Чтение онлайн

– Счупен пищял – каза той и махна с ръка пренебрежително. – Вика се погрижи за това. – Лицето му помръкна. – Беше едно от последните неща, които направи, преди да се предаде.

Лийша опули очи.

– Вика е мъртва? – попита тя потресено.

Джона поклати глава.

– Не още, но чумата я хвана и бълнува от треската. Не `u остава много. – Той се огледа наоколо. – Вероятно на никой от нас не му остава много – каза той тихо, за да чуе само Лийша. – Боя се, че си избрала лош момент да се върнеш, Лийша, но сигурно и това е част от плана на Създателя. Ако беше почакала и ден повече, може би нямаше да има ни един дом, при който да се завърнеш.

Очите на Лийша станаха твърди.

– Не искам повече да чувам подобни глупости! – смъмри го тя. – Къде е Вика? – тя обиколи наоколо и огледа малката тълпа. – Създателю, къде са всички?

– Свещения дом – каза Джона. – Болните до един са там. Тези, които се излекуваха или бяха благословени въобще да не падат в жертва, са навън и събират мъртвите или ги оплакват.

– Тогава значи там отиваме – каза Лийша и се мушна под ръката на Джона за опора, докато вървят. – Сега ми кажи какво се случи. Всичко.

Джона кимна. Лицето му беше бледо, очите хлътнали. Беше влажен от пот и очевидно бе загубил голямо количество кръв, а болката си успяваше да потисне единствено с огромна мобилизация на волята. Зад тях Роджър и Изрисувания ги следваха мълчаливо, заедно с повечето селяни, видели, че Лийша е дошла.

– Чумата тръгна преди месеци – започна Джона, – но Вика и Дарси казаха, че е просто настинка и не `u обърнаха внимание. Някои от тези, които я хванаха, най-вече младите и силните, бързо се оправиха, но други останаха на легло седмици наред, а някои дори си отидоха. И все пак изглеждаше като обикновена чревна инфекция, докато не се разрази. Здрави хора се разболяваха изведнъж и само за една нощ губеха силите си, и заповаха да бълнуват.

– Тогава тръгнаха пожарите – каза той. – Хората рухваха в домовете си със свещ или лампа в ръка или бяха прекалено болни, за да се погрижат за защитите си. Когато твоят баща и повечето от останалите защитници легнаха болни, мрежите по целия град започнаха да пропадат, особено с всичките тези пушеци и сажди във въздуха, които скриват защитите. Борихме се с пламъците със всички сили, но все повече и повече хора легнаха болни и нямаше достатъчно помощ.

– Смит събра оцелелите в няколко защитени сгради, колкото се може по-надалеч от пожарите с надеждата, че така ще спаси повече хора, но това само разнесе чумата по-бързо. Сайра припаднала миналата нощ по време на бурята, съборила газена лампа и от нея скоро пламнал целия хан. Хората трябваше да избягат в нощта...

Той се задави и Лийша го потупа по гърба, без да се нуждае да чуе повече. Можеше да си представи съвсем ясно какво се е случило после.

Свещеният дом беше единствената сграда в Хралупата на дърваря, направена изцяло от камъни, беше удържал на горящите сажди във въздуха и сега стоеше гордо, напук на разрухата. Лийша мина през гигантската порта и дъхът `u секна от ужас. Пейките бяха изнесени и едва ли не всеки сантиметър от пода беше покрит със сламеници почти без разстояние помежду им. Около двеста човека лежаха и стенеха; много от тях, плувнали в пот, се мятаха, докато други, самите те отслабнали от болестта, се опитваха да ги удържат. Видя Смит в безсъзнание върху един сламеник и Вика недалеч от него. Още две от децата на Мейри и други, толкова много други. Но от баща `u нямаше и следа.

Жена погледна към тях, когато влязоха. Беше побеляла преждевременно и изглеждаше изпита и измъчена, но Лийша веднага разпозна набитата `u фигура.

– Слава Създателю – каза Дарси, щом забеляза Лийша.

Билкарката пусна Джона и отиде бързо при нея, за да поговорят. След няколко минути се върна при Джона.

– Колибата на Бруна все още ли съществува? – попита тя.

Джона сви рамене.

– Да, доколкото знам – каза той. – Никой не е ходил там, откакто почина. Почти две седмици вече.

Лийша кимна. Колибата на Бруна беше далеч от самото село, скрита зад множество дървета. Едва ли саждите бяха прекъснали защитите `u.

– Трябва да отида там и да донеса от резервите – каза тя и излезе обратно навън. Отново заваля, небето бе мрачно и безнадеждно.

Роджър и Изрисувания бяха там, заедно с групичка от местните хора.

– Това наистина си ти – каза Бриана и изтича да прегърне Лийша.

Евин стоеше недалеч от нея и в ръцете си държеше малко момиченце, а до него беше Калън, пораснал висок, макар да нямаше и десет години.

Лийша отвърна сърдечно на прегръдката.

– Някой да е виждал баща ми? – попита тя.

– Той е у дома, където и ти би трябвало да бъдеш – чу се глас, Лийша се обърна и видя майка си да приближава с Гаред по петите. Лийша не знаеше дали да почувства облекчение или ужас при вида им.

– Идваш да видиш как са всички, освен собственото ти семейство? – запита Илона.

– Мамо, аз само просто... – започна Лийша, но майка `u я прекъсна.

– Само това, само онова! – извика Илона. – Все причини да обърнеш гръб на собствения си род, когато ти е удобно! Горкият ти баща върви към убежището на смъртта, а аз те намирам тук... !

– Кой е с него? – прекъсна я Лийша.

– Чираците му – отвърна Илона.

Лийша кимна.

– Кажи им да го доведат тук при останалите – каза тя.

– Няма да сторя нищо подобно! – извика Илона. – Да го вдигна от удобното пухено легло, за да го сложа на някой въшлив сламеник в тая чумава стая? – Тя сграбчи Лийша за ръката. – Ти ще дойдеш да го видиш веднага! Ти си му дъщеря!

– Не мислиш ли, че знам това? – възрази Лийша и отскубна ръката си. Сълзите се стичаха по бузите `u, но тя не направи опит да ги изтрие. – Смяташ ли, че съм имала нещо друго наум, когато зарязах всичко и напуснах Анжие? Но той не е единственият човек в града, мамо! Не мога да изоставя всички, за да се грижа за един човек, дори това да е баща ми!

– Ти си истинска глупачка, ако смяташ, че тия хора не са мъртви вече – каза Илона и из тълпата се разнесоха сподавени възклицания. Посочи каменните стени на Свещения дом. – Тези защити ще удържат ли на ядроните през нощта? – попита тя, привличайки вниманието на всички към камъка, почернен от пушек и пепел. Действително, почти нямаше защита, която да се вижда.

Приближи се до Лийша и понижи глас.

– Къщата ни е далеч от останалите – прошепна тя. – Може да е последният защитен дом в цялата Хралупа. Няма да побере всички, но ще спаси нас, ако се прибереш у дома!

Лийша `u удари шамар. Право в лицето. Илона се озова в калта и остана там втрещена, притиснала ръка към почервеняващата си буза. Гаред изглеждаше готов да се хвърли върху Лийша и да я отнесе, но тя го спря с хладен поглед.

– Няма да се скрия и да оставя приятелите си на ядроните! – изкрещя тя. – Ще намерим начин да защитим Свещения дом и тук ще удържим на атаката. Заедно! И ако някакви демони посмеят да дойдат и се опитат да отнемат децата ми, аз разполагам с тайни на огъня, които ще ги изгорят от този свят!