Чтение онлайн

Избяга от кабинета, преди Александър да успее да я спре.

Лос Анжелис

Мередит обикновено се наслаждаваше на пътуването с кола до Малибу и никога не се отегчаваше от чудната гледка по южното калифорнийско крайбрежие, но днес дори не я забелязваше. Мислеше за последната си среща с Том Райън и се питаше дали Ник не е прав в предположенията си. Дали наистина не стигна прекалено далеч в стремежа си да направи репортажа? През последните няколко седмици забеляза обезпокоителна промяна в поведението на Райън — стана по-замислен и затворен, на моменти дори необщителен. Когато беше при него, той пиеше прекалено много и тя често съкращаваше посещенията, защото не му бе възможно да общува. Сподели с Ник, че от време на време се замисля дали да не се откаже от проекта.

Погледна дебелите албуми с изрезки на седалката до себе си. Райън й предложи да използва албумите, които Елизабет бе попълвала приживе — снимки, вестникарски изрезки и отзиви за изпълненията й. За тези отзиви Райън сподели, че често ги е подценявал, защото единствено важни за него били касовите приходи от филмите и театрите. Мередит се питаше дали след смъртта на жена си Том някога е добавил нещо към тези албуми. Едва ли. Имаше чувството, че дори не е събрал сили да ги прегледа отново. Та той дори не ги отвори, когато й ги подаваше!

Ник снимаше в Мексико, затова Мередит щеше да разполага с цялата вечер — предостатъчно време детайлно да огледа всяка снимка, всяка изрезка. Стигна до къщата на брега. Тогава се сети, че това е свободната вечер на икономката. Взе си душ, направи си лека вечеря от бъркани яйца и препечен хляб и се настани в леглото с албумите. В първия попадна на снимки на Елизабет като млада, току-що пристигнала в Холивуд от Тексас, жадна да осъществи мечтите си. Изглеждаше така уязвима на тези снимки! Мередит се опита да си представи как ли се е чувствала. Съмнявала ли се е в успеха си? Минавало ли й е през ума да се откаже? Изпитвала ли е отчаяние или разочарование?

— Какво си преживяла по онова време, Елизабет? — попита Мередит на глас. — Усещала ли си страх, че си допуснала грешка? Помисли ли да си прибереш багажа и да се върнеш в Тексас?

Попадна на студийна снимка на Елизабет от първата й голяма роля. Наистина се долавяше някаква магия: дори фотографиите излъчваха нещо специално. Нищо чудно, че е станала звезда, помисли си Мередит, изучавайки внимателно снимката.

Изчете отзивите. Някои бяха ласкави. Не се изненада ни най-малко. По правило критиците винаги се отнасяха добронамерено към всеки, постигнал търговски успех.

Към три след полунощ Мередит затвори втория албум. На последната страница от пожълтяла изрезка гледаха Том, Елизабет и синът им Дейвид — снимка на летището сутринта, преди да отпътуват за Европа. Детето наистина изумително приличаше на майка си. Ако беше останало живо, сега щеше да е зрял мъж. И вероятно щеше да разбива женски сърца, прецени Мередит. Остави албумите настрана и изгаси лампата.

Щеше й се Ник да е до нея. Изведнъж изпита непоносима самота.

Ник се завърна в Малибу в петък, изпълнен с ентусиазъм за новия филм, който снимаше.

— Очаквам да бъде най-добрият засега — обяви той на Мередит, докато тя му помагаше да разопакова багажа. — Дори не бих се изненадал, ако се окаже най-касовият за годината!

Тя се усмихна.

— Толкова ли е добър?

— Още по! — отвърна той уверено. — Чакай само да видиш суровия материал.

— Нямам търпение.

Взе един от изпразнените куфари и го прибра в дъното на дрешника.

— С известен късмет този няма да ми е нужен дълго време.

— Искрено се надявам. Започнах да изпитвам чувство то, че живея сама тук — призна тя.

Той се ухили и я прегърна.

— Не бих го допуснал, бейби. — Целуна я. — Бих те взимал със себе си, ако разполагаше със свободно време.

— Понякога ми се ще да имам. — Смени темата. — Изглеждаш уморен. Защо да не прескочим вечерята и направо не си легнем?

— Напълно ме устройва, скъпа, но си спомни — отсъствах две седмици. Ако си легнем, едва ли ще спим — намигна й Ник.

Тя шеговито се намръщи.

— Имах предвид да отидем в леглото, за да спиш! — Целуна го игриво по върха на носа. — Понякога направо ме озадачаваш, Холидей.

— Така ли? Защо?

— Погледни се. При всяко връщане от снимки на терен имаш вид на човек, неспал от седмици и отслабнал пет кила. Не отделяш ли време за такива дреболии като ядене и спане?

— Не — призна той. — Старая се да приключа със снимките възможно по-бързо, за да се върна вкъщи при теб.

— Безнадежден случай си — засмя се тя.

— Хрумна ми нещо. Нито ти, нито аз имаме работа за уикенда. Защо не се възползваме от тази възможност?

— Какво си намислил? — попита тя подозрително.

— Какво ще кажеш за дълга разходка по плажа като начало? А после да обядваме навън, да гледаме някой филм и да направим резервация в „Гладния тигър“ за вечерта?

Започна да я целува. Наболата му брада я погъделичка. Мередит се засмя и се отдръпна.

— Звучи ми страхотно, но напоследък вали всеки път, когато двамата имаме свободен уикенд. Май сме прокълнати.

— Глупости! — изсумтя той. — Според мой добре осведомен източник този уикенд ще е необичайно топло за сезона, слънчево и без облаче в небето. — Започна да разкопчава блузата й. — Няма да посмее да вали. Не и този път.

Валя през целия уикенд.

— Ето какво става, когато се заканваш, Холидей — посочи навън Мередит, застанала до прозореца на спалнята, от където наблюдаваше пороя. — Не е хубаво да си играеш с майката природа, така да знаеш.

— Разбрах намека ти. — Ник лежеше изтегнат на леглото и преглеждаше вестници. — Можем да отидем поне на кино, стига да желаеш.

— Не, благодаря. Предпочитам да остана вкъщи на сухо.

— Да, да. Хрумват ми някои други неща, на които бихме могли да се посветим тук — обяви той похотливо.

Мередит се обърна към него.

— Вие май само за това мислите, господине — ухили се тя.

— И други са ми го казвали. — Ник седна в леглото. На пода забеляза голяма купчина стари филмови списания. Взе най-горното и го разлисти. — За какво са ти тези? — попита той.

— Изследователска работа.

Той вдигна поглед.

— Ходила си пак да се видиш с Том — досети се той.

Тя кимна.

— Вчера. Запазил е всички тези стари списания през годините. Вярваш ли на очите си? Били са на Елизабет. Очевидно е събирала всяко издание, в което се е появявала.