Чтение онлайн

— Зная цялата история, да си гледат работата. Банката се контролира от Брок; капка по капка ни изцеждат в клоаката за финансиране на присвояването от Брокови на хавайска захар и са на път да ни разорят. Дано всичките да се провалят дано, за Бога. — Гласът на Малкълм прозвуча плътно. Болка пронизваше корема му. — Мисля да свърша цялата тая канцеларска работа, в случай че „Чародейката“ отплава с прилива. Закъде бързат толкова?

След миг Джейми сви рамене.

— Не зная, но съм съгласен, всяка новина, свързана с Брок, е лоша новина.

Събранието в клуба бързо бе преминало в обикновени крясъци и ругатни — ядосано сборище от мъже, разгорещени от многото пиене и разговор, никой никого не слушаше; обединяваше ги една-единствена тема:

— Бог да порази всички правителства, всички проклети данъчни власти, всички дебелогъзи адмирали и генерали, които не си знаят шибаните места, които не правят каквото им се полага да правят, а то е да се вслушват в търговската общност, да вършат каквото ние казваме, и всичко щеше да е наред, мамицата им!

— Браво, Лънкчърч, аз предлагам…

Какво щеше да предложи, си остана неясно заради врявата. Неколцина изкрещяха:

— Нека обвиним в измяна Дребосъка Уили…

Норбърт Грейфорт разгневен си проби път през тълпата от ъгъла на бара, откъдето бе открил събранието, и се насочи към Малкълм Струан, който седеше до вратата, а до него — Джейми. Дмитрий извика:

— Някакви заключения, Норбърт?

— Какво очакваш, Дмитрий? Това е работа на тай-пановете, както винаги. Хайде, Джейми, ти и… Норбърт се канеше да подразни Малкълм, като го нарече младия Струан, но си спомни за грубата и кисела заплаха на Сър Уилям да не го предизвиква нито на публично място, нито където и да било. Още повече че усещаше как писмото на Тайлър Брок изгаря джоба му. Той погледна Малкълм и рече учтиво: — Бихте ли ме последвали за частен разговор, а? Дмитрий, и ти също?

Малкълм бе очаквал Норбърт да го подмине само с рязко кимване.

— Разбира се. Къде? Навън ли?

— В моя кабинет, ако обичате.

Тримата мъже го последваха. Всички бяха нащрек.

— Ще замине ли с прилива „Океанската чародейка“? — попита Малкълм.

— Да.

Дмитрий рече:

— Защо е това бързане, Норбърт?

— Нареждания на Тайлър. — Норбърт забеляза как внезапна сянка прекоси лицето на Струан и се усмихна вътрешно.

Временният му кабинет бе на приземния етаж, докато се ремонтираха повредите, причинени от пожара на горния етаж. Централната стълба бе почерняла, на места липсваше покривът, но сградата бе покрита с корабен брезент.

— Да му се не види и пожарът, но ето на, с всекиго се случва понякога. За щастие, както казах, сейфовете не са засегнати, нито тефтерите и складът. — Той отиде до кожените столове. — Разположете се удобно.

Върху бюфета имаше чаши и напитки, уиски, бренди, джин, вино от последната реколта, а шампанското вече бе сложено в лед. Неговият главен китайски прислужник чакаше да му сервира. Тревогата им се усили.

— Какво ще обичате?

— Шампанско — рече Малкълм, останалите му пригласяха. Вече се чувстваше добре, еликсирът както винаги го караше да се мисли за непокътнат и заглушаваше болките му.

Когато всички чаши бяха напълнени, Норбърт помръдна палец към прислужника, който се поклони и излезе.

— Наздраве! — Кротко вдигнаха наздравица.

Норбърт седна на ръба на бюрото, висок, сух, самоуверен.

— Никой няма да ни чуе тук — започна той. — Първо, ние… ние представяме трите най-големи компании и трябва съвместно да напишем оплакване до Дребосъка Уили, не че ще свърши кой знае каква работа, и до адмирала — всички сме съгласни, че той пречи. Няма основания, Дмитрий, да не го погнеш и ти като нас, и Купър-Тилман има какво да загуби тук. В същото време трябва да подемем кампания, Струанови и ние, в Парламента за решаване на въпроса с Япония веднъж завинаги — или ще смачкаме японците и ще ги поставим на мястото им, или да си вървим.

— Няма да оставим Япония — рече Малкълм и Макфей си отдъхна малко.

— Нито пък ние — каза Норбърт с половин уста, — това е само за да разиграем тези нещастници в Парламента. — Той взе папка от безупречно подреденото си бюро и измъкна лист хартия. — Това е секретно писмо от Лондон, пристигнало с „Океанската чародейка“, пише ни един от нашите хора, на 16 септември.

— Дяволски бързо е дошло — каза Джейми от името на всички.

— Вървим в крак със събитията, Джейми. Тайлър заръча да ви прочета един откъс на вас тримата. Ето: „Вчера министър-председателят и министърът на финансите на четири очи са се уговорили в следващия бюджет да увеличат данъците върху чая с 4 пенса за паунд, с пени за пинта бира, с шилинг за всички видове бренди и вносните вина, да удвоят данъка върху тютюна… — те всички зяпнаха — да удвоят вносната такса за памука…“

— По дяволите! — избухна Дмитрий. — Това е лудост! Памукът и тютюнът са единствените печеливши култури в Юга! Ако го направят, какво ще се случи с нашата война и с вашите проклети ланкашърски памучни фабрики?

— Нямаме фабрики за памук, но пък Струанови имат. Има и още: „За да запушат устата на различни мощни фракции от двете страни на Парламента, те ще наредят всички наши опиумни плантации в Бенгалия да бъдат подпалени, а чайните плант…“

— Исусе Христе! — Струан се ужаси, Джейми стана морав, а Дмитрий се вцепени. — Тогава как ще търгуваме с Китай, за Бога! Опиум за сребро…

— На Парламента не му пука за нашия Небесен триъгълник — каза мрачно Норбърт, — нито за Азия, нито за Китай, нито за търговията, гледат само да си останат в кабинетите. Искат опиумните плантации да бъдат засадени повторно с чай. — Прибра листа в папката и се облегна, напълно наясно, че другите пей дават да узнаят доколко е достоверен документът и какво друго съдържа. — Старецът заръча да ви съобщя, че имаме информатор, близък до кабинета на министър-председателя, неговите сведения винаги са излизали верни преди и това е самата истина. Той казва, че трябва незабавно да изхвърлим тая скапана двойка. Дмитрий, ти ще ги притиснеш от твоя страна. Тайлър обещава да стори каквото е необходимо и помоли и вие да направите същото. Съгласни ли сте?

Дмитрий рече:

— Съгласен съм. Господи, не мога да повярвам.

— Аз пък вярвам. — Струан вдигна чашата си, зачуден къде е заложен капанът на Тайлър Брок. — Да се провалят вдън земя.

Те единодушно пиха с него. Норбърт наля отново. Изражението му се ожесточи, погледът му се спря на Струан.

— После: всички сме съучастници в нашия дуел. Нямам нужда от секунданти и сме се уговорили за сряда призори. Извинете, но заминавам тази вечер с „Океанската чародейка“, съжалявам, заповеди на Тайлър — така че срядата се отлага. Предла…

— Защо да го отлагаме, достатъчно е светло. — Думите излязоха, преди Малкълм да успее да ги спре, доволен, че реагира така бързо и твърдо, но мозъкът му сякаш пресилваше нещата.

Възцари се тишина. Джейми пребледня.

— Не сега. — С блеснали очи и добре скрито изумление Норбърт се обърна към Джейми и Дмитрий, официалните секунданти. — Предлагам да го отложим, джентълменска уговорка, докато се върна след около три седмици, а? Ще се бием на следващия ден, когато и да е.

Джейми се обади: