Чтение онлайн

— А оръжието? Допускам, че е намерено на мястото на убийството.

— Бръснач. Открит на дъното на ваната. Нищо особено — обикновено деветсантиметрово вдлъбнато от двете страни острие, което повечето сахиби използват. Костна дръжка.

— Идентифициран ли е?

— О, да. Принадлежал е на Съмършам сахиб. Бил е част от комплекта му за бръснене. Той си държи самобръсначките в банята в махагонова кутия на етажерката с приборите за бръснене.

— Възможно ли е самият Съмършам да го е извършил?

— Разбира се. Освен слугите само той е бил в къщата. Но, сахиб, аз разпитах всички слуги и те се заклеха, че през цялото време си е бил в кабинета. Повикал е няколко пъти слугата си да му донесе чай, а после джин с ангостура 9 и да подреди стаята. Той твърди, че господарят му е работел на бюрото си, без въобще да напуска стаята. Така че последна айята я е видяла жива, а госпожа Съмършам я освободила в шест.

— В шест? Откъде го знае с такава точност?

— Тръбата на полка е свирила за вечеря. Тя зове бойците всяка вечер в шест часа.

— А айята забелязала ли е нещо необичайно в настроението на господарката си? В държанието?

— Тя казва, че мемсахиб е била радостна, бъбрила е и с нетърпение е чакала да дойде вечерта.

— Мисля, че е време да отидем да огледаме мястото на смъртта, Наурунг.

Джо взе ключа, снимките и папката с документите и тръгнаха заедно, като Наурунг ту изоставаше с две-три стъпки, ту избързваше, за да показва пътя.

Щом стигнаха до къщата на Съмършам, Наурунг пъхна ключа в ключалката и отстъпи назад. Старателна ръка бе закачила на вратата бележка на три езика: „Местопрестъпление. Влизането забранено.“ Наурунг изцъка с език неодобрително.

— Това не е вярно. Не е доказано, че е местопрестъпление.

— Напротив — възрази Джо. — Самоубийството е престъпление в края на краищата.

На две места имаше капки червен восък, а когато Джо обиколи къщата, забеляза подобни капки на всеки прозорец.

— Добре — рече Джо. — Уместна мярка. Ти ли я предприе?

— Благодаря, да, аз я предприех. Бълстроуд сахиб смята, че е излишна.

— Никак не е излишна — увери го Джо. — Процедурата е правилна.

Двамата мъже си размениха кратки усмивки и влязоха в къщата. Въздухът бе спарен. Спарен и застоял и силно миришеше на дезинфектант. Джо се спря в хола и хвърли поглед наоколо. Една след друга обиколи стаите, към които водеше коридорът и в които цареше внезапно прекъсната атмосфера на нормален всекидневен живот. В спалнята бяха извадени дрехите на Съмършам, както и тези на Пеги. Някой бе залепил на огледалото на тоалетката списък със задачи:

Обади се на Дж. Б. в събота преди обяд.

Плати сметката на Мерик.

Поръчай да заредят пистолета.

А след това с различен почерк:

Пиши на майка преди петък!

Доказателствата за живота, който продължавал, се виждаха навсякъде. Нямаше доказателства за живот, който е щял да бъде умишлено погубен.

Джо бродеше от стая в стая, оглеждайки се за всичко, което би изглеждало необичайно. С въздишка на раздразнение при влизане в гостната той осъзна, че почти всичко в къщата му бе чуждо. Странната смесица от олекотени ратанови столове и тежки викториански мебели бе объркваща и дори предназначението на стаите бе несвойствено за него.

Поне кабинетът в предната част на къщата представляваше позната комбинация от библиотека и работно място и Джо забеляза махагоновото бюро, на което Съмършам е работил, докато жена му се е къпела. Плотът бе чист и Джо предположи, че Съмършам е взел записките със себе си. Проверка на чекмеджетата потвърди същото.

— Капитан Съмършам си е изнесъл вещите от къщата?

— Да, сахиб. Сега е настанен в Клуба в една от стаите за гости до момента, в който Бълстроуд или вие самият не му кажете да се върне. При всички случаи той не би искал да остане на това тъжно място.

В съзнанието на Джо изплува образът на Уилям Съмършам, мрачно усамотен в спалнята на неуютния клуб, преследван от това, което бе видял, и от спомени, с усещането, че известно подозрение все още пада върху него. Полицаят потръпна и продължи огледа.

Стигна до заключението, че животът бе протичал най-вече на верандата. Сега затъмнена от спуснатите ратанови транспаранти и гъмжаща от мухи, верандата трябва да е била приятно място, тук, в по-хладната част на къщата, с отворените врати и течението, минаващо през тях. Джо остави тежката папка на малка масичка и седна на стола до нея, като се приготви да прелисти документите, за да потърси доклада на Бълстроуд. Направи гримаса, когато усети твърд предмет под възглавничката, която покриваше неудобния ратан. Опипа под възглавничката и измъкна кожен несесер за писмени принадлежности с писалка, пъхната в гръбчето. Златистите инициали отпред МЕС подсказаха на Джо какво бе правила Маргарет Елизабет Съмършам, преди да се изкъпе. И тя го беше скрила с онзи механичен жест, характерен за хората, които живеят в оживена къща с куп влизащи и излизащи слуги. Особено когато притежават нещо, което желаят да скрият.

Без да се колебае, Джо взе несесера, отвори го и извади отвътре недовършено писмо. Пеги бе писала на родителите си. Той прочете разказ за нейните седмични занимания. Нормален живот, изпълнен с рутинни преживявания, но остроумието на момичето проблясваше. Беше се постарало да достави забавление на родителите си с шаржирани словесни портрети на хора от гарнизона, а-образното й описание на срещата по поло, която Паникхат изгубил от гостуващ отбор, щеше да предизвика усмивка у Джо, ако не бяха печалните обстоятелства. Долови гордостта и обичта, с които тя разказваше за храбростта на мъжа си на полето. Но Пеги бе запазила същинските новини за края на писмото.

Джо отпусна рамене. Рязко се извърна от Наурунг, замахна грубо с носната си кърпа към очите и си издуха шумно носа. Обръщайки се към сержанта, той подхвърли:

— Наурунг, припомни ми. Този твой чурейл — призрак, така ли каза? Чий призрак?

— Тя е духът — отмъстителният дух — на жена, умряла при раждане, сахиб.

Джо размаха писмото към Наурунг, който чакаше търпеливо, но озадачено.

— Ще го вземем като доказателство за състоянието на духа на Пеги Съмършам. Трябвало е да намерят писмото по-рано.

— Състоянието на духа й, сахиб?

— Да. Това писмо е било написано до майка й и баща й в Англия. Съвсем ясно показва, че тя е била щастлива, обичала е съпруга си и доста неща е очаквала с нетърпение. През есента е щяла да има дете.

Наурунг този път не намери думи и отвърна със съскащо придихание на изненада и на още нещо — задоволство?

— Ела сега да хвърлим поглед на банята. Мисля, че в останалите стаи видях това, което ме интересуваше.

Бравата на банята бе разбита, вероятно от отчаяното насилствено влизане на Съмършам. Банята беше точно такава, каквато я описваха, и точно такава, каквато очакваше да я намери. Ваната бе почистена и измита, но той откри следи от засъхнала кръв под ръба. На една от стените имаше малко огледало върху етажерка с прибори за бръснене, на която лежаха махагонова кутия с отворен капак и каиш за точене на бръснач. До ваната имаше високо стенно огледало с разнебитена бамбукова масичка отпред, отрупана с тоалетни принадлежности.