Чтение онлайн

Нямаше да стане. Беше завързана за платформата.

Тя отиде до полуремонтираната стена и видя как Чейс и останалите вървят под дулата на оръжия към камиона, паркиран зад джамията. Но дори тук не откриваше начин как да слезе долу — скелето стигаше на няколко фута под платформата.

Въжето, което висеше от скрипеца — дали не можеше да го използва, за да се спусне от външната страна на минарето?

Тя го сграбчи и дръпна, един възел му пречеше да се изниже през дупката на скрипеца, но тя веднага разбра, че планът й нямаше да проработи. Със своите 52 кг., тя не можеше да се впише в тежката категория, но дървената палета, която се използваше за пренасянето на тухли до върха на кулата, едва ли тежеше и една четвърт от това. Въобще нямаше да свърши работа като противотежест.

Но така или иначе вече беше твърде късно. Войникът беше стигнал до върха на стълбата с камата в едната си ръка.

Без да пуска въжето, Нина отстъпи назад. Войникът безмилостно се усмихна, когато видя, че тя е попаднала в капан, и продължи да се изкачва към платформата зад високоговорителя…

Тя натисна бутона „Play“ и включи касетофона.

От тонколоната гръмнаха звуците на адхана. Той едва не оглуши Нина — но на войника му подейства като удар с юмрук. Той запуши ушите си с ръце, олюля се и с вик се стовари върху въжето.

Нина дръпна с всичка сила. Въжето се изпъна и буквално изхвърли войника от платформата — той изкрещя ужасен и полетя към земята, като в последния миг се вкопчи във въжето и го повлече след себе си. Нина спря касетата и погледна надолу, а адханът продължаваше да ехти в ушите й. Докато преследвачът летеше към земята — палетата се издигаше със същата скорост към нея.

Нина отскочи назад точно преди тя да се забие в скрипеца и навсякъде да се разхвърчат дървени трески. Въжето се изпъна с изплющяване. Свободното падане на войника бе прекъснато малко над пода и той продължи да виси, вкопчен с ръце и крака във въжето, като не спираше да крещи, докато двама от другарите му притичаха на помощ.

Те погледнаха нагоре и насочиха оръжията си към нея.

Нина сграбчи платформата и се засили през разбитата стена.

Вече имаше своята противотежест.

Войникът полетя обратно нагоре, докато Нина започна да се спуска от външната страна. Тя се оттласкваше от стената, опитвайки се да забави падането, но се спускаше твърде бързо, краката й се плъзгаха и тя се въртеше неконтролируемо. Парчето от меча се изплъзна от ръката й. С панически писък тя падна на земята и се затъркаля към военния камион…

Един войник се появи иззад ъгъла, за да разбере причината за този шум. Нина се блъсна в краката му, като го принуди да залитне назад и да се сблъска с втори войник, като и двамата се стовариха в краката на пленниците.

Нина пусна въжето, което веднага полетя нагоре към минарето, а нещастният войник на другия му край се гмурна отново надолу и се стовари върху двамата си колеги. Нина се изправи замаяна. Чейс, Мичъл и Карима я гледаха от ремаркето.

— А аз си мислех, че само Мици се появява с гръм и трясък — ококори се Мичъл.

Чейс грабна автомата „Калашников“ от ръката на единия паднал войник.

— Пали камиона! — Той скочи от ремаркето и бързо се огледа за други войници, преди да помогне на Нина да се изправи на крака и да я целуне по бузата. — О, да, и благодаря.

— Пак заповядай — отвърна тя, като дори успя да се усмихне. Мичъл взе автомата на другия войник, а Карима измъкна пистолета от кобура му, преди и двамата да скочат на земята.

— Колко са? — попита Нина.

Чейс надникна иззад камиона, за да провери дали пътят е чист, Мичъл направи същото от другата страна.

— Около десетина. Два джипа и този камион. Петима свалени… но остават още пет, всички въоръжени.

— Къде е мечът? — попита Мичъл.

Нина се огледа.

— По дяволите, изпуснах го — не, ето го! — Тя посочи с пръст; счупеното острие стърчеше от прашната земя.

— Прибери го! — извика той и Нина хукна да го вземе. — Време е да тръгваме.

Докато вземаше острието, Нина чу нови викове от двора на джамията.

— Нали не сте забравили, че се намираме на двайсет мили от границата?

— Тогава по-добре да изчезваме от тук! — извика Чейс. — Карима, върни се при камилите. Нина, върви с нея.

— Не можем да ги изпреварим с камили! — възпротиви се Нина. — Те имат джипове!

Чейс се ухили.

— Няма да ги имат още дълго. — Той изчака двете с Карима да тръгнат и стреля в едната предна гума на камиона. После махна на Мичъл да го последва и двамата заобиколиха джамията, за да се появят от другата страна.

Изстрелите сигурно бяха подсказали на войниците къде се намират — а Чейс искаше точно това, защото така щеше да отвлече вниманието им от жените. Двамата с Мичъл побягнаха по улицата с вдигнати автомати.

Иззад ъгъла изскочи един сирийски войник. Той се спря сепнато насред облак прах, пусна един изстрел наслуки чисто машинално и побърза да се прикрие, след като Чейс и Мичъл го засипаха с дъжд от куршуми. Навсякъде се разлетяха дървени трески.

Чейс знаеше къде са паркирани двата джипа, беше запомнил местонахождението им, докато ги водеха към камиона. Останалите войници сигурно вече се бяха придвижили до ъгъла, част от тях притичаха през улицата, а другите се подготвяха да изскочат иззад джамията и да покосят всеки, който им се появи пред очите.

Чейс не им даде тази възможност. Вместо това той побягна към другата страна на улицата и съзря единия джип. Трима от сирийците го използваха за прикритие и лежаха в очакване — но те не очакваха, че той ще изскочи направо на улицата пред тях, затова се забавиха за миг…

Който му беше напълно достатъчен. Той превключи калашника на автоматичен режим и пусна един откос — не по войниците, а по джипа. Те побързаха да се покрият, когато куршумите закълваха по задния калник, издълбавайки десетки кратерчета, прониквайки през метала…

Право в резервоара за бензин.

Куршумите, които се сипеха върху прашния път, бяха отдавна чакания от войниците знак да бягат. И то веднага! Чейс вече отстъпваше към джамията, за да си намери прикритие, когато бензинът в пробития резервоар се запали…

Джипът избухна като бомба. Взривната вълна запрати бягащите войници на земята, а горящата кола прелетя през пътя, пръскайки горящ бензин на всички страни. Двамата войници, които се криеха зад ъгъла, отчаяно се опитаха да отскочат от пътя му. Джипът се заби в стената на джамията, след това отскочи назад и се приземи насред улицата.