Чтение онлайн

Глицки извади цедката от чашата, спусна я пак, вгледа се в парата.

— Какво беше това? Нещо около Римската империя ли? Никога не съм бил добър по латински.

Харди отпи от кафето.

— Не е смешно, Ейб. Говоря ти за семейство Роумън, чиято дъщеря е покойна пациентка на доктор Лари Уит. Господин Роумън обвинява доктор Уит, че е убил дъщеря му, като й е направил аборт.

Чаят на Глицки стана черен като кафето на Харди, но Ейб продължаваше да топи и вади цедката.

— А, за това ли? Нищо не съм научил. Ако бях, предполагам, че щях да ти кажа. — Най-накрая той извади цедката и отпи предпазливо. — Смяташ ли, че ще опреш до него?

— Искам да знам дали господин Роумън, а и жена му, имат алиби.

Глицки кимна.

— Зле ли вървят нещата?

Харди му разказа какво се бе случило следобед, за показанията на Теръл и за това, колко важно е за защитата да открие поне един човек, който също е имал мотив и възможност да убие Лари Уит. От разкритието, че Дженифър и Лайтнър са били любовници, следваше, че Дженифър е имала и силен личен мотив да се отърве от мъжа си.

— Струва ми се, че човекът, когото търсиш, е самият Лайтнър. Той спи с дамата и би могъл да…

— И двамата отричат, че са били любовници.

Глицки го изгледа.

— Несъмнено.

Харди сви рамене.

— Това не е от голямо значение. Съдебните заседатели ще повярват, че са били.

— Значи и той има мотив.

— Само дето онази сутрин е бил на работа. В кабинета си. Пред очите на секретарката и помощниците си. Теръл е проверил.

Глицки отпи малко чай и впери разфокусиран поглед някъде над главата на Харди.

— Питам се, защо ли съм се заел да ти помогна да отклониш вниманието от заподозряна в убийство, която според мен е виновна. Ще ми обясниш ли? Все пак, аз съм ченге и съм от другата страна на барикадата, не забравяй.

— Бих могъл да ти кажа, че е в името на справедливостта, но ще вземеш да се закашляш или нещо такова.

— Нещо такова.

— Добре, няма да го кажа. Остава, защото сме добри приятели и някой ден и аз ще направя нещо подобно за теб.

— Не. Не става.

Харди стана, за да си налее още малко кафе.

— Ето какво… може да наденем примката на истинския убиец.

— Само дето вече знаем, че той е в съда.

— Добре де, представи си, че не е тя? Слушай, Ейб, семейство Роумън имат сериозна причина да мразят Лари Уит. Моля те само да разбереш дали на двайсет и осми декември са били на Хавай или някъде другаде, за да не се занимавам с тях повече.

— Само това, а? Да разбера какво е правил някой на еди-кой си ден преди десет месеца? Ти нали говори с тях? Защо не ги попита?

— Не се отвори подходяща възможност.

— Значи да отида и да разбера, така ли? Прекрасна идея. Като стана дума за добри идеи, защо не ми отрежеш малко торта, а? Ето я там.

Останките от тортата на Джейкъб бяха до мивката. Харди напълни с лъжицата една пластмасова чинийка и му я подаде.

— Виждаш ли какъв приятел съм аз?

Глицки гребна малко крем с пръст и го облиза.

— Добре.

Харди не можа да разбере какво точно иска да му каже.

Фримън не изпи две бутилки вино във френския ресторант. Вместо това, след като пресуши първата, реши да отиде при Дженифър и да разнищи докрай историята с любовната връзка.

Но не стигна до ареста, защото, когато пристигна, на широките стъпала пред съдебната палата срещна доктор Кен Лайтнър. Без миг колебание, Фримън скочи от таксито, като удари главата си във вратата и извика:

— Доктор Лайтнър, почакайте за секунда, моля.

Бръкна в джоба си, за да намери пари, хвърли на шофьора шепа монети и банкноти и тръгна към психиатъра.

— Господин Фримън, съжалявам, но е късно, а съм много уморен. За каквото и да става дума, ще трябва да почака.

— Няма да трябва нищо такова, господине. Искам да ми кажете истината и то веднага.

Лайтнър махна с ръка назад към сградата.

— Казах я там вътре, днес следобед.

Фримън не му обърна внимание.

— Може би предпочитате да стигнем до дъното на нещата утре при кръстосания разпит? Какво, между другото, правите тук? Бяхте на свиждане с клиентката ми ли?

— На свиждане с пациентката ми, господин Фримън. Моята пациентка.

— И любовница?

Лайтнър отговори внимателно:

— Отрекох това под клетва пред съда. Ще трябва да приемете този факт.

— Не го приемам — отсече Фримън. — Не го приемам и не го вярвам, а в такъв случай вие сте най-сериозният кандидат за заподозрян в убийствата.

— Аз!? Може би се шегувате.

Фримън заби показалец в ребрата му.

— Аха. Вие. И не се шегувам. Ако с Дженифър сте били в интимни отношения, мотивът ви да се отървете от мъжа й е не по-слаб от нейния. — Естествено, даваше си сметка, че говори без доказателства, но реши да опита. — Очаквам с нетърпение да застана пред вас утре в съда, така че ако сега сте уморен… — Фримън се обърна и тръгна към входа.

— Добре, само минута.

Фримън се обърна.

— Минута няма да е достатъчна, докторе. Или имате време, или не. Ако нямате, много добре. И аз не съм останал без работа.

Бяха на около десет метра един от друг. Фримън гледаше навъсено, като боксьор.

— Добре — съгласи се Лайтнър накрая. — Но не тук.

— Знам едно подходящо място. — И го поведе към бара на Лу Гърка. По това време там нямаше много посетители. Лу бършеше масите, телевизорът бе изключен. Няколко души пиеха бира на бара, двама влюбени се бяха увили един в друг в едно от сепаретата. Фримън поведе Лайтнър към едно свободно сепаре. Появи се Лу, но го отпратиха.

— Господин Фримън, единствената ми грижа е Дженифър. — Навън не беше кой знае колко топло, в бара също, но по челото на психиатъра имаше капчици пот. Изглежда не ги забелязваше.

— Добре, докторе, в такъв случай гоним една и съща цел. — Той чукна по масата и се провикна: — Хей, Лу, размислих. Я дай две студени. — Скръсти ръце на гърдите си и пак се обърна към доктор Лайтнър. — Е, слушам ви.

Той почеса брадичката си.

— Сложно е. Тя мисли, че е влюбена. В мен. Това се случва сравнително често. Пренасяне на чувствата, подсилено от ситуацията у дома й.

— Пренасяне? Там, където спите с нея?

Лайтнър поклати глава.

— Господин Фримън, слушайте, аз не съм психотерапевт, който спи с пациентките си. Не ме интересува дали ми вярвате или не. Това наистина би й навредило. Тя няма нужда от това и дори и да си мисли, че има…

— Но си мисли, че има, така ли?

Лу се върна с бирите, остави ги на масата и се отдалечи. Фримън обгърна с длан едната и я придърпа към себе си. Отпи, продължи да слуша. Лайтнър не обърна внимание на бутилката, мислеше.