Чтение онлайн

Дървесен демон замахна и отряза главата на Рен, като я запрати надалеч от тялото му. Брадвата му падна в калта, когато синът му Линдър отряза ръката на провинилия се демон.

Близо до кошарата в десния фланг Йон Грей пое кос удар, но дори това беше достатъчно, за да повали стареца на земята. Ядронът го дебнеше, докато той опипваше калта, опитвайки се да се изправи, но Анди нададе сподавен вик, изскочи от защитената кошара, грабна секирата на Рен и я заби в гърба на съществото.

Други последваха примера му и забравили страха си напуснаха безопасността на кошарата, за да вземат оръжията на падналите и да издърпат ранените в убежището. Кийт напъха парцал в последното шише с демоногън, запали го и го хвърли в лицето на дървесен демон, за да прикрие сестрите си, докато изтегляха един човек в кошарата. Демонът лумна и Кийт заликува. В този момент един огнен демон скочи върху падналия ядрон и запищя от радост, докато се наслаждаваше на пламъците. Кийт се обърна, за да избяга, но звярът се метна върху гърба му и го събори.

Изрисувания беше навсякъде в битката; убиваше някои демони с копието си, други само с голи ръце и крака. Здрачен танцьор стоеше близо до него и нападаше с копита и рога. Те се намесваха там, където сражението беше най-жестоко, разпръсваха ядроните и ги оставяха за плячка на другите. Вече не знаеше колко пъти бе предотвратил смъртоносни удари на демони и бе позволил на жертвите им да се изправят на крака, за да се върнат в боя.

В хаоса група ядрони прекосиха с препъване централната линия и минаха отвъд втория кръг, където стъпиха върху брезента и паднаха върху защитените шипове на дъното на трапа. Повечето от тях се загърчиха в конвулсии, прободени със смъртоносната магия, но един от демоните избегна шиповете и се изкатери вън от ямата. Защитена брадва разсече главата му, преди да успее да се върне в боя или да избяга.

Но ядроните продължаваха да прииждат и след като ямата беше открита, те лесно я заобикаляха. Чу се вик, Изрисувания се обърна и видя свиреп бой за грамадните врати на Свещения дом. Ядроните надушваха болните и безсилните вътре, и вилнееха, за да проникнат в храма и да започнат клането. Дори тебеширените защити ги нямаше вече, отмити от нестихващият дъжд.

Гъстата мазнина, разстлана по калдъръма пред вратите, донякъде ги забави. Не един падна по опашка или се приплъзна към защитите на третия кръг. Но те изкараха ноктите си, започнаха да ги забиват по-дълбоко в земята и продължиха настъплението си.

Жените на портата мушкаха навън с дългите си копия от безопасността на кръга си и за известно време удържаха положението, но копието на Стефни се заклещи в чворестата кожа на един демон и той я дръпна навън, при което кракът `u закачи въжето на преносимия кръг. За секунда взаимодействието между защитите се наруши и мрежата пропадна.

Изрисувания се втурна натам с цялата скорост, на която бе способен, като прелетя над трапа от три метра и половина с един-единствен скок , но дори и той не беше достатъчно бърз, за да предотврати клането. Телата хвърчаха наоколо в кървава оргия, когато той стовари силата си върху нападателите, помитайки ги с бяс.

Когато схватката приключи, той се изправи задъхан сред малкото оцелели жени и Стефни като по чудо беше сред тях. Цялата беше опръскана със сукървица, но не изглеждаше ни най-малко пострадала – очите `u бяха пълни със твърда решимост.

Грамаден дървесен демон се спусна към тях и те се обърнаха заедно, за да защитят позицията си, но ядронът приклекна извън обсега им и се хвърли така, че да ги подмине в скока си. Ноктите му намериха лесна опора върху каменния зид на Свещения дом и той се изкатери нагоре, преди Изрисувания да успее да хване вършеещата му опашка.

– Внимавай! – изкрещя Изрисувания на Уанда, но момичето беше твърде съсредоточено в прицела си и го чу едва когато бе станало твърде късно. Демонът я сграбчи в ноктите си и я хвърли назад през рамо, сякаш бе някакво дребно неудобство. Изрисувания се втурна напред и плъзгайки се на колене по мазнината и калта хвана кървавото и изпочупено тяло, преди то да се удари в земята, но в същото време демонът се промъкна през отворения прозорец и влезе в Свещения дом.

Изрисувания се затича към страничния вход, но зад завоя поднесе и спря: пътят му беше препречен от дузина демони, които се въртяха замаяни от объркващите защити. Той изрева и скочи сред тях, но вече знаеше, че никога няма да влезе навреме.

***

Каменните стени на Свещения дом ехтяха от болезнени стонове, а демонските писъци точно пред вратите караха всички в сградата да нервничат. Вътре някои ридаеха открито или се клатеха напред-назад, вцепенени от страх. Други вилнееха и се мятаха.Лийша се бореше, за да запази спокойствието им, с думи утешаваше най-разумните, а с лекарства – останалите и така ги предпазваше да не разкъсат шевовете си или да се наранят в трескавата си ярост.

– Мога да се бия! – крещеше Смит, големият ханджия, и влачеше Роджър по пода, докато горкият жонгльор се мъчеше да го спре.

– Не си здрав! – извика Лийша и изтича при него. – Ще те убият, ако излезеш навън!

Тичайки към него, тя изпразни малко шишенце в парче плат. С едно притискане до лицето му, изпаренията от него бързо щяха да го упоят.

– Моята Стефни е навън! – извика Смит. – Синът ми и дъщерите ми!

Той хвана ръката на Лийша, докато посягаше с марлята към носа му, и я изблъска грубо настрана. Тя падна върху Роджър и двамата се строполиха на възел. Той се насочи към резето на главните порти.

– Смит, не! – извика Лийша. – Ще ги пуснеш вътре и ще ни избият всичките!

Но обезумелия от треска ханджия не чуваше предупрежденията `u, хвана летвата с две ръце и започна да я вдига.

Дарси го сграбчи за рамото и го завъртя, за да забие юмрук в челюстта му. Смит се врътна още веднъж от силата на удара и се сгромоляса.

– Понякога директният подход върши по-добра работа от билки и иглички – каза Дарси на Лийша, докато тръскаше парещата си ръка.

– Сега разбирам, защо на Бруна `u трябваше тояга – съгласи се Лийша и двете подхванаха Смит под мишниците, за да го довлекат обратно до сламеника му.

Отвъд стените бушуваха звуците от битката.

– Звучи сякаш всичките демони от Ядрото напират да влязат – промърмори Дарси.

Отгоре се чу трясък и писъкът на Уонда. Парапетът на балкона за хористите се строши, дървените греди се свлякоха на земята и убиха единственият злочест мъж точно под него, а друг раниха. Огромен силует скочи насред болните, нададе вой и разкъса гръкляна на друга пациентка, още преди тя да е разбрала какво я връхлита.

Дървесният демон се изправи в цял ръст, огромен и страховит, а Лийша усети как сърцето `u спря да бие. Двете с Дарси замръзнаха, а Смит тежеше върху плещите им. Копието, което Изрисувания `u беше дал, стоеше подпряно на една стена, далеч от обсега `u, но дори да беше в ръцете `u, тя се съмняваше, че би могла да направи нещо на гигантския ядрон. Съществото изпищя срещу тях и тя усети как краката `u се подкосиха.

В този момент дойде Роджър и застана между тях и демона. Ядронът изсъска срещу него и той преглътна тежко. Всеки инстинкт му казваше да бяга и да се крие, но той нагласи цигулката си под брадичката, положи лъка на струните и изпълни Свещения дом със скръбна, обсебваща мелодия.

Ядронът съскаше към жонгльора с оголени зъби, дълги и остри като касапски ножове, но Роджър не спря да свири. Дървесният демон не отстъпи от позициите си, но изкриви глава и го загледа любопитно.

След няколко секунди Роджър се залюля наляво-надясно. Демонът, приковал поглед в цигулката, направи същото.