Чтение онлайн

Хирага го забеляза веднага. Седеше на пейка пред опушен бар от другата страна на претъпканата мръсна улица. Пред него стоеше недокосната халба с бира, заобикаляха го шумни мъже, които пиеха или стояха, или лежаха мъртвопияни по пейките, или се запътваха за общите си спални, или стаи под наем към любимия бар, или игралните зали, от каквито гъмжеше в тукашните коптори, също толкова мизерни, дори по-лоши от лондонските. Мъжете съставляваха сбирщина от европейци, азиатци и работници със смесена кръв, въоръжени поне с нож и облечени подобно на Хирага; идваха след дневния съсипващ труд в работилниците за платна, в магазините за корабни провизии, монтьори от машинните работилници, една нова професия, или в някоя от десетките служби, занимаващи се с кораби. Наред с просяците и безделниците идваха хлебари, месари, пивовари или лихвари, които снабдяваха тази част от Йокохама или се изхранваха от нея, обособени от селото и Града на баровците, както всички те по взаимно съгласие наричаха търговската част.

— В Пияния град — бе обяснил Тайърър на Хирага — живеят около сто и четирийсет човека, повечето са скитници. Те се придържат към определени правила. Всеки отговаря сам за себе си, но тежко на този, когото хванат да краде, сганта ще го пребие почти до смърт. За тях не важи друг закон, освен патрулите на армията и флота, които издирват дезертьори или просто се опитват да поддържат мир между службите, прекратяват сбиванията им и бунтовете. Залите с бира и джин — джинът е долнокачествено питие, което може да те убие, ако не внимаваш — са отворени, докато има посетители, както и свърталищата за хазарт. Не се пробвай никъде, нито при госпожа Фъдърингил, тя мрази японците заради снижените цени в нашата Йошивара — благословена да е! В отдалечения край, близо до Южната порта, по крайбрежието на Хог Лейн е разположена най-лошата част на Пияния град. Никога не съм ходил там, по-добре стой настрана и от нея. Повечето покварени и пропаднали се опитват да оцелеят някак си там. Опиум, просяци, сган, мъже проститутки. Кланицата. Гробището. Болести. И легиони от плъхове…

Малкото, което Хирага бе разбрал, го подтикна още повече да види всичко с очите си. Тази вечер за пръв път му се отдаде възможност. С изключение на няколко безобидни ругатни, отправени безадресно, никой не го обезпокои, така че той лесно проследи Ори — все още бе достатъчно светло в смрачаващото се небе.

Жертвата му се шляеше към брега, привидно безцелно и без никакви телохранители, за каквито го бяха предупредили. Възбудата му се засили. Револверът в джоба му бе приятен при допир. Пръстите му копнееха да го сграбчи, да се прицели и да дръпне спусъка, за да приключи със заплахата за бъдещето си тук, а след това да се оттегли на безопасно място през Ничията земя или по брега до Легацията.

Вече наближаваха малкия главен площад до стъргалото и брега, където баровете, гостилниците и странноприемниците се бореха за клиентела. Това беше отдалеченият край на Колонията, най-тясната част, сбутана между морето и обиколната ограда с Южната порта. Както и при Северната порта оградата беше здрава и висока и излизаше на прибоя. Единственият изход беше преградената и охранявана Южна порта.

Площадът бе задръстен от хора. Британски войници, матроси и моряци от търговските кораби, малко французи, американци, руснаци и евразийци. Ори се промъкна между тях, застана на края на стъргалото. Загледа се в морето, което търкаляше трифутови вълни, беше тъмно и бурно. На половин миля на север мигаха и припламваха светлините в търговските къщи и във Френската легация. И на горния етаж в компания Струан, която заедно със сградата на Брок господстваше над останалите на брега.

„Тази вечер ли? Да опитам ли тази вечер?“

Краката му го поведоха натам. Внезапно буботене и звук като на експресен влак само на няколко фута под краката му ги връхлетя, земята се разтресе и като всички други хора на площада Ори залитна, призля му и се озова на четири крака, подпираше се в земята, докато тя се разтресе, надигна, потъна и спря. За момент настана тишина, която сякаш запищя до небето. Тук-там се чуха хленч, викове и ругатни, набързо пресечени от последвала нова паника. Земята пак се надигна, по-леко отпреди, но доста силно, а трусовете продължаваха ли, продължаваха, олюляха ги и потрепнаха и стихнаха. Отново настана тишина, сякаш почти осезаема, мъжете мълчаха, чайките мълчаха, животните мълчаха. Земята чакаше, всяко нещо чакаше. Лежаха плътно прилепени към пръстта, молеха се, ругаеха, молеха се. Чакаха.

— Свърши ли, за Бога? — извика някой.

— Да…

— Не…

— Чакай, аз…

Друг тътен. Вопли от страх. Буботенето се усили, земята се изви, изпъшка и отново се успокои. Няколко бараки се срутиха. Чуха се викове за помощ. Никой не се помръдна.

Отново всички затаиха дъх в очакване. Пъшкания, молитви, ридания, жалби и ругатни. Чакаха за следващия трус. Големият. Чакаха, но нищо повече не се случи.

Засега.

Времето сякаш спря в очакване. Тогава Ори усети, че всичко е свършило, и се изправи, първият на площада, сърцето му подскачаше от радост, че не е загинал този път, че е жив и здрав, и прероден, но инстинктивно подготвен за новата опасност: внезапно избухнал пожар — обичайна последица и най-голямата заплаха след земетресение. Всяко земетресение беше нечие наказание, прераждане за всички останали; така смятаха от незапомнени времена жителите в Земята на боговете, която се наричаше още и Земя на сълзите.

Внезапно стомахът на Ори се сви. През площада, над все още залегналите по земята хора, Ори съзря Хирага, който стоеше сам и го наблюдаваше. На петдесет ярда зад Хирага повечето самураи от охраната също стояха на крака — някои разглеждаха двамата с любопитство.

В мига, в който Ори усети, че земетресението е свършило, скочи на крака, Хирага и самураите спонтанно бяха направили същото, изпитали еднакво възторга от облекчението и прераждането. Хирага не усети, че се е изправил, докато не видя Ори да го гледа. Лицето му се изопна. Незабавно се насочи към него. Площадът бързо се оживяваше, мъжете шумно изпълзяваха и се изправяха с олюляване. Слепешката Ори си плю на петите, но изплашените ядосани мъже, някои смеещи се истерично, други, благодарейки на Бога, му препречиха пътя за бягство — както и гонитбата на Хирага — с викове:

— Какво, по дяволите, ти става…

— Защо, чумата да те тръшне, се блъскаш…

— Хей, ама това е шибан японец…

Тогава някой изрева:

— Пожар! Вижте!

Заедно с всички и Ори погледна на север. В другия край на стъргалото една постройка бе обхваната от пламъци. Той разпозна, че това е двуетажната дирекция на Струан. Или може би съседната къща. Без да го е грижа за никого, Ори бегом се изтръгна от тълпата.

Хирага се спусна след него, но в този момент близкият джинбар се срути, на пътя му се препречиха хора, той залитна, стъпкаха го. Мъчеше се да остане на крака сред бъркотията. За секунда зърна Ори, после останките от бара лумнаха и тълпата се втурна назад, като го погълна.

Когато Хирага най-сетне се изправи, Ори бе изчезнал и колкото и да се опитваше да си пробие път в посоката, където го бе зърнал за последен път, толкова по-трудно напредваше и толкова повече се вбесяваше тълпата:

— Защо се блъскаш, за Бога!…

— Още един проклет японец…

— Дай му да се разбере…

Докато ги умири, отстъпи и заобиколи, търсейки пътека в края на площада, Ори не тичаше по стъргалото, както бе предположил, насочвайки се към пожара, нито вървеше по пътя край брега — наистина бе изчезнал.

В компания Струан Джейми Макфей изтича нагоре по стълбите в полумрака след викове:

— Пожар!

Една петролна лампа се поклащаше в ръката му, само светилника бе запален по цялото стълбище и все още се олюляваше като пиян от трусовете. Изкачи се, хукна по коридора и блъсна вратата на Струан.

— Тай-пан, добре ли си?

В стаята цареше полумрак, но зловещ трепкащ пламък танцуваше по завесите на прозореца. Струан лежеше на пода зашеметен, полуоблечен за вечеря, разтърсваше глава и се опитваше да се съвземе; и двете петролни лампи бяха строшени, откритият фитил на едната пращеше иззад бюрото върху прогизналия от петрол килим.

— Май да — изпъшка Малкълм, — изглежда, съм си ударил главата, когато се прекатурих. Всемогъщи Боже, Анжелик!

— Ето, нека да ти помогна…

— Мога да се справя, виж нея, Джейми!

Джейми натисна дръжката на междинната врата. Бе залостено от другата страна. В този момент килимът се подпали, Струан се дръпна настрана, ругаеше от болка, но преди пламъкът да се разпространи, Джейми го стъпка. От бързане да измъкне Струан той го дръпна грубо.

— О, Господи, внимавай, Джейми!