Чтение онлайн

Джо ги прегледа.

— Боже господи! Тук има достатъчно джунджурии да заредим „Коти шоп“. Гледай, Наурунг! Кутия с талк, тоалетна вода, маникюрен комплект, сапун „Круша“…

— Толкова е тъжно! Мемсахиб очевидно е полагала грижи да бъде красива дама — промърмори Наурунг.

Не за пръв път Джо си помисли, че Бълстроуд — може би нарочно — подценяваше Наурунг.

— Точно така! И виж — това е интересно — Джо посочи към едно елегантно изваяно шишенце с парфюм. — Това е френски парфюм на Герлен — „Митсоуко“. Много е моден в момента сред бляскавите млади създания и струва много скъпо. Аз самият съм купувал едно-две шишенца преди време — добави той в отговор на, както му се стори, леко повдигнатата вежда. — Доста съществено е, не смяташ ли?

— И аз така си помислих, сахиб. Тя не се е приготвяла да умре. Очаквала е да прекара приятна вечер навън. И моята жена, когато се къпе, си изважда аксесоарите за баня. И си държи специалния парфюм заключен, крие го от слугите и си го взима, за да се приготви за някое важно събитие. Според мен прислужницата на мемсахиб не би оставила там просто ей така един толкова скъп парфюм.

След това вниманието на Джо се спря върху отворената кутия на етажерката с приборите за бръснене.

— Бръсначите на Съмършам. В банята ли ги е държал обикновено? Не е ли ходил на бръснар? Известно ли ти е това, Наурунг?

— Това се знае, сахиб. Говорих с неговия слуга. Съмършам е държал бръсначите си тук, винаги в тази кутия. Винаги сам се е бръснел и никога не е ходел на бръснар. Грижлив е бил към тях. Точел ги е добре и ги е оставял подредени в кутията.

Джо надзърна в кутията. Подплатена с коприна, в нея имаше седем кутийки, по една за всеки ден от седмицата. Третата кутийка отдясно беше празна. Джо взе най-левия бръснач и го разгледа. Произведен в Лондон и скъп. Полюбува се на фината костна дръжка и изпробва острието върху палеца си. На металния бръснач бе изписана думата „понеделник“. Джо преброи редицата до празната кутийка. Петък.

— Наурунг — рече бавно той, — припомни ми. Кога точно бе убита мемсахиб Съмършам?

— Малко след шест часа на 3 март миналата седмица, сахиб. Беше петък.

— Ако нахълташ с намерение да убиеш госпожа Съмършам и нямаш никакво време, кой бръснач би взел от кутията?

— Бих взел този, сахиб — отвърна Наурунг, посочвайки най-близкия, — неделния бръснач.

— И аз. Кажи ми какво е станало с петъчния бръснач.

— Бълстроуд сахиб го прибра. Ние не познаваме никакви методи за вземане на отпечатъци, а се говори, че толкова хора са го пипали, и така или иначе, нямаше да получим никакви доказателства от него. Беше намерен на дъното на ваната от айята, която дойде да помогне за тялото. Тя изписка и го подаде на Съмършам сахиб, който го даде на друг слуга, а той го занесе на Бълстроуд. Мисля, че стои заключен в едно чекмедже в неговата канцелария. Искате ли да го разгледате?

— Не сега, Наурунг. Твърде късно е.

Джо въздъхна. Да беше дошъл пръв на местопрестъплението, колко различен можеше да бъде изходът. Въздържа се от коментар. Безполезно бе да се критикува полицейската процедура. Нищо добро не би постигнал, ако настрои враждебно Бълстроуд, макар че разговор с управителя не би бил излишен. Джо усещаше, че Наурунг схваща слабостите и макар по никакъв начин да не бе отговорен за тях, се чувстваше неловко от непрестанните признания за провал, които се налагаше да прави. Джо започна да разбира каква бе причината Бълстроуд да сложи своя хавалдар на огневата линия.

— Поне разполагаме със скорошно и непредубедено описание на местопрестъплението от снимките на госпожа Дръмънд. Хайде докато сме тук, пак да огледаме мястото.

Джо взе снимките, които Нанси бе направила, вдигна ги нагоре и ги сравни с гледката пред себе си. С едва доловим театрален жест той извади едно увеличително стъкло и започна да разглежда снимките. Никакви остроумни забележки и подмятания не изрече Наурунг, който преценяващо бе вперил очи в лупата.

Той размърда леко крака и рече предпазливо:

— Докато уредът е в ръката ви, сахиб, навярно ще намерите, че си струва да разгледате отпечатъците върху рамото на жената. Аз нямах предимството на подобно стъкло, но съм абсолютно уверен, че на това място ще се открият отпечатъци.

Джо премести лупата към бялото рамо.

— Да, прав си. И ми се струва, че вече предполагаш какви са? Невъзможно е да се каже със сигурност и се налага да проверим дали го няма в доклада на Бълстроуд — но понеже повдигаш въпроса, да разбирам ли, че го няма?

Наурунг кимна, като все още изглеждаше смутен.

Джо за пореден път остана с ясното впечатление — и беше убеден, че то бе фино загатнато от хавалдара, — че в много отношения Наурунг е настроен критично към професионалната работа на Бълстроуд сахиб. С кратка пауза Джо показа, че беше схванал неизречената мисъл на Наурунг, и продължи:

— Е, може би е по-добре да изчакаме и първо да поговоря с доктора, но и двамата, струва ми се, сме на мнение, че това са отпечатъци от пръсти. Някой насила я е натискал във водата, докато тя не умряла от загуба на кръв. А водата е била топла — това е ускорило изтичането на кръвта.

Наурунг кимна отново, после попита:

— Но тя е щяла да крещи, нали, сахиб? Съмършам каза, че я е чул да пее в банята. Без съмнение е щял да чуе писъците й.

— Разбира се. Но в показанията никой не е посочил, че е чул някакви необичайни звуци, да не говорим за писък. Убиецът трябва да я е изненадал и да не й е позволил да крещи, като й е запушил устата с ръка, а това би го затруднило да я усмири и в същото време да й пререже китките… Според мен е нахълтал в банята, преди тя да влезе, скрил се е някъде, после се е измъкнал, хванал я внезапно и с нещо й е запушил устата — онази гъба там? Фланелен парцал? Не мисля. Нашият приятел е твърде добре организиран, за да остави такива подробности на случайността — смятам, че вероятно си е донесъл кърпа, която после си е взел. По същата логика би могъл да си донесе и собствено оръжие, но спонтанно да посегне към бръснача. Но защо? Подигравка? Някаква ужасна шега?

Значи какво имаме? Щастлива млада жена, която отива да се къпе в шест часа. В седем е мъртва. Мъжът й не е минавал около банята. Как тогава е влязъл убиецът?

Джо огледа стаята. В ъгъла имаше висок заключен шкаф, ключът бе още в ключалката. Високо на външната стена имаше малък прозорец. Най-горното прозорче бе затворено, но незалостено. Под малкия прозорец се намираше ниско столче.

— Дръж столчето, Наурунг, искам да огледам този прозорец.

Когато Джо се качи върху столчето, прозорецът му стигаше до кръста. Надниквайки през него, той съзря тясна алея.

— Накъде води алеята?

— Води към казармените помещения на полка, а после към селото.

— Селото?

— Може би градче. Местният град. Там живея.

С увеличителното стъкло в ръка Джо разгледа перваза много внимателно. Без съмнение имаше малки петна кръв, които, бидейки над нивото на очите, бяха избегнали парцала на човека, който е чистил. Опря се на рамото на Наурунг и скочи на земята.

— Виж — рече той, подавайки му лупата. — Какво откриваш? Боя? Сос чили? Червило?