Чтение онлайн

Йокохама

Късно следобед същия ден Хирага се шмугна до една колиба в края на Пияния град, където дребен, мръсен моряк чакаше нервно.

— Дай мангизите, приятел — каза мъжът. — В теб ли са, а?

— Да. Пистолетът, моля?

— Един ден си тузар, после си абсолютна нула. — Мъжът имаше сивкаво и подозрително лице, в колана му бе затъкнат нож, друг — в кобура под мишницата. Когато Хирага за първи път бе разговарял с него на брега, носеше дрехите, които Тайърър му бе уредил. Днес бе облечен с мръсна работническа вълнена блуза, груби панталони и подпетени ботуши. Какво кроиш?

Хирага сви рамене, не го разбираше.

— Пистолет, моля.

— Пистолет ли? Имам го. — Хитрите му очички зашариха наоколо през обраслата с бурени ивица, натрупаните камари, осеяли площта между Пияния град и японското село — наречено Ничия земя от туземците, — но не зърна чужди наблюдатели. — Къде са мангизите? — попита навъсено. — Парите, за Бога, мексовете!

Хирага бръкна в джоба на блузата си, всичко му изглеждаше неудобно и чуждоземско, дрехите бе купил специално за днес. Три мексикански сребърни долара просветнаха в ръката му.

— Пистолет, моля.

Морякът нетърпеливо бръкна в ризата си и показа „Колт“.

— Ще го вземеш, като си получа парите.

— Патрони, моля?

Мъжът измъкна мръсен парцал от джоба на панталоните и разкри десетина патрона.

— Сделката си е сделка и моята дума важи. — Морякът протегна ръка към парите, но преди да ги вземе, Хирага сви дланта си.

— Некраден, да?

— Разбира се, че не е краден, хайде, за Бога!

Хирага отвори юмрука си. Морякът алчно грабна монетите и ги огледа внимателно, за да се увери, че не са от тенеке или фалшиви. През цялото време хитрите му очички шареха насам-натам. Остана доволен, подаде колта и патроните и се изправи. — Не се оставяй да те хванат с него, приятелче, инак ще те обесят. Разбира се, че е краден. — Той се ухили цинично и офейка като плъх, на какъвто всъщност приличаше.

Хирага се преви на две, докато се върне в сравнително безопасното японско село — безопасно само докато лентяите и пияниците не решат да вилнеят. Нямаше полиция или часови, които да защитават селяните. Само случаен морски или армейски патрул преминаваше по главната улица, а тези мъже рядко взимаха страна в кавгите.

От много дни Хирага уреждаше покупката — естествено не можеше да помоли Тайърър за помощ. Никой в Йошивара не притежаваше пистолет. Райко му бе обяснила придирчиво:

— Само гай-джин ги имат, Хирага-сан, толкова съжалявам. Опасно е за цивилизован човек, ако го заловят с револвер.

Акимото се ухили:

— Щом братовчед ми иска, намери му, Райко! Ти можеш да направиш нещо, нали? Вместо заплащане ще спя с теб — той се наведе, когато тя хвърли възглавница по него и двамата прихнаха.

Райко каза, веейки си с ветрилото:

— Ах, Хирага-сан, толкова съжалявам, моля те, отведи този невъзпитан човек, две от момичетата вече ми поискаха свободен ден, за да успокоят утробите си от набезите на тоя петел…

Когато двамата останаха сами, Акимото стана сериозен:

— Може би ще промениш намеренията си, не мисли за пистолет. Нека опитам да убедя Ори да се срещне тук с нас.

Хирага поклати глава, радваше се на добродушния си братовчед.

— Ори има пистолет, той ще го използва срещу нас, щом ни срещне. Опитах по всички възможни начини да го подмамя вън от Пияния град, но не успях. Ако му устроя засада с пистолет там, ще изглежда, като че някой гай-джин го е направил. Все някой ден пак ще се опита да се добере до онова момиче и с мен е свършено.

— Може би ще се измори от чакане. Наредих на всички в селото да го наблюдават, но никой не може да го измъкне по море.

— Имаш ли вяра на селянин?

Акимото каза мрачно:

— Тогава, щом намериш пистолет, нека го направя аз. — Той беше много по-едър от Хирага, който едва го позна: и той бе подстригал косата си по подобен начин.

Накрая Хирага бе заговорил моряка на брега; престори се на китайски търговец от Хонконг и осъществи сделката с единственото условие пистолетът да не е краден. Но, разбира се, че щеше да е краден…

Акимото го чакаше в тяхната постройка в един сокак на селото, която бяха наели за месец.

— Ийе, братовчеде, моля да ме извиниш — засмя се той, — няма защо да те питам дали си го получил, но изглеждаш толкова смешен с тези дрехи, ако можеше да те види някой от нашите другари шиши…

Хирага вдигна рамене.

— Така минавам за чирак на гай-джин. Всички гай-джин и чираците се обличат така в Пияния град. — Той се настани удобно, дрехите му жулеха чатала. — Не разбирам как могат да носят, такива груби дрехи и неудобни панталони и тесни палта през цялото време — а когато е горещо, ийе, ужасни са — пот се лее като от чешма. — Докато говореше, Хирага провери как действа колта, претегли го, прицели се. — Тежък е.

— Саке?

— Благодаря ти, после мисля да си отдъхна до залез-слънце. — Той зареди револвера, изгълта няколко чашки със саке и легна доволен от себе си. Затвори очи. Започна да медитира. Изпита пълен покой и се остави да бездейства. Навремени заспиваше. По залез-слънце се събуди. Акимото все още бе нащрек. Погледна навън от малкото прозорче. — Няма да има буря и дъжд тази вечер — каза той, после измъкна шал и го завърза около главата си, както бе видял, че постъпват гай-джин от ниско потекло и моряците.

Внезапно Акимото се изплаши:

— Ами сега?

— Сега — отвърна Хирага, като скри револвера в колана си, — сега отивам за Ори. Ако не се върна, убий го ти.

Повечето селяни по улицата не го разпознаха, малцина, които го познаха, се поклониха притеснено като на гай-джин, а не като на самурай, както им бе наредено. В европейската си премяна за повечето гай-джин изглеждаше просто един евразийски или китайски дребен търговец от Хонконг, Шанхай или Манила; видът на дрехите му и поведението подсказваше неговото положение и състояние. „Но никога не забравяй, Накама-сан — предупреждаваше го Тайърър постоянно — колкото и богат да изглеждаш, елегантните дрехи няма да те предпазят от заяжданията и обидите на лентяите в Пияния град или някъде другаде, щом си самичък.“

Когато за пръв път тръгна да търси Ори, след като шоя му съобщи, че Ори не се е подчинил, той се втурна като вихър в Пияния град с дрехите на Тайърър. Почти веднага бе притиснат от свадлива шайка пияници, които го заобиколиха с подигравки и ругатни, а после го нападнаха. Избави го само майсторското карате, още неизвестно за гай-джин бойно изкуство, той се оттегли, кипнал от гняв, с две счупени глави и един осакатен мъж по дирите си.

— Разбери къде точно е Ори-сан! Веднага — бе казал на шоя. — Какво прави и как живее?