Чтение онлайн

— Наурунг — обади се той, — чел ли си ги?

— Опитах се, сахиб, но не мога да чета добре на английски.

— Знаеш ли за тези истории?

— Чувал съм ги.

— Ти си полицай с опит. Старши инспекторът смята, че няма нищо подозрително, просто серия от… — щеше да каже „съвпадения“, но промени думата и продължи: — Серия от случайности… серия от неща, станали случайно по едно и също време. Как мислиш?

— Не мисля, че е съвпадение, сахиб.

Очите им се срещнаха за миг.

„Този индиец ще ми стане симпатичен“, помисли си Джо.

— Кажи ми — поде той, — разглеждаме пет — може би повече — мистериозни смъртни случая в продължение на дълъг период. В тях няма нищо мистериозно — единствената загадка е в това, че са станали в един и същи месец от годината. Не мога да повярвам, че само госпожа Дръмънд го е забелязала. И другите сигурно са го коментирали. Кажи ми сега, Наурунг, какво разправят хората?

Събирайки мислите си, докато Джо говореше, Наурунг бавно изрече:

— Хората не считат, че е съвпадение.

— Е, ако отхвърлим вероятността за съвпадение, какви са алтернативите ни?

— Остава версията за мръсна игра, както се казва.

— Значи открито се говори, че е било мръсна игра?

— Сахиб, питате ме какво разправят хората и аз ви отговарям какво разправят хората. Но има трето обяснение, за което доста се шушука. Не искам да изглеждам като невеж индиец — „местните са толкова суеверни“ — мисля, че понякога така се казва?

— Да, без съмнение понякога така се казва. Но не забравяй — аз съм невеж лондонски полицай, можеш да говориш каквото искаш.

Наурунг изглеждаше силно смутен и след кратка пауза отвърна:

— Сахиб, знаете ли какво означава чурейл? Не? Чурейл е призрак на жена, умряла при раждане. Обитава реките и бродовете. Стъпалата й са обърнати обратно, така че да тласка мъжете към гибел. Знам го, но не вярвам в това. Те са отмъстителни духове. Хората смятат, че някакъв чурейл търси отмъщение чрез съпругите на бенгалските сиви заради нещо, което вероятно се е случило преди много време. Заради болка, отнесена от нея в гроба. Болка, която още не се е изчерпала. Казвам ви го, защото питате. Колкото до мен, аз го отхвърлям като необоснована клюка. Ако даваш ухо на всички клюки, няма да стигнеш доникъде.

— Слушай — вметна Джо, — ще ти го кажа направо — не вярвам в твоя чурейл.

— Това ви казвам, сахиб, и аз не вярвам. Но въпреки всичко, във водата човек има връзка с чурейла.

— Във водата?

— Нека ви напомня, сахиб, че госпожа Съмършам е починала в банята си, госпожа Симс-Уорбъртън е била удавена, прекосявайки реката, а госпожа Форбс е паднала в пропаст и е умряла на брега на река. Не е кой знае какво, но има ли друга връзка?

Джо прелисти свитъка пожълтели листа на масата между тях.

— Връзка. Да, Наурунг. Връзка трябва да открием. Ако съществува нишка, каквато и да е нишка, обединяваща тези пет смъртни случая, тогава мисля, че ще разберем защо са умрели дамите. Знаем как са умрели — макар изобщо да не сме наясно кое е предизвикало смъртта им, — но не знаем причините. Учили са ме, че ако ти е известно „как“ и „защо“, скоро ще узнаеш „кой“.

— Да — рече Наурунг. — И баща ми казва същото.

Джо се замисли за момент и додаде:

— Трябва да прегледаме рапортите и да открием какво е общото между тези жени. Занимавал ли си се щателно с казусите?

— Занимавал съм се с последния случай, със смъртта на госпожа Съмършам миналата седмица. Бях тук, в базата, и помагах в разследването на началника на полицията Бълстроуд сахиб. Той не ми позволи да видя с очите си мястото на смъртта… По-късно… — Наурунг се запъна.

— Разбирам. Продължавай.

Джо прочете неизречените му мисли и прекъсна обясненията, които биха смутили Наурунг. Гледката на гола англичанка във вана, пълна с кървава вода, е забранена за местни очи.

— Виждал си снимките? И си си направил извод? — продължи Джо.

— Аз ги занесох за проявяване вместо госпожа Дръмънд. В свързочните има един сержант, който проявява снимки. Да, видях ги, сахиб — смънка Наурунг и извърна поглед от неудобство.

— И без това щях да ти ги покажа — рече Джо. — Ето, виж ги пак. Кажи, забелязваш ли нещо странно.

Наурунг се приближи до масата и свенливо хвърли поглед на черно-белите фотографии. Джо се взря, съзирайки повече неща, отколкото бе разкрил първият му бегъл и вежлив поглед.

— Не съм твърде доволен от това, което виждам, сахиб. Но вероятно бихте искали да споделите какво вижда един опитен лондонски полицай.

Изтласка назад чувството на отвращение и съжалението си към момичето, отпуснато голо във ваната. Едрите й бели гърди на повърхността бяха очертани от почернялата от кръв вода, в която лежеше. Джо се опита да насочи съзнанието си към още по-обезпокоителните детайли от противната сцена.

— Преди да отидем да огледаме къщата, Наурунг, първо няколко подробности, за да съм в течение на нещата. Кажи ми кой е открил тялото, в колко часа и така нататък.

— Съмършам сахиб намерил тялото й. Горкият човек отначало се побъркал. Виковете му довели тичащите слуги. В седем вечерта. Приготвяли се да излизат на вечеря с приятели, а после на театрален спектакъл. Тя отишла да си вземе вана в шест. Слугите, които донесли водата, и нейната айя, която наляла водата във ваната, го потвърдиха. Съмършам сахиб работел в кабинета си, чакайки я да свърши, и изведнъж си помислил, че съпругата му се бави необичайно дълго време, отишъл в банята, където я намерил мъртва.

— Опитал ли се е да потърси помощ?

— О, сър, разпратил слугите навсякъде. До управителя, до Бълстроуд сахиб, до доктор Халоран, разбира се. Но първа пристигнала госпожа Дръмънд.

— Някой друг, освен нейната айя потвърдил ли е кога госпожа Съмършам е отишла в банята?

— Дръмънд мемсахиб 8 премерила температурата на водата — ще го видите в бележките си — и се съгласила, че водата е била налята един час преди да бъде намерено тялото. Докторът, който пристигнал малко преди осем, потвърждава, че е била мъртва по-малко от два часа.

— А раните от нож? Какво смяташ за раните от нож?

— Сахиб, обсъдил съм го с чичо ми…

— С чичо ти?

— Той е месар, сахиб, и си струва да чуеш мнението му.

— Да, предполагам, че си струва. Продължавай.

— Както казва Дръмънд мемсахиб, а разбрах, че тя има опит като медицинска сестра, госпожа Съмършам не е могла да си нанесе и двете рани — той посочи на снимката китките с прерязаните вени и направи красноречиви режещи движения с всяка ръка последователно. — Ето така е станало, нали виждате. Тя не е могла сама да се нарани по този начин. А ако не го е сторила тя, има само едно друго обяснение.