Чтение онлайн

– Извинявай, не исках да ти се сопвам – каза тя.

Пресегна се към един от многото джобове на престилката си и извади две малки шишенца. Изля съдържанието на едното в другото и го разклати, при което се получи мека светлина. Вдигна шишенцето и поведе Изрисувания надолу по плесенясалите стъпала към прашно мазе. Стените бяха от отъпкана пръст, а по носещите греди имаше изрисувани защити. Малкото пространство беше препълнено от щайги със запаси, полици с бутилки и буркани, и огромни бъчви.

Лийша отиде до една от лавиците и взе кутия с огнени клечки.

– Огънят наранява дървесните демони – замисли се тя. – А какво би направил силният разтворител?

– Не знам – каза Изрисувания.

Лийша му подаде кутията, приведе се на колене и затършува сред стъклениците на един долен рафт.

– Скоро ще разберем – каза тя и му подаде голяма стъклена бутилка, пълна с прозрачна течност. Тапата `u също беше стъклена, здраво закрепена с усукана мрежа от тънка тел.

– Маста и олиото ще ги направят неустойчиви – промърмори Лийша, без да спира да тършува. – И ще горят с горещ и силен пламък, дори в дъжда...

Тя му подаде две запечатани с восък глинени стомни.

Последваха още предмети. Гърмящи пръчки, които обикновено се използваха за взривяването на упорити дънери, и кутията с празничните фишеци на Бруна: фойерверки, огнесвирки и хвърлибумчета.

Накрая тя го отведе в дъното на мазето до грамадна водна бъчва.

– Отвори я – каза тя на Изрисувания. – Внимателно.

Той изпълни заръката и откри четири керамични стомни, които леко се поклащаха във водата. Обърна се към Лийша и я погледна с любопитство.

– Това – каза тя – е течен демоногън.

***

Пъргавите, защитени копита на Здрачен танцьор ги отведоха до къщата на бащата на Лийша за минути. Отново носталгията връхлетя Лийша и отново тя изтика емоциите настрана. Колко часа оставаха до залез? Не достатъчно. Това беше сигурно.

Децата и възрастните бяха започнали да пристигат, събираха се на двора. Бриана и Мейри вече им бяха дали задача да събират инструменти. Очите на Мейри бяха празни, докато гледаше децата. Трудно я убедиха да остави двете си деца в Свещения дом, но накрая разумът надделя. Баща им беше решил да се бие и ако нещата се обърнеха на зле, децата щяха да се нуждаят от майките си.

Още при самото им идване, Илона излезе гневно от къщата..

– Твоя идея ли беше това? – настоя тя. – Да превърнеш къщата ми в обор?

Лийша си проправи път покрай нея и заедно с Изрисувания влязоха вътре. Илона нямаше избор, освен да ги последва.

– Да, майко – каза тя. – Беше моя идея. Може да нямаме място за всички, но децата и възрастните, които до този момент са избегнали дезинтерията, ще бъдат тук в безопасност, каквото и да се случи.

– Няма да го допусна! – изрева Илона.

Лийша се извърна към нея.

– Нямаш избор! – извика тя. – Беше права, когато каза, че имаме единствените здрави защити в града, така че ако искаш остани да се мъчиш тук в тази претъпкана къща, ако искаш се изправи и се бий редом с другите. Но Създателят ми е свидетел, младите и старите тази нощ остават зад защитите на татко.

Илона я изгледа свирепо.

– Нямаше да ми говориш така, ако баща ти беше здрав.

– Ако той беше здрав, сам щеше да ги покани – каза Лийша, без да отстъпва и на сантиметър.

Обърна се към Изрисувания.

– Работилницата за хартия е зад тези врати – каза му тя и ги посочи. – Там ще разполагаш с пространство за работа и със защитните инструменти на баща ми. Децата събират всички оръжия в града и ще ти ги донесат.

Изрисувания кимна и изчезна в работилницата без да продума.

– Откъде успя да го намериш тоя? – попита Илона.

– Спаси ни от демони по пътя – отвърна Лийша и тръгна към стаята на баща си.

– Не знам дали ще си му от полза – предупреди я Илона и сложи ръка на вратата. – Акушерката Дарси каза, че сега е в ръцете на Създателя.

– Глупости – каза Лийша, влезе в стаята и веднага изтича до баща си. Той беше блед и влажен от пот, но това не я отблъсна. Сложи ръка на челото му, после прокара чувствителните си пръсти по врата, китките и гърдите му. Докато работеше, питаше майка си за симптомите, кога са се проявили и какво са опитвали досега с акушерката Дарси.

Илона кършеше ръце, но отговаряше колкото се може по-изчерпателно.

– Много от останалите са по-зле – каза Лийша. – Татко е по-силен, отколкото го мислиш.

За пръв път Илона нямаше омаловажаващ коментар.

– Ще му сваря отвара – каза Лийша. – Ще трябва да му се дава редовно, поне на всеки три часа.

Тя взе парче пергамент и нахвърли няколко предписания с бърза ръка.

– Няма да останеш с него? – попита Илона.

Лийша поклати глава.

– Има близо двеста човека в Свещения дом, които се нуждаят от мен, мамо – каза тя, – а много от тях са по-зле от татко.

– Имат Дарси, която да се грижи за тях – възрази Илона.

– Дарси изглежда сякаш не е спала, откакто е тръгнала заразата – каза Лийша. – Ходи като мъртвец, но дори да беше в най-добрата си форма, не бих `u поверила лечението на тази болест. Ако останеш с татко и следваш инструкциите ми, по-вероятно ще е той да види зората, отколкото мнозина други в Хралупата на дърваря.

– Лийша? – простена баща `u. – Т’в ти ли си?

Лийша дотърча при него, седна на ръба на леглото и хвана ръката му.

– Да, татко – каза тя, докато очите `u се пълнеха със сълзи, – аз съм.

– Ти дойде – прошепна Ърни и устните му се извиха в бавна усмивка. Пръстите му стиснаха безсилно ръката на Лийша. – Знаех си, че ще дойдеш.

– Разбира се, че ще дойда – каза Лийша.

– Но трябва да вървиш – въздъхна Ърни. Когато Лийша не му отвърна, той я потупа по ръката. – Чух какво каза. Върви да направиш каквото трябва. Само като те видях, получих нови сили.

Лийша прохлипа леко, но се опита да го замаскира като смях. Целуна го по челото.

– Толкова ли е зле? – прошепна Ърни.

– Много хора ще умрат тази нощ – отвърна Лийша.

Ръката на Ърни стисна по-здраво нейната и той се поизправи.

– Тогава се погрижи да не са повече, отколкото трябва – каза той. – Гордея се с теб и те обичам.

– Обичам те, татко – отвърна Лийша и го прегърна силно. Избърса очите си и излезе от стаята.

***

Роджър правеше салта по миниатюрната пътека в импровизираната лечебница, пресъздавайки дръзкия начин, по който Изрисувания ги бе спасил преди няколко нощи.