Чтение онлайн

На Джо му хрумна, че един старши инспектор, който от време на време си урежда да го снабдяват с малолетни момичета, е уязвим човек. Колега, на когото да не разчиташ напълно. Джо бе изправен пред етичен проблем. Дали да разисква тези неща с подчинения офицер на Бълстроуд? Засега реши да подмине въпроса и двамата продължиха нататък.

Няколко ярда преди офицерската столова Наурунг спря.

— Ще ви чакам тук и след това ще продължим работата си. Но сахиб не бива да губи време. Той може да продължи да работи дори и докато обядва.

— Да работи?

— Там можете да срещнете един-двама съкрушени съпрузи. В присъствието на офицери те споделят неща, които не биха разкрили пред индийски сержант, сахиб.

Джо се спря за малко пред столовата и я погледна, не бе особено очарован. Офицерската столова имаше мрачен и официален вид, стените боядисани в сивия цвят на обществените сгради, а покривът от вълнообразна ламарина в червения цвят на обществените сгради. Сандъчетата с цветя по первазите на прозорците бяха добросъвестно подържани, но, общо взето, създаваха впечатление за нещо скучно и стандартно. Това отвън. Вътре посетителят се връщаше в деветдесетте години на деветнадесети век, че и по-назад. Тук цареше невероятният разкош, който махагонът, турските килими и полковото сребро можеха да създадат. Войнство мустакати офицери гледаше от наредените по стените сковани викториански групови портрети. Всред укорителните им изражения бяха разпръснати не по-малко укорителни и не по-малко мустакати образи на тигри, леопарди и диви свине. Мъж със свирепи мустаци и надменна осанка гледаше втренчено от мрачен портрет. Вероятно самият Бейтмън, основоположникът предводител на бенгалските сиви конни части. Ярко платно с маслени бои, заемащо цяла стена, изобразяваше бойците от Кавалерията на Бейтмън с тънък плат, прикрепен към военните им шапки за защита срещу слънцето, в първия щурм в подкрепа на Лакхнау 10 . Предани кавалеристи с тюрбани водеха батальон от шотландци с полички. Картината поддържаше жив спомена от този славен епизод, тъй като от метежа до кръвопролитието във Фландрия полкът почти не бе водил сражения.

Джо не беше уверен, че бенгалските сиви ще го приемат радушно. Един лондонски полицай, назначен от губернатора на провинцията да разследва и евентуално да разбули скандал в затворения кръг на модерен полк, вероятно щеше да бъде посрещнат хладно. Британска Индия бе предубедена по отношение на кастата. Съществуваше строга йерархия по старшинство. Индийската държавна служба заемаше челна позиция, под нея стоеше британската армия, следвана от индийската армия, кавалерийските полкове имаха предимство пред пехотните полкове, а всички, както Джо допусна, превъзхождаха гостуващите полицаи. Поканата да обядва в офицерския стол, където имаше ограничен достъп само за кавалеристи, съдържаше дори снизхождение, за което той бе сигурен, че трябва да бъде благодарен.

Общо взето, Джо беше общителен човек и, общо взето, имаше склонност — съзнаваше това — да говори с непознати прекалено много. Той реши да си надене маска на формална строгост, но не я запази при срещата си с адютанта, който, протегнал ръка, се приближи да го приветства свойски.

— Толкова се радвам да ви посрещна, сахиб! В гарнизона гъмжи от слухове. Някои очакваха Шерлок Холмс, други — червеноврат лондонски полицай!

— Мисля, че аз съм по средата — вметна Джо.

— Нека ви дам чаша шери и ви представя на…

И той го запозна с цялата компания. Джон този, Бонзи онзи, Хари еди-кой си, имената му бяха непознати, с изключение на Уилям Съмършам. Висок, с прегърбена Стойка на кавалерист, оплешивяващ, съпругът на младата жена, чието тяло Джо преди малко разглеждаше внимателно, единствен от групата офицери не се усмихна, когато се здрависа с него. Ръкостискането му бе силно, а кимването с глава — дружелюбно, но погледна Джо предпазливо, като прикриваше чувствата си.

Адютантът отново забъбри гостоприемно.

— Ако има нещо, каквото и да е, с което можем да ви помогнем, кажете ни, моля. Столът, разбира се, е изцяло на ваше разположение. Животът в пощенската станция е малко спартански, знам, и — язди ли ви се? Ще ви осигурим коняр. Говорете с Неди. Той ще ви намери нещо. Неди! Какво ще кажеш да дадем Бамбук на инспектора? Хубаво конче. С добър нрав. Ще ви е от полза. При нужда препуска с голяма скорост. Следобед не си на работа, нали, Неди? Не си ли? Значи готово. Уредихме въпроса.

Джо поръча супа, агнешка яхния и сливов пудинг. Ястията му напомниха за дните, които прекарваше при баба си и дядо си, и той предположи, че менютата са съставени по същото време.

Отказвайки чаша портвайн, Джо излезе навън с любезния Неди и се почувства неудобно, когато видя Наурунг да седи отпред на земята и да чака. Сподели го с Неди.

— Казвал съм го — рече Неди. — Няма полза. Просто свикваш.

Поеха към конюшните, Наурунг, за раздразнение на Джо, вървеше почтително три крачки след тях.

Индия очевидно още използваше конска тяга, макар че един форд, модел Т, пърпореше по парадния плац в мъгла от изгорели газове, трансмисиите му стържеха, а по-нататък някакъв коняр въртеше манивелата на излъскания месингов нос на един „Морис Каули“ 11 . Офицери, облечени за поло, препускаха в лек галоп по двама или по трима, като махаха с ръка за поздрав към Неди и гледаха Джо с любопитство. Файтон с двойка коне, поверени на енергичен коняр, изтрополи покрай тях, а в него се возеше индийска дама с чадър на ресни. Солидна англичанка на шейсетина години, предположи Джо, с воалетка и тропическа каска срещу слънце се приближи с елегантна двуколка откъм казармените помещения и продължи по пътя си.

— А — подхвърли Неди, — ето с кого трябва да говорите.

— Защо? Коя е тя? — на Джо му се стори, че тя бе излязла направо от книга на Киплинг. „Обикновени приказки от хълмовете“ вероятно.

— О, това е Кити. Госпожа Китсън-Мастърс. Вдовица на последния управител и дъщеря на предишния. Мисля, че по някое време трябва да се е връщала в Англия за училище, но наистина, с изключение на този период, тя е прекарала целия си живот тук и това, което не й е известно за гарнизона, не си струва да се знае. Информацията й невинаги е напълно достоверна, но поне е доста пикантна! Някой път дори ме кара да се изчервявам! Ще ви бъде приятно с нея. Може и да не ви помогне в разследването, но ще ви почерпи с едно голямо питие по всяко време на деня или нощта. Кити си ляга късно.

Пристигнаха в конюшните и Неди изведе Бамбук навън, та Джо да го огледа. Дългокрак, дорест, с бяло петно на челото, с три бели долни части на краката, стар — видимо отдавна жигосан по устата, — но с мъдро изражение, което при състезателните коне, изглежда, се придобива с възрастта.

— Не мога и да мечтая за нещо по-добро — рече искрено Джо.

— Сега — каза Неди — моля да ме извините, но в три часа имам партия скуош. Наурунг ще се грижи за вас — и си отиде.

— Можеш ли да намериш кон? — попита Джо. — Имам предвид полицейски кон?

— О, да, сахиб, винаги има полицейски коне.

— Защо не вземеш един и не дойдеш пак тук след четвърт час. Уморих се да говоря с войската — бих искал да разгледам географията.

— Географията?

— Искам да кажа очертанията на терена. Разведи ме и ми покажи някои неща. Покажи ми брода, където госпожа Симс-Уорбъртън е била удавена. Покажи ми клисурата, от която госпожа Форбс е паднала, и мястото, където Джоун Кармайкъл се е натъкнала на змията — ще ми се да ги разгледам по-отблизо.

Наурунг скоро се върна върху тромав кон, внос от Австралия, който в Британска Индия използваха като работно животно. Джо възседна своя и двамата поеха заедно към брода, но докато яздеха, Джо чу тихия тропот на галопиращи копита, приближаващи зад тях, спря и срещна страдалния поглед на Уилям Съмършам.

— Сандиландс — каза той, — боя се, че ви задържам. Дали ще ми отделите няколко минути? Надявах се да ви настигна. Има едно нещо, казват, което не можеш да си купиш в Индия, колкото и да си богат, и то е уединението. Това, което искам да ви кажа, изисква уединение.