Чтение онлайн

— Благодаря, господарю. Плюскане? — той потърка големия си корем. — Плюскане, уакаримасу ка? — Те се разбираха със знаци и малко пиджин. Тайми бе главният му телохранител. Другият дебнеше в бара на долния етаж. Третият — навън.

Ори поклати глава.

— Не — използва единствената дума, която разбираше, после добави. — Биъра — и му махна да излезе. Останал сам най-сетне, се загледа през прозореца. Стъклото беше напукано и оплюто от мухите, едното му ъгълче липсваше; през него се откриваше мрачната фасада на друг разнебитен, дървен хан отсреща, на десетина ярда. Беше усойно; чувстваше се мръсен и го побиха тръпки при спомена за женското тяло, изпотено от близкия допир, без никакви изгледи за цивилизована японска баня след акта. Лесно можеше да се изкъпе в селото, на неколкостотин ярда отвъд Ничията земя.

„Но ще налетиш на Хирага и неговите съгледвачи, които само тебе чакат — помисли си Ори. — Хирага и Акимото и всички селяни, които заслужават да бъдат разпънати като обикновени престъпници за опит да провалят великите ми проекти. Отрепки! До един. Как посмяха да ме подпалят, да ме отровят с риба — ийе, карма, че котката я открадна, преди да успея да я спра, а след малко умря вместо мен в собствената си бълвоч.“

Оттогава се хранеше оскъдно, само с ориз, който си готвеше сам в едно гърне на камината, с малко задушено месо или риба, приготвяни за другите наематели в странноприемницата и за посетителите на бара; караше Тайми да ги опитва пред него като нова предпазна мярка.

„Храната е гнусна, мястото също, жената беше отвратителна, а аз мога единствено да изчакам още някой и друг и бавно да се побърквам.“ Погледът му се спря на чантата с парите. Устните му оголиха зъбите в злобна усмивка.

В нощта на пожара в предишния бордей спеше на походно легло в схлупена, мизерна ниша зад бара, която му струваше последните пари. Много преди останалите да се събудят, усетът му за опасност, изострен от детинство, го бе предупредил, изтръгвайки го от дълбокия сън, че пламъците вече лижат стълбите нагоре; видя, че още една запалена факла е хвърлена в основното помещение на бара.

Побесняло куче подскачаше надолу по стълбите, настигна две котки, които обезумяло търсеха изход, трите животни се замятаха из стаята, блъскаха се в шишета с алкохол, които се разбиваха на каменния под, и подсилваха огнените езици. Писъци и врява се разнесоха от претъпкания горен етаж. Полуголи мъже се хвърляха паникьосани по стълбите, пламъците ги близваха, докато изскачаха на улицата.

Огънят обхвана стълбите. Внезапно огнен език лумна нагоре по сухите гнили дървени стени и перилата. В бара стана непоносимо горещо, сухият въздух като горещ полъх раздухваше огъня, превръщайки го в неумолим убиец. Крилата на предната врата пламнаха бясно, пламъците почти я заприщиха. Още мъже се втурваха презглава надолу по стълбите, пищяха, препъваха се един друг в уплах през пламъците навън, полунамъкнатите им дрехи горяха. От началото на палежа бяха изминали само няколко минути, а пожарът вече бушуваше с пълна сила и сградата бе обречена.

В своята уютна дупка Ори не трепна, проби си път през пламъците, обезопасен срещу талазите на пушека, не се отлепяше от пода, покрил устата си с парцал, напоен с бира. Бе набелязал авариен изход за бягство още с влизането си в помещението. Безопасността винаги се криеше в хладнокръвието, а този път — през малко прозорче с кепенци в другия край на бара, далеч от горящите стълби, което гледаше към задната уличка.

Вече бе готов да хукне навън, когато съзря дебелия собственик по нощна риза и шапчица с пискюл, който заедно с други ужасени мъже си пробиваше път надолу по стълбите, стиснал желязна каса под мишница. Дебелакът бясно изблъска другиго в пламъците встрани от пътя си, но същите пламъци го превърнаха в пищяща факла и го преметнаха с останалите двама в горящите останки от стълбата, която рухна и отряза пътя за бягство. Касата отхвръкна от безпомощните му ръце и се плъзна по пода. Един зле обгорял мъж се олюля към вратата. Пламъците лакомо погълнаха стопанина и другите двама мъже и сякаш се пресегнаха към касата със същата алчност.

Без да се колебае, Ори се втурна през огъня, сграбчи касата и се хвърли към прозореца, с лекота изблъска изгнилите кепенци и изскочи на чист въздух в задната уличка. Веднага се наведе и се втурна към отсрещния стобор, прехвърли се отгоре и все още приведен, се запромъква през боклука и бурените на Ничията земя към изоставения кладенец.

Щом стигна там задъхан, предпазливо се огледа назад. Пламъците от странноприемницата се виеха към небето. Мъжете се въртяха наоколо, крещяха и ругаеха. Двама скочиха от горните прозорци. Други с кофи вода обливаха съседните бараки и постройки и викаха за помощ.

Никой не го забеляза.

Докато шумът го прикриваше, Ори намери счупен лост и изкърти капака на касата, отпъждайки рояк комари и нощни насекоми. Съкровището вътре го разгорещи. Той бързо натъпка две кесии с монети в джоба на панталоните си, а друга — в блузата си. Много предпазливо зарови десетината други торбички на различни места, същото направи и с касата.

На следващата сутрин преброди Пияния град, докато откри по-изолирана странноприемница, далеч от опожарените руини. Десет мекса в ръката на собственика и тежестта на кесията, която му бе останала, му осигури незабавно раболепно обслужване и голяма стая по негов избор. Собственикът, мъж с хлътнали, яркосини очи — „точно като нейните“ — бе си помислил Ори с внезапно пробождане в слабините — бе посочил торбата:

— Ще те пречукат заради тези мангизи, млади момко.

Ори не го разбра. Скоро му се изясни — собственикът доведе Тайми. Ако Ори платеше добре на Тайми и на стопанина, щяха да го охраняват тук и на улицата, а когато излиза, стаята му щеше да е неприкосновена. За да се застрахова, като съзнаваше опасността да се довери на тези мъже, със знаци и търпение Ори обясни, че двете кесии са само малка част от богатството му, което се пази в селото, и е готов да го похарчи щедро за защита и всичко необходимо.

— Ти си господарят, ти плащаш и ще го имаш. Казвам се Бонзър 50 и съм австралиец — като почти всички в Пияния град той непрестанно дръгнеше ухапаното от бълхи и въшки, бяха му останали малко криви зъби и смърдеше. — Е, господарю? Това означава ичибан! Големец. Уакаримасу ка?

— Хай, домо.

Вратата се отвори и разсея мислите му. Тайми донесе халба бира.

— Господарю, ще донесе плюскане сега. — Той се изкашля. — Плюскане, храна, уакаримасу ка?

— Хай. — Бирата утоли жаждата на Ори, но нито го успокои, нито можеше да се сравни с бирата в селото. Нито с домашната в Сацума или в Йошивара, нито с онази в кръчмата на Среднощните цветя в Канагава. Или където и да било.

„Навярно полудявам — помисли си Ори объркан. — Тази курва гай-джин с нейната жабешка кожа и миризма на риба беше по-лоша от най-лошата дърта вещица, с която съм спал; и все пак се насладих на Облаците и дъжда два пъти и исках още и още.

Какво те привлича в тях? Техните сини очи, бяла кожа и светлокестеняви коси — по това тази курва не се отличаваше особено от нея, но във всичко друго — да.“ Несъзнателно въртеше в пръстите си кръстчето, което носеше полускрито на шията си. Устните му се изкривиха в усмивка. В тунела бе измамил Хирага: бе хвърлил последния си златен обан вместо кръстчето. „Радвам се, че го запазих — да ми напомня постоянно. А ми върши добра работа, от друга страна, кара тези глупави гай-джин да мислят, че съм християнин. Какво в техните жени ме подлудява?

Това е карма — каза си решително, — карма, че няма никакъв отговор, никога няма да си отговоря, освен… освен ако не я изпратя в отвъдното.“

Споменът за шията й в ръцете му, за това колко дълбоко бе проникнал в нея, накара плътта му да пламне и копнежът отново се върна, сякаш другото не се бе случило. Стаята пак се завъртя и го потисна, той се олюля, сложи пистолета в джоба си, облече си късото кожено палто и слезе долу.

— Господарю? — Тайми се изкашля и остави чинията, пълна с ориз и задушено, за да тръгне с него. Но Ори махна на него и на другия да пазят горе и излезе.