шофьорката на ягуара трескаво се оглеждаше за изход.

В огледалото на Чейс изведнъж се появи гигантска блестяща решетка — обезобразената скара на черокито се приближаваше към тях.

Над главата му профуча куршум и проби дупка в предното стъкло. Бабчето изпищя.

— Еди! — извика Нина, когато той рязко зави към джипа, за да попречи на шофьора му да стреля отново. Засипаха я консерви и бутилки. — Добре ли си?

— Да! — едва успя да отговори той. Ягуарът стигна края на оградата и веднага го заобиколи, за да стигне до пътя, който минаваше край киното. Двигателят на джипа изрева зад форда. Ако Чейс избереше да последва ягуара, той щеше да изложи всички в колата на прицела на стрелеца…

Изведнъж Нина бе осенена от внезапно вдъхновение, тя грабна една консервна кутия и я хвърли през прозореца по предното стъкло на джипа. Изненаданият шофьор инстинктивно сви встрани.

Чейс веднага улови възможността и промени посоката на форда, за да заобиколи оградата и да настигне ягуара. Джипът поднесе и тежко се наклони на една страна преди отново да ги подгони.

Нина грабна най-тежкия предмет, който й попадна пред погледа — бутилка „Пимс“ 7 . Кехлибарената течност се плискаше във вътрешността й, докато колата криволичеше в опитите си да настигне ягуара. Нина се приготви да я хвърли…

Един човек пред тях отскочи встрани, разкривайки пред погледите им жена с бебе в количка. Чейс наби спирачките, отчаяно завъртя кормилото на колата… и попадна отново в обсега на стрелеца.

Изненадана от рязкото спиране, Нина хвърли бутилката. Малко не й достигна до джипа и тя се разби на пътя.

Гологлавият се прицели…

Предната гума на джипа мина през парчетата от счупената бутилка.

Гумата се взриви. Шофьорът изгуби контрол и започна като луд да върти волана, опитвайки се да накара двутонния джип да спре, но вече беше твърде късно.

Гранд черокито се преобърна и се плъзна, врязвайки се в стъклената фасада на сградата на киното. Удари се в една стена — и се взриви.

Огнен облак изпълни фоайето, цялата стена се срина и дъжд от стъкълца се изсипа върху крайбрежната алея.

— Дявол да го вземе, това си го биваше! — възкликна Чейс, като се обърна назад, за да погледне димящата сграда.

— Все е по-добре… — каза тихо баба му.

Ягуарът отново зави и стъпи на изхода от малък паркинг. Чейс осъзна, че от другата страна се намира пътя, където преди пет минути беше уловен от пътната камера — въпреки че му се струваше, че са минали часове. От тук до двулентовата магистрала, по която се излизаше от града, оставаха само две еднопосочни пресечки.

Той рязко зави след ягуара, осъзнавайки, че щом мощната машина се измъкне от криволичещите градски улици, той щеше да изгуби всички шансове да я настигне. Жената с оранжевата коса зави надясно и тръгна нагоре по хълма, далеч от градския център. Той я последва, като на косъм избегна сблъсъка с кола, която се спускаше надолу от хълма.

Чуха се нови полицейски сирени, които се приближаваха…

Първата пресечка. Ягуарът зави наляво, но зад Чейс се появиха две полицейски коли — едната зави в противоположната посока, за да му блокира пътя, а другата се опита да го притисне в капана…

— Мамка му! — изпищя бабчето.

— Бабче!? — извика шокираният Чейс, докато натискаше спирачките…

Фордът се плъзна и се заби в едната полицейска кола. Въздушните възглавници изскочиха със съскане и притиснаха пътниците към облегалките на седалките. Нина се хвърли на седалката точно преди сблъсъка и беше засипана от всякакви продукти.

Скоростта на автомобилите беше сравнително ниска, но въпреки това сблъсъкът разтърси Чейс. Той се поизправи докато възглавниците спадаха и видя баба си да се навежда до него.

— Бабче! Добре ли си?

Тя вдигна бавно глава.

— Мисля…

— Какво?

— Мисля, че малко се напишках.

Чейс едва не избухна в смях, но се сети за Нина. Той се огледа за нея и я откри вторачена в дулото на картечен пистолет МП-5.

И то не само един. Четирима полицаи с кевларени жилетки бяха заобиколили колата с насочени оръжия, с показалци на спусъците. Силите за бързо реагиране.

— Въоръжена полиция! — изкрещя единият от тях. — Горе ръцете! Веднага!