Чтение онлайн

— Кой? О, да, да, той е. Тя наистина ли е добре?

— Всичко при нея е много добре, благодаря.

— Слава Богу, разтревожихме се до смърт. — Филип Тайърър грейна в усмивка, същински образец на цветущо здраве, румен, силен, по-висок от Струан, и то само защото последният вървеше и стоеше приведен над бастуните си. — Изглеждаш много по-добре.

— Де да беше така, Филип — подтикнат от неочаквана ревност Малкълм рече рязко: — Чувам, че Накама ви поднася всякакви сведения — на теб и на Сър Уилям?

Усмивката на Тайърър се стопи:

— Да, май е така.

— Уговорихме се, че ти ще споделяш сведенията с мен и с Джейми. Всичко. Е?

— Амии, да, да, така беше. Но Сър Уилям… той се опитва да разбере политиката на Япония…

— Политиката и търговията са като чифт ръкавици, Филип. Може би ще наминеш утре преди обяда? Ще ти бъда много благодарен за новините. — Той се насили да се усмихне. — Моля те, предай най-добрите ми пожелания на Сър Уилям, до утре.

Малкълм закрета по улицата, ядосан на себе си, че е бил толкова хаплив, до гуша му бе дошло да ходи с бастуни, после се изкачи по стълбите на компанията към стаите си. Гърбът и стомахът го боляха ужасно. „Както обикновено — помисли си той раздразнено, — а това не е причина да се зъбя на Филип. Той просто се опитваше да бъде мил. Няма значение, малко от еликсира на А Ток, и ще се оправя. Ще поканя Филип на вечеря…“

— Тай-пан!

— О, здравей, Джейми. — Малкълм се спря посред стълбите. — Чу ли, че „Океанската чародейка“ ще отплава рано? Може би с тазвечерния прилив?

— О? Тъкмо щях да ти кажа. Чух слуховете, опитах се да ги потвърдя чрез Норбърт, но той беше зает… Как е Анжелик?

— Добре е — рече разсеяно Малкълм. — По-добре да подготвим пощата, в случай че „Чародейката“ отплава рано.

— Ще се погрижа за всичко. Ще те взема веднага, щом чуя, че е вярно. — Джейми се намръщи, като видя колко е разстроен Малкълм.

— Изпрати някого при Анжелик за нейните писма. — Писмото й до майка му бе написано и препрочитано, докато и двамата бяха останали доволни. „Хубаво е“ — помисли си той.

— Тя наистина ли е добре, тай-пан?

— Великолепно. — Малкълм се усмихна, забравил мигновено и болките, и „Чародейката“. Тя изглеждаше вълнуващо в леглото си, свежа, макар и изнурена, щастлива и грижлива и толкова зарадвана да го види. — Каза, че до утре вечер ще се оправи, Джейми. Защо да не уредим голяма вечеря, а? За нас и, да речем, Дмитрий, Бабкот, Марлоу, ако е свободен, и Палидар, и двамата са добри момчета, макар че й се умилкват като кутрета.

— Ами Филип и Сър Уилям?

— Филип да, но не и Сър Уилям… не, я да ги зарежем и двамата. Ами граф Сергеев, бива го в шегите?

— Ако го поканиш, ще се наложи на всяка цена да включиш всички посланици — тогава не можеш да изолираш Сър Уилям.

— Прав си. Ще я направим обикновена вечеря, а с тях — друг път.

— Ще уредя всичко — заяви Джейми, доволен, че отново са в добри отношения. Заедно влязоха в покоите на Струан. Всички щети от пожара бяха възстановени, но все още се усещаше слаба миризма на пушек. — Ами Кетърър?

— Или ще пази нашите интереси, или ще изхвърчи. — Малкълм седна на бюрото си, започна да трупа писмата, които искаше да изпрати. — Майка ми вече ще се е срещнала с управителя и ще го е скастрила.

— Да.

Малкълм го изгледа рязко, усетил странна нотка в гласа му. След малко продължи:

— Любопитно е колко сме уверени, че ще го стори, и изобщо не сме уверени, че ще я убедя да одобри сватбата ми.

— Не знам какво да ти отговоря, тай-пан — рече Джейми, — ако ме питаш.

Малкълм кимна бавно. Загледа се в силното, добре оформено лице и силното, стегнато тяло и се запита дали ще бъде толкова силен на тридесет и девет — след деветнайсет години. — Получил си ново писмо от нея ли?

— Да. Боя се, че новините от „Океанската чародейка“ съвсем не са добри.

— О! Седни, Джейми. Какво пише тя?

— Съжалявам, но тя пак повтаря заповедта си да помогна на д-р Хоуг да те изпрати незабавно в Хонконг и потвърждава, че ме отстранява в края на месеца.

— Не й обръщай внимание. Ти й писа, както ти казах, че си под разпореждането на тай-пана, под мое разпореждане, нали?

— Да.

— Добре, аз сторих същото, и толкова. Навярно писмата ни са се разминали с нейното. — Малкълм си запали пура и забеляза, че пръстите му треперят. — Ти никога ли не си пушил?

— Не, опитах веднъж, ама не ми хареса.

— Забрави за уволнението. Какви са другите лоши новини?

— Събрах ти цялата кореспонденция и изрезки от вестниците. Търговията навсякъде върви на провал. Загубил се е „Препускащият облак“ — много е закъснял за Сан Франциско.

— По дяволите! — „Препускащият облак“ беше един от тяхната флота от клипери, двайсет и два кораба. Клиперите, тримачтови царици на морето, бяха много по-бързи на дълги океански курсове от тромавите параходи, които пренасяха и зареждаха с въглища. „Облакът“ бе натоварен с чай, коприна, подправки, все високо ценени стоки, а сега заради Американската война с астрономични цени — особено ако се отклонеше — за Юга. — Застраховката няма да покрие загубите ни, нали?

— Боя се, че не. Никоя няма да може, дори и от банка Лойд. Могат дори да претендират за намеса във войната. Там е военна зона.

— Аййиая! Това ще ни струва доста пари! Голям позор за екипажа. Нали Карадок му беше капитан?

— Да. Навярно са попаднали в ураган — беше съобщено за няколко урагана край бреговете на Хавайските острови, макар че позакъсняха тази година. Негов помощник-капитан беше моят братовчед, Дънкан Макгрегър.

— О, съжалявам за това. — Още по-потиснат, Струан погледна към бюрото си, където го чакаше еликсирът. „Чудя се дали същите бури не са погълнали «Савана лейди» с младия Педрито Варгас и нашата поръчка за пет хиляди пушки“ — помисли си разсеяно. После се сети: — Ами оръдията в залива Мирс — не сме ги продали ние, нали?

— Не, доколкото ми е известно. — Джейми отвърна с обичайния за такъв въпрос отговор. И двамата бяха осведомени за значителните продажби на оръжие на китайски търговци, които винаги представляваха манджурското правителство. Какво ставаше с доставките в Кантон и Шанхай, беше друг въпрос.

Малкълм си мислеше: „Обзалагам се на петдесет мекса за долар, че ние сме ги продали по един или друг начин.“ Той беше съучастник на една от тайните на компания Струан. Между Търговската къща и морския Бял лотос У Чой съществуваха слаби приятелско-враждебни отношения, започнати от дядо му и продължени от баща му. „Ами аз? Какво правя за тях?“ — запита се Малкълм, усетил ненадейно досада от Йокохама и силно закопнял да обсеби мантията и тайните на дядо си — и да се противопостави на майка си.

— След седмица-две — измърмори той.

— Тай-пан?

— Няма нищо. Какво друго, Джейми?

Джейми изнесе цяла реч за падащите цени на стоките, които продаваха, и покачващите се цени на стоките, които трябваше да купуват, за исканията на моряците им за по-високи надници поради растящите опасности, мнозина бяха от английско-американски произход, насила качени на борда на пиратски и мародерски военни кораби и на Севера, и на Юга.

— Бих могъл да продължа до утре, тай-пан. Русия и Франция си търсят повод за бой, така че Европа е като барутен погреб. По цяла Индия мюсюлмани и индуси се избиват едни други и палят реколтата. Целият свят е полудял. — Той се поколеба. — Още нещо спешно, Банка Виктория пак ни пише за полицата ни тук. Тя трябва…