Чтение онлайн

Хралупарите нададоха първичен вик и нападнаха упоените ядрони с бяс, сечаха и пробождаха. Демоните пищяха, но благодарение на отварата на Лийша реакциите им бяха мудни. Следвайки указанията, хората работеха в малки групи и мушкаха демоните в гръб, когато те се обръщаха да атакуват някой друг. Защитени оръжия лумваха, но този път из въздуха хвърчеше демонска сукървица

Меръм отряза ръката на дървесен демон с сатъра си, а мъжът `u Дъг наръга касапския си нож дълбоко в мишницата му. Въздушният демон, който беше ял от упоеното месо, се строполи на площада. Тогава Бен вкара копието си в него, завъртя го здраво, защитеното острие запламтя и прониза кожата на ядрона.

Демонските нокти не можеха да проникнат през символите на дървените щитове и когато хората, които ги носеха, видяха това, събраха увереност и заудряха още по-силно по зашеметените демони.

Но не всички демони бяха упоени. Тези в задните редици усилиха натиска си да излязат напред. Изрисувания изчака, докато преимуществото от изненадата им не избледня, и извика:

– Артилерия!

Децата в кошарата нададоха страхотен вик, заредиха прашките си с плоски шишенца и ги запратиха по демонската орда пред кръга на дърварите. Тънкото стъкло се чупеше лесно в грубата броня на дървесните демони и ги покриваше с течност, която полепваше по тях въпреки дъжда. Демоните ревяха, но не можеха да проникнат през защитните стълбове на малката кошара.

Докато ядроните бесуваха, носачите на фенери тичаха напред-назад и докосваха с пламъците си върховете на стрели, увити в парцали и напоени с катран, както и фитилите на фойерверките от Бруна. Не стреляха едновременно, както бяха инструктирани, но това не беше от голямо значение. Още с първата стрела течният демоногън избухна върху гърба на дървесен демон, съществото изпищя, сблъска се с друго и също го изгори. Празничните бомбички, хвърлибумчетата и огнесвирките се присъединиха към залпа стрели и изплашиха някои от демоните със светлината и звука си, а други подпалиха. Нощта се озари, докато демоните горяха.

Една огнесвирка удари плитката бразда пред кръга на дърварите, която минаваше през цялата ширина на площада. Искрата запали течния демоногън в нея и жестоката отвара лумна с пълна сила, като подпали още няколко дървесни демона, а останалите отдели от събратята им.

Но между кръговете и надалеч от огнетиите, битката кипеше безмилостно. Упоените демони падаха бързо, но събратята им не се подплашиха от въоръжените селяни. Екипите се разпадаха и някои от хората, завладени от страх, заотстъпваха назад, давайки на ядроните възможност да се нахвърлят.

– Дървари! – извика Изрисувания, докато пробождаше с копието си огнен демон.

Със защитен гръб, Гаред и останалите дървари изреваха и изскочиха от кръга си, като притиснаха демоните, които атакуваха групата на Изрисувания от задната страна. Дори без магия, кожата на дървесния демон беше дебела и чвореста като стара кора, но дърварите сечаха кора по цял ден и защитите по брадвите им източваха магията, която я правеше по-здрава.

Гаред пръв почувства тласъка, когато защитите по оръжието му поеха магията на демоните и я обърнаха срещу тях. Енергията се изкачи по дръжката на брадвата и предизвика лек гъдел в ръцете на дърваря, като за части от секундата през него премина вълна от екстаз. Той съсече гладко главата на демона и изрева, нападайки следващия.

Притиснати от двете страни, демоните понесаха жесток удар. Вековете на господство ги бяха научили, че хората, дори да тръгнат да се бият, не представляват опасност за тях, и така се оказаха неподготвени за съпротивата. Високо от прозореца на Свещения дом, стъпила на балкона на хористите, Уонда стреляше с лъка със страховита точност – всяка защитена стрела удряше демонска плът като светкавица.

Но миризмата на кръв тегнеше във въздуха и виковете от болка можеха да се чуят от километри наоколо. В далечината ядрони виеха в отговор на звука. Подкрепленията им скоро щяха да дойдат, а хората нямаха никакви.

Не след дълго демоните се съвзеха. Дори лишени от непробиваемата си броня, демоните пак не бяха съперник за всеки. Най-малките демони бяха по-близки до Гаред по сила, отколкото до обикновен мъж.

Меръм нападна огнен демон с големината на едро куче. Сатърът `u вече чернееше от демонска сукървица. С едната си ръка държеше щита пред себе си, а с другата беше вдигнала сатъра в готовност.

Ядронът изпищя и я заплю с огън. Тя изнесе напред щита си за да се предпази, но защитата, изрисувана на него, нямаше власт над огъня и дървото експлодира в пламъци. Меръм изкрещя, когато ръката `u се подпали, падна на земята и се овъргаля в калта. Демонът скочи върху нея, но съпругът `u Дъг беше там, за да го посрещне. Тежкият месар изкорми огнения демон като прасе, но сам извика когато стопената кръв на демона оплиска кожената му престилка и я подпали.

Дървесен демон клекна на четири крака, за да избегне мощната секира на Евин, скочи напред, докато дърварят отново я вдигаше и го повали на земята. Евин изкрещя, когато зъбите се спуснаха към него, но се чу лай и ловджийските му хрътки се блъснаха отстрани в ядрона, помитайки го на земята. Евин бързо се съвзе и съсече проснатия ядрон, макар и не преди той да изкорми едно от огромните му кучета. Евин изкрещя от ярост и отново удари със секирата, но когато се завъртя, намери друг враг с диви очи.

Точно тогава ямата с демоногън догоря и дървесните демони, приклещени в отдалечената част, започнаха отново да приближават.

– Гърмящи пръчки! – извика Изрисувания, докато тъпчеше с копитата на Здрачен танцьор каменен демон.

При командата най-голямото момче в артилерията извади няколко от безценните, избухливи оръжия. Разполагаха с по-малко от дузина, защото Бруна ги произвеждаше в нищожни количества, да не би някой да злоупотреби с тези мощни оръжия.

Фитилите лумнаха и пръчките бяха изстреляни към наближаващите демони. Един селянин изпусна в калта хлъзгавата от дъжда пръчка и бързо се наведе да си я вземе, но не беше достатъчно бързо. Гръмящата пръчка избухна в ръцете му, като взриви него и този, който му носеше фенера, на парчета в огнена експлозия, а взривната вълна повали на земята още няколко човека в кошарата, които завикаха от болка.

Една от гърмящите пръчки избухна между два дървесни демона. И двата бяха хвърлени на земята като сгърчени развалини. Единият, с пламналата си кожа като кора, не се изправи. Другият, изгасен от калта, потреперваше; сложи ръка под себе си и с усилие се изправи. Свирепата му магия вече лекуваше раните му.

Още една гърмяща пръчка полетя към триметров каменен демон, който я хвана и се приведе над нея, за да я проучи отблизо, когато тя експлодира.

Но когато димът се разнесе, демонът си стоеше спокойно, а после продължи към селяните на площада. Уонда заби три стрели в него, но той само нададе вой и закрачи двойно по-гневен напред.

Гаред го срещна преди да стигне до останалите и овърна на писъка му със собствен рев. Якият дървар с навеждане избегна първия му удар и заби брадвата си в гръдната му кост, тържествувайки от прилива на магия, който тръгна нагоре по ръцете му. Демонът се свлече на земята и Гаред стъпи върху него, за да извади оръжието си от дебелата му броня.

Вятърен демон се спусна, като кривите му нокти едва не разрязаха Флин на две. От високия си прозорец Уонда нададе вик и уби ядрона със стрела в гърба, но вредата вече бе сторена и баща `u се срина на земята.