Чтение онлайн

Чейс внимателно вдигна ръце и кимна към баба си да направи същото.

— Спокойно, момчета. Спрели сте грешната кола. Ние сме добрите.

— Млъквай! — Полицаят погледна към задната седалка на колата. — Ти, отзад! Покажи ми ръцете си, бавно! Изправи се!

Нина се подчини, отръсквайки стъкълцата от косата си, докато казваше на Чейс:

— А ти ми казваше, че Борнмът бил скучен…

— Я виж ти — чу се познат глас. — И това ако не е Еди Чейс. Или пък може би е Лудия Макс?

Чейс вдигна глава, когато вратата на килията се отвори.

— Ти не си ли изпя вече песента — отвърна Еди с уморена усмивка. След като го арестуваха, той използва правото си на телефонен разговор, за да се обади на Джим „Мак“ Маккримън, бившия му командващ офицер в САС.

— Приключих с безбройните безсънни нощи в МИ-6. — Посивелият шотландец влезе в килията и Чейс се изправи, за да се ръкува с него. Мак беше облечен с тъмен костюм, ушит по поръчка, който по никакъв начин не разкриваше, че единият му крак е изкуствен под коляното, и носеше под мишница няколко сгънати вестника. — Като че ли си забъркал някаква голяма каша — янките страшно много са заинтригувани от нея.

— Колко голяма?

— Нямам представа, но Питър Олдърли скоро ще ме осветли.

— Олдърли? — изръмжа Чейс при споменаването на агента от МИ-6. — Мили боже, да не си замесил това леке? Сигурно се скъсва от смях при мисълта, че съм прекарал нощта в полицейска килия.

— Да, позабавлява се малко. Но освен това иска да знае кога ще му изпратиш покана за сватбата.

— Че за какво му е? Той не може да ни търпи.

Усмивка изкриви грубото лице на Мак.

— О, Нина много си я харесва. Теб не може да търпи. Иска да поднесе на Нина своите съболезнования.

— Този негодник! И то след като го повишиха заради нас… Къде е Нина, между другото? Добре ли е?

— Добре е. — Мак махна към вратата. — Чака ни в приемната. Заедно с баба ти.

— И какво? Аз ти се обаждам, а излизам последен?

— Първо дамите, Еди. Къде са ти маниерите?

Един полицай ги поведе към приемната.

— Еди! — извика Нина и скочи да го прегърне. — Добре ли си?

— Малко ме поступаха с гумените палки, но като изключим това, съм добре — пошегува се той. Погледна зад нея и видя баба си да седи на пейката. — Бабче! Добре ли си?

Тя кимна.

— Добре съм, Едуард, благодаря. Никога досега не са ме арестували, затова ми е много странно! Но всички бяха много мили и дори ми донесоха чай в килията. Ще има какво да разказвам на момичетата при следващата ни игра на бридж.

— Слава богу. Ако някой се беше държал гадно с баба ми, наистина щеше да настане голяма бъркотия. — Изведнъж той забеляза хората, които се суетяха от другата страна на стъклените врати. — Какво става тук?

— Пресата — отвърна презрително Мак. Той подаде вестниците на Чейс и Нина. — За нещастие са ви изтипосали на първа страница. Не се тревожете за онази пасмина отвън — сега, след намесата на тайните служби, можем да извадим заповед от прокурора и да им затворим устата, но се забавихме твърде много и не успяхме да спрем сутрешните броеве.

— Аах! — проплака ужасено Нина, когато видя официалната си фотография от Агенцията за световно наследство да се усмихва от първата страница на „Гардиън“ под заглавие „Хаос в Борнмът: откривателката на Атлантида арестувана след убийство“. — Аз не бях арестувана за извършването му, аз бях свидетелка!

— Ако си мислиш, че това е лошо… — каза Чейс. В ръцете си държеше брой на „Сън“, на заглавната страница на таблоида с големи букви пишеше „САМОЛИЧНОСТТА НА БОРН(МЪТ)“. Някой турист с чевръсти пръсти — и адски търговски нюх, — бе успял да улови на лента форда, докато прегазва останките от сергията с плодове, и снимката сега украсяваше първата страница. Чейс беше просто сянка на шофьорската седалка и по-голямата част от лицето на баба му бе засенчена от рамката на предното стъкло, но Нина ясно се виждаше отзад. Вестникът услужливо бе включил и снимка, на която тя се ръкува с президента Долтън.

Чейс прочете първото изречение. „На първия ден тя посещава Белия дом, за да получи от президента Долтън най-висшия орден на Америка. На следващия участва в скоростно преследване и престрелка в спокойно крайбрежно градче. Прочутата археоложка Нина Уайлд, откривателка на изгубена Атлантида, беше арестувана вчера след унищожителна гонитба из Борнмът, която остави трима мъртви и десетина ранени…“

— Да, това никак не е добре.

— Така ли мислиш? — проплака Нина. — И Атлантида не е никакъв град, а цял проклет остров! Защо непрекъснато го бъркат?

Чейс я прегърна.

— Приоритети, скъпа.

— Знам, знам. Но аааагрх!

Истински залп от светкавици привлече вниманието им. Елизабет Чейс се втурна нагоре по стълбите и блъсна вратата, вперила горящи очи в брат си.

— Ти! — изкрещя тя. Холи ситнеше зад нея разтревожена.

— Здрасти, Лизи — каза Чейс с фалшива приветливост. — Значи си видяла днешната преса?

Тя профуча край него и коленичи пред баба си.

— Добре ли си, бабче?

— О, добре съм, скъпа — увери я бабчето. — Малко съм разтърсена, това е.

— Ох, слава богу. — Тя облекчено наведе глава, след което скочи и се обърна към Чейс. — Какво си мислеше, по дяволите? Глупаво копеле! Можеше да я убиеш!

— И аз съм добре, благодаря — отвърна Чейс със смразяващ сарказъм.

— Всъщност, Елизабет, боя се, че всичко се случи по моя вина — каза Нина.

Елизабет изтръгна вестника от ръката на Чейс и заби пръст в снимката.

— О, значи ти си карала колата от задната седалка? — Тя нави вестника на руло и започна да налага Чейс по главата, принуждавайки един полицай учтиво, но твърдо да я дръпне настрани. — Мислех си, че просто не можеш да направиш нещо по-егоистично и безотговорно от онова, което си сторил досега, но това, това… — Тя млъкна за миг. — Боже! Никога досега не съм се чувствала по… отвратена от теб!

— Елизабет! — извика бабчето, като се изправи с труд. Холи се спусна да й помогне. — Аз съм добре, Едуард и Нина също. Само това има значение.

— Не, не е само това, бабче! — каза Елизабет. — Убити са хора! И за всичко е виновен той! Мислиш ли, че ще отиде да обяснява на семействата им защо?

— Всъщност — рече Мак, като повиши авторитетно глас, — двамата мъже, които са умрели докато са се опитвали да убият Еди и Нина — и баба ви, смея да добавя, — са причината моите колеги да са толкова заинтересувани от случилото се.

— Кой сте вие, по дяволите? — сопна му се Елизабет.

— Госпожо — рече Мак, като леко се поклони. Жестът като че ли някак обезоръжи Елизабет. — Джим Макримън, на вашите услуги. Преди служех в САС, но сега съм… да кажем, че съм свързан с тайната разузнавателна служба на Нейно величество Или МИ-6, ако предпочитате.

— М-6? — възкликна Холи и ококори очи. — Вие сте шпионин?

— Мак — каза Чейс, — това е Холи, моята племенничка… а току-що разговаря със сестра ми Лизи.

— Елизабет!