Чтение онлайн

До момента, когато двамата адвокати на Зеления фонд осъзнаха, че са нагазили до глезените в блатото, те бяха посочили над трийсет отделни ответници. Някои притежаваха земя. Други правеха проучвания. Трети полагаха тръбите. Четвърти правеха сондажите. Смесените дружества и асоциации представляваха някакъв непрогледен лабиринт.

Ответниците и техните легиони скъпоплатени адвокати отвърнаха на удара с невероятна злоба. Подадоха обстоен иск до съдията да прекрати делото като несъстоятелно. Искът бе отхвърлен. Подадоха нов — да им се разреши да продължат със сондажите, докато очакват процеса. И той бе отхвърлен. Те изреваха като на умряло и обясниха в нов, още по-подробен иск колко много нари вече са вложени в проучването, сондажите и т.н. Този също бе отхвърлен. Започнаха да подават всевъзможни молби и жалби и когато до една бяха отхвърлени и се разбра, че ще се стигне до истински съдебен процес, адвокатите на петролния магнат стиснаха здраво зъби и заиграха мръснишки.

За късмет на Зеления фонд сърцето на новото находище се оказа близо до пръстен от блата, които от години бяха естествено убежище за водните птици. Рибояди, чапли, пеликани, патици, жерави, гъски и много други мигрираха тук. И макар Луизиана да не бе винаги добра към земята си, бе показала малко повече съчувствие към животните си. Тъй като присъдата един ден щеше да бъде произнесена от съдебни заседатели, които да са — поне така се надяваха — все обикновени, средни хора, адвокатите на Зеления фонд наблегнаха силно на птиците.

Главен герой стана пеликанът. След трийсет години коварно изтребление с ДДТ и други препарати кафявият пеликан на Луизиана бе на изчезване. Прекалено късно бе регистриран като застрашен вид, което му осигуряваше по-висока степен на закрила. Зеленият фонд се вкопчи във величествената птица и свика половин дузина експерти от цялата страна да свидетелстват в нейна защита.

При участието на сто адвокати процесът се придвижваше бавно. На моменти стигаше до засечка, което беше добре дошло за ищеца. Сондите бездействаха.

Седем години след като Матис прелетя за пръв път над Теребон Бей с хеликоптера си и проследи маршрута, който скъпоценният му канал щеше да следва през блатата, делото „Пеликан“ влезе в съдебната зала в Лейк Чарлс. Ожесточеният процес трая десет седмици. Зеленият фонд поиска парично обезщетение за причинения хаос, както и постоянна забрана на всякакви по-нататъшни сондажи.

Нефтените компании домъкнаха някакъв лъскав защитник от Хюстън, който да се обърне към съдебните заседатели. Той беше с ботуши от слонска кожа и каубойска шапка и наложеше ли се, можеше да говори като местен жител. Беше голям хап за преглъщане, особено ако се сравнеше с адвокатите еколози, и двамата с бради и с много сериозни лица.

Зеленият фонд загуби процеса, което не беше съвсем неочаквано. Нефтените компании похарчиха милиони. Много трудно бе да се набие мечката с тънка вършина. Давид успя някак си наистина, но да заложиш на Голиат, си е все пак най-сигурно. Съдебните заседатели не се трогнаха особено от ужасяващите предупреждения за замърсяването на околната среда и нарушаването на екологичното равновесие в района. Нефтът означаваше пари, а хората имаха нужда от препитание.

Съдията задържа издаването на съдебно запрещение поради две причини. Първо, според него еколозите бяха успели да привлекат вниманието на обществеността към пеликана, вид, защитен от федералните закони. Освен това беше ясно, че те ще обжалват, така че работата далеч не беше приключила.

Нещата се поуталожиха за известно време и Матис удържа една малка победа. Но той знаеше, че ще дойдат други дни и други съдебни зали. Беше човек с безкрайно търпение, който обмисляше внимателно всеки свой ход.

Магнетофонът беше в средата на масичката. Около него стояха четири празни бутилки бира.

— Кой ти каза за процеса? — Той си водеше и бележки, докато тя говореше.

— Едно момче, казва се Джон дел Греко. Учи право в Тулейн, в по-горния випуск. Миналото лято стажува в някаква голяма фирма в Хюстън, която е била в периферията на сраженията. Не е следил съвсем отблизо процеса, но е чул какви ли не приказки и слухове.

— И всичките фирми са били от Хюстън и Ню Орлиънс?

— Да, основните участници в спора поне. Но е имало компании от десетина други градове, които, естествено, са дошли със своите си защитници. Имало адвокати от Далас, Чикаго и няколко други места. Истински цирк.

— В каква фаза се намира процесът сега?

— След присъдата ще има обжалване пред Пети съдебен окръг на Апелативния съд. Молбата още не е подадена, но това трябва да стане до месец и нещо.

— Къде е тоя Пети съдебен окръг?

— В Ню Орлиънс. Някъде около двайсет и четири месеца след постъпването й тричленен съдебен състав ще изслуша страните и ще вземе решение. Губещата страна несъмнено ще поиска изслушване в пълен състав и това ще отнеме още три-четири месеца. Присъдата има достатъчно пропуски, за да се иска отменяне или връщане за нов преглед по реда на надзора.

— Какво значи преглед по реда на надзора?

— Апелативният съд може да направи три неща. Да потвърди присъдата, да я отмени или да намери достатъчно пропуски, за да върнат цялото дело за преразглеждане. Ако се върне, значи се налага преглед по реда на надзора. Освен това могат да потвърдят една част, да я отменят, да я върнат за преразглеждане и въобще да объркат съвсем нещата.

Грантам поклати безпомощно глава и продължи да драска усилено.

— Не мога да разбера защо някои хора искат да стават юристи.

— И аз си задавам тоя въпрос вече няколко пъти през последната седмица.

— Имаш ли някаква представа какво може да стане в Пети съдебен окръг?

— Никаква. Още не са го разглеждали. Ищците обвиняват ответниците във всякакви процедурни нарушения и като се има предвид характерът на дейността им, много от тях сигурно са верни. Би могло и да отменят присъдата.

— И тогава какво ще стане?

— Започва големият майтап. Ако една от страните не е доволна от тяхното решение, може да обжалва пред Върховния съд.

— Така, така.

— Всяка година във Върховния съд постъпват хиляди молби за обжалване, но той е особено придирчив по отношение на онова, което ще разглежда. Поради многото пари, натиска и характера на засегнатите проблеми нашето дело има доста добри шансове да бъде разгледано.

— Като се брои от днес, колко време ще му трябва на Върховния съд да се произнесе по него?

— Някъде от три до пет години.

— Розенбърг щеше да си умре от естествена смърт дотогава.

— Да, но в Белия дом може и да има демократ, докато старецът умре от естествена смърт. Така че по-добре да го ликвидираме сега, когато сме в състояние да предвидим кой ще дойде на негово място.

— Има някаква логика в тая работа.

— О, сценарият е просто съвършен. Ако си Виктор Матис и имаш само някакви си петдесет милиона, а искаш да станеш милиардер и можеш да претрепеш двама върховни съдии, без да ти мигне окото, сега му е времето.