Чтение онлайн

Той извърна поглед към Наурунг, който тактично бе изостанал отново, и продължи:

— Тук сте, предполагам, за да разследвате… смъртта… на жена ми. Така ли е?

Джо се подвоуми какво да отговори, тъй като не беше сигурен доколко бе склонен да бъде откровен с този абсолютно непознат човек, като накрая отвърна:

— Тук съм, за да разследвам смъртта на жена ви, но също така съм тук и за да разследвам свързаните убийства, каквито започваме да смятаме, че може да се окажат, на други жени, на други съпруги на офицери от бенгалските сиви, връщайки се няколко години назад. Връщайки се всъщност към период отпреди войната.

— Мислите, че са свързани?

— Не знам какво мисля, но това подозрение, дори предположение, ми идва в ума. Забележете — всички те са били съпруги на сиви офицери и всички са умрели през март.

— Всички са умрели през март! Не го знаех.

— Може да е маловажно, но ако питате мен, не мисля, че е така. Освен това, честно казано — не забравяйте, че съм тук от много скоро. Но такова поне е общественото мнение.

— Вземете под внимание и заключението за самоубийство. Мога ли да ви попитам съгласен ли сте с него?

Джо пак се поколеба.

— Съвсем искрено — отговори той, — не съм.

— Аз също — сподели Уилям Съмършам. — Имам повече основание от когото и да било да смятам, че подобен акт би бил абсолютно немислим. Абсолютно. За мен беше ужасно и поразително, но в началото, като всички останали, го приех. Може би само засега, но има твърде много…

— Твърде много? Щяхте да кажете…?

— Твърде много нелогични неща. Първо, аз бях разстроен. Аз бях глупав. Вероятно бях егоист, но фактът е безспорен — ако не става дума за самоубийство, тогава става дума за убийство. Предполагам, че не бихте го отхвърлили или оспорили?

— Не — каза Джо. — Не бих.

— А при тези обстоятелства кой е главният заподозрян? О, не бива да ви е неудобно от мен — знам кой е главният заподозрян. Очевидно аз. Когато се случи това страшно нещо, за мой срам най-много от всичко бях загрижен да отхвърля подозренията от себе си. Бог знае защо! Може би не съм твърде смел. Дори бях притеснен, че ще се потвърди заключението за самоубийство, но тогава наистина осъзнах колко непочтен съм бил към Пеги.

— Нека допуснем за момент — каза Джо, — че се е стигнало до алтернативното заключение за убийство. Позволете ми да ви задам няколко рутинни полицейски въпроса.

Уилям Съмършам се изсмя с половин уста.

— „Просто рутинно, нали разбирате… много ми се иска да ви изключа от разследването“ — правилно ли схванах думите ви?

— Да, ако така ви харесва. Кажете ми — жена ви имала ли е неприятели? Някой имал ли е причина да се оплаква от нея? Реална или измислена?

— Не. Категорично не. Никога. Тя беше олицетворение на благородството — гласът му заглъхна. — Хората често го казват, когато някой почине, но при нея бе истина — тя нямаше никакви неприятели. Убеден съм, че действително всички я обичаха — и рече в заключение: — Обичах я и аз. Трябва да го разберете.

— Преведете ме отново през онази вечер. Или по-скоро, кажете ми правилно ли съм разбрал — отишли сте да работите в кабинета си и през това време са ви наблюдавали от двора. Вратата ви е била затворена, но прозорецът отворен. Правилно ли е дотук? Жена ви е отишла да се къпе. Ваната й е била напълнена. Приготвяли сте се да излизате на вечеря, а след това да поиграете? Така ли е? Започнете от този момент.

— За известно време чувах как Пеги дава нареждания на своята айя — каза й коя рокля да извади, — а после се отправи, пеейки към банята. Сандиландс, тя пееше! Аз се опитвах да впиша тримесечните постъпления преди събота и неделя — винаги е проблем, а аз винаги оставям нещата за последния момент — мрачна усмивка. — След малко изведнъж осъзнах, че не я бях чул от дълго, от много дълго време. Започнах да се ядосвам. Имах нужда да се обръсна, да се приготвя за вечерта. Когато години наред си бил ерген, малко дразнещо е да споделяш банята дори с някого, когото обичаш.

Отидох и пробвах вратата на банята. Беше заключена. Крайно необичайно. Почти никога не я заключваме. Потропах силно и казах нещо от рода на: „Побързай, Пег, нямаме цяла вечер на разположение.“ Нещо от този род. Не получих отговор и се притесних. Помислих, че може да е припаднала. Винаги пълнят ваната с прекалено гореща вода. И тогава се сетих, че тя, че тя… — Съмършам не бе в състояние да продължи.

— Вижте, Съмършам, не бива да ми го обяснявате подробно. Знам, че е била бременна.

Съмършам го погледна с изненада, но продължи нетактично:

— Е, да, не мога да кажа, че съм твърде наясно с това състояние, но ми мина през ума, че може да е загубила съзнание или каквото там им става на жените, когато са бременни. И тогава обезумях. И двамата толкова силно искахме това дете. Не можех да понеса мисълта, че се е случило нещо нередно. Извиках и ударих по вратата и щом пак не получих отговор, я разбих.

Първо видях, че прозорецът е отворен. Доста нависоко е — струва ми се, че первазът трябва да е на пет стъпки от пода, а столчето, което използваме в банята…

Джо усети, че сълзите напират. Той протегна утешително ръка, а с другата го потупа по коляното.

— Спокойно — продума той.

— Съжалявам. Но, по дяволите! Пеги седеше на това столче, когато се подсушаваше. И сега то беше под прозореца, а преди дори да забележа Пеги, видях, че на столчето има кръв, а на перваза на прозореца — кърваво петно. И в този миг я съзрях мъртва в пълната с кървава вода вана. Ужасна, ужасна гледка! Никога няма да се изтрие от ума ми. Затворя ли очи, виждам я да лежи там… Китките й бяха прерязани до кокал. Казаха, че вероятно е била мъртва почти от един час.

— Слугите ви не са видели нищо? Не са чули нищо?

— Не.

— Кажете ми, Съмършам — ако се върнете мислено към времето преди шест часа, към времето преди тя да умре, може би доста преди това, — имало ли е някакви гости в къщата? Индийци или англичани?

— О, мили боже! Не си бях вкъщи до към три следобед. Пеги каза, че свещеникът се е отбил сутринта. Тя излезе да обядва с две приятелки. Следобеда не е имало никого, мисля. Но индийци? Вижте, по-добре говорете с моя кхидаматгар. Местните през целия ден влизат и излизат от кухненските помещения. Доставят разни неща, продават, взимат прането. С Пеги във всички случаи не бихме ги видели.

— А когато започнахте да разбирате, че става дума за убийство, подозренията ви не паднаха ли върху някой от прислугата?

— Не. Как да ви го обясня? Това не е индийско престъпление. Хората имат определена представа за Индия — похотливи мургави мъже се опитват да навредят на целомъдрени бели жени. О, да, знам, че така е ставало в метежа, но тогава е било лудост. Един индиец веднъж ми каза: „Пагубен вятър премина през страната.“ Смъртта на Пеги бе обмислена постъпка. Не беше импулс. Извърши я някой, който искаше да я нарани. Да я нарани по твърде личен начин. И пак ви казвам, не мисля, че това е работа на индиец.