Чтение онлайн

– Страх ли те е от тях? – попита той дори още по-силно.

– Д-да – успя да каже Бен, докато сълзите се сливаха с дъжда по бузите му. Един поглед показа, че и другите кимат.

Изрисувания съблече робата си. Никой досега не го беше виждал без дрехи и очите им се облещиха при вида на защитите, татуирани върху всеки сантиметър от тялото му.

– Гледай – каза той на Бен, но заповедта беше предназначена за всички.

Той прекрачи извън кръга и тръгна към един двуметров дървесен демон, който тъкмо беше започнал да се сдобива с плътност. Обърна се назад и срещна погледа на колкото се може повече пещерняци. Щом ги видя, че гледат внимателно, изкрещя:

– Ето от какво се страхувате!

Изрисувания се обърна рязко, блъсна току-що оформилия се ядрон право в челюстта с длан и го повали, при което магията блесна. Ядронът изпищя от болка, но бързо се оправи и се сви върху опашката си, готов да скочи. Селяните стояха със зяпнали усти, с очи, приковани към сцената, сигурни, че Изрисувания ще умре.

Дървесният демон се хвърли напред, но Изрисувания захвърли сандала си и завъртя с цяло тяло ритник към ядрона. Защитената му пета се надена с гръмотевичен удар в бронираните гърди на демона и той се преметна назад с обгорени и почернели гърди.

По-малък дървесен демон се втурна към него, докато той дебнеше жертвата си, но Изрисувания хвана ръката му и се извъртя зад гърба му, като мушна защитените си палци в очите му. Разнесе се пушещо пращене, ядронът изкрещя и се заклатушка надалеч от битката, дращейки лицето си.

Докато слепият ядрон се препъваше наоколо, Изрисувания продължи с преследването на първия демон и посрещна следващата му атака фронтално. Завъртя се около оста си и обърна инерцията на демона в своя полза, като се захвана за него, докато той минаваше и уви защитените си ръце около главата му. Стисна, без да обръща внимание на напразните опити на демона да се откопчи, и изчака силата на противодействие в ръцете му да нарастне. Накрая, с магически пламък, черепът на съществото поддаде и двамата паднаха в калта.

Другите демони се отдръпнаха настрана, когато Изрисувания се изправи от трупа до него, съскаха и търсеха следа от слабост. Изрисувания изрева към тях и тези, които бяха най-близо, отстъпиха назад.

– Не ти, Бен, духачо на стъкло, трябва да се страхуваш от тях! – извика Изрисувания с глас като ураган. – Те трябва да се страхуват от теб!

Никой от хралупарите не издаде звук, но много паднаха на колене и започнаха да рисуват защити във въздуха пред себе си. Той се върна обратно при Бен, който вече не трепереше.

– Помни това – каза той, докато бършеше калта от защитите си с робата, – следващия път, когато те сграбчат за сърцето.

– Избавителят – прошепна Бен и останалите започнаха да шептят същото.

Изрисувания рязко поклати глава и разпръска дъждовна вода.

– Ти си Избавителят! – извика той и мушна с пръст Бен в гърдите. – И ти! – извика той, извърна се и издърпа грубо на крака коленичнил мъж . – Вие всички сте Избавители! – изрева той и размаха ръка към всички, които стояха в нощта. – Ако ядроните се страхуват от Избавител, да им дадем да треперят от сто такива!

Той размаха юмрук и хралупари изреваха.

Гледката за миг задържа на разстояние току-що материализиралите се демони, които ръмжаха ниско, докато крачеха назад-напред. Но обикалянето им скоро замря; един по един те приклякаха и натегнали мускули, тъпчеха по земята.

Изрисувания погледна към левия фланг, а защитените му очи пронизаха мрака. Огнени демони заобикаляха водната яма, но дървесните се приближаваха с пренебрежение към водата.

– Палете я – извика той и посочи ямата с палец.

Бен драсна огнена клечка в нокътя си и предпазвайки миниатюрния пламък от вятъра и дъжда, запали фитила на огнесвирка. Когато фитилът запращя и засвятка, Бен се засили и я запрати към ямата.

Когато стигна до половината на дъгата си, фитилът догоря и от едната страна на огнесвирката изригна фонтан от пламъци. Дебело увитата хартиена тръба се завъртя стремглаво в огнено колело и с пронизителен вой удари мазната слуз в ямата.

Дървесните демони се разпищяха, когато водата около коленете им лумна. Отскочиха назад и ужасено заблъскаха по огъня, с което само разпръскаха мазнината и разпространиха пламъците.

Огнени демони завикаха от радост, докато скачаха в огъня, забравили за водата под нея. Изрисувания се усмихна на виковете им в кипящата вода.

Пламъците изпълниха площада с трептяща светлина и някои от дърварите простенаха с изумление при вида на многочислените пълчища срещу тях. Вятърни демони прорязваха небето, умели дори в бурята и дъжда. Пъргави огнени демони се стрелкаха наоколо, а очите и устите им блестяха в червено и очертаваха силуетите на тромавите каменни демони, които дебнеха откъм краищата на множеството. И дървесни демони. Толкова много дървесни демони.

– Кат’че ли дърветата са се изпра’или срещу дърварите – каза Йон Грей стъписан и много от дърварите кимнаха ужасени.

– До са не съм виждал дърво дет’ да не мога да го сваля – изръмжа Гаред, който държеше брадвата си в готовност. Хвалбата му се просмука в редицата и другите дървари се изпълниха с повече гордост.

Ядроните скоро откриха това, което търсеха и скочиха срещу дърварите с нокти напред. Защитите на кръга ги спряха на място и Дърварите се отдръпнаха за да замахнат.

– Задръжте! – извика Изрисувания. – Спомнете си плана!

Мъжете се удържаха и оставиха демоните да бият напразно по защитите. Ядроните се стекоха около кръга и затърсиха слабо място, а дърварите скоро се изгубиха от поглед сред океана от кожа като дървесна кора.

Един огнен демон не по-голям от котка беше първият, който забеляза кравите. Изпищя, хвърли се на гърба на едното животно и заби дълбоко ноктите си. Кравата се събуди и измуча от болка, когато малкият ядрон отпра парче от кожата `u със зъби.

Този звук накара останалите ядрони да забравят за дърварите. Нападнаха кравите в експлозия от кървища, разкъсвайки животните на парчета. Кръвта пръскаше високо в небето и се сливаше с дъжда, преди да се разплиска по калта. Дори един вятърен демон се спусна надолу да грабне парче месо, преди отново да се издигне във въздуха.

Само за миг животните бяха разкъсани, въпреки че никой от ядроните не изглеждаше заситен. Преминаха към следващия кръг и задраскаха по защитите. Въздухът засвятка с магически искри.

– Задръжте! – извика отново Изрисувания, когато хората около него се напрегнаха. Той изтегли назад копието си, докато наблюдаваше демоните съсредоточено. Чакаше.

Но тогава го видя. Един демон се спъна, загубил равновесие.

– Сега! – изрева той, хвърли се от кръга и прониза главата на един демон.