Чтение онлайн

Ако ли не, всички в Свещения дом щяха да умрат тази нощ.

Силата на отбраната на Красия се дължеше толкова на втория закон на Каджи за избор на собствен терен, колкото и на самите воини. Красианският лабиринт бе внимателно проектиран да предлага на дал’Шарум пластове защита и за да насочва демоните към места, където бойците ще имат преимущество.

Едната страна на Свещения дом гледаше към гори, в които властваха дървесните демони, а други две гледаха към разрушените улици и останките от града. Прекалено много места, където демоните можеха да се покрият или да останат невидими. Но отвъд калдаръма на главния вход беше градския площад. Ако успееха да насочат демоните нататък, може би имаха шанс.

Нямаше как да почистят мазната пепел от грапавия камък на стените на Свещения дом и да му подновят защитите в дъжда, затова заковаха дъски по прозорците и огромните врати, и надраскаха бързи защити с тебешир по дървото. Влизането се ограничаваше до един малък страничен вход със защитени камъни около вратата. На демоните щеше да им е по-лесно да минат през стената.

Самото присъствие на хора навън посред нощ щеше да подейства като магнит за демоните, но въпреки това Изрисувания се беше постарал да отклони ядроните от страничните крила на сградата, така че те да се насочат по пътя на най-малкото съпротивление и да атакуват откъм далечния край на площада. По негови наставления селяните бяха сложили препятствия около другите страни на Свещения дом, бяха разпръснали набързо скалъпени защитни стълбове и знаци, върху които той беше изписал защити за объркване. Всеки демон, който минеше покрай тях, за да атакува стените на сградата, щеше да забрави намеренията си и неминуемо щеше да бъде привлечен от суматохата на площада.

От едната страна на площада имаше дневна кошара за добитъка на духовния пастир. Беше малка, но новите `u защитни стълбове бяха силни. Няколко животни кръжаха около мъжете, които вътре издигаха груб подслон.

Другата страна на площада беше осеяна с окопи, които бързо се пълнеха с кална дъждовна вода, и чиято цел беше да подтикнат огнените демони да поемат по по-лесен път. Мазната течност на Лийша плуваше в дебел слой над водата.

Селяните се бяха справили добре с изпълнението на третия закон на Каджи, подготовката. Неспирният дъжд беше направил площада хлъзгав, тънък пласт кал се образуваше върху здраво отъпканата пръст. Вестоноските кръгове на Изрисувания бяха поставени по бойното поле, както бе заръчал, като точки на засада и отстъпление; беше изкопана и дълбока яма, покрита с кален брезент. Хората разстилаха дебел пласт лепкава мазнина с метли по калдаръма.

И четвъртият закон, да атакуват враговете по неочакван начин, щеше да се изпълни от само себе си.

Ядроните въобще нямаше да очакват атака.

– Направих каквото ми заръчахте – каза мъж, който се приближи, докато той размишляваше над терена.

– А? – каза Изрисувания.

– Аз съм Бен, сър – отвърна човекът. – Съпругът на Мейри. – Изрисувания продължи да го гледа втренчено. – Духачът на стъкло – поясни той и в очите на Изрисувания най-накрая се просветна блясъкът на разпознаването.

– Да видим тогава – каза той.

Бен извади малко стъклено плоско шише.

– Тънко е, както поискахте – каза той. – Чупливо.

Изрисувания кимна.

– Колко такива успяхте да направите с чираците? – попита той.

– Три дузини – отвърна Бен. – Мога ли да попитам за какво са?

Изрисувания поклати глава.

– Ще разбереш достатъчно скоро – каза той. – Донеси ги и ми намери някакви дрипи.

Следващият, който отиде при него, беше Роджър.

– Видях копието на Лийша – каза той. – Дойдох за своето.

Изрисувания поклати глава.

– Ти няма да се биеш – каза той. – Оставаш вътре с болните.

Роджър зяпна към него.

– Но ти си казал на Лийша...

– Да ти дам копие би означавало да ти отнема силата – прекъсна го Изрисувания. – Музиката ти ще се изгуби във врявата навън, но вътре ще бъде по-силна от сто копия. Ако ядроните пробият, ще разчитам на теб да ги удържиш, докато не дойда.

Роджър се намръщи, но кимна и се отправи към Свещения дом.

Други вече чакаха за вниманието му. Изрисувания изслуша сведенията за напредъка им и възложи нови задачи, които те на мига се хвърлиха да изпълняват. Селяните действаха с интуитивна бързина, като зайци, готови да побегнат във всеки момент.

Веднага щом ги отпрати, Стефни дойде с гневна походка, следвана от група ядосани жени.

– Какво трябва да значи това, че ни пращаш в колибата на Бруна? – настоя да узнае тя.

– Защитите там са силни – отвърна Изрисувания. – Няма място за вас в Свещения дом, нито в къщата на семейството на Лийша.

– Това не ни интересува – каза Стефни. – Ще се бием.

Изрисувания я погледна. Стефни беше миниатюрна жена, едва метър и петдесет, и слаба като тръстика. Беше доста навлязла в петдесетте и кожата `u беше тънка и груба, сякаш мъртва и износена. Дори най-дребният дървесен демон би се извисявал над нея.

Но погледът в очите `u му подсказа, че това нямаше значение. Тя щеше да се бие, независимо какво щеше да `u каже той. Красианците може и да не позволяваха на жените да влизат в бой, но това беше техният недостатък. Той нямаше да откаже на никой, който иска да се изправи срещу демоните в нощта. Взе копие от каручката си и `u го подаде.

– Ще ти намерим място – обеща той.

Т ъй като очакваше отпор, Стефни беше стъписана, но взе оръжието, кимна веднъж и се оттегли. Другите жени се изредиха при него и той подаде копие на всяка.

Мъжете дойдоха веднага, като видяха, че Изрисувания раздава оръжия. Дърварите си взеха обратно собствените си брадви и загледаха с подозрение прясно изрисуваните защити. Досега не бе имало случай секира да мине през демонска броня.

– Това няма да ми трябва – каза Гаред и върна копието на Изрисувания. – Не съм от тея дет’ размахват няк’ва пръчка наоколо, но знам да въртя брадвата.

Един от дърварите доведе момиче със себе си, може би на тринадесет лета.

– Казвам се Флин, сър – каза той. – Дъщеря ми Уонда понякога идва на лов с мен. Не мога да я пусна ей тъй посред нощ навън, ама ако я оставите с лък зад защитите, ще видите, че прицелът `u е точен.

Изрисувания погледна момичето. Висока и грозновата, тя приличаше на баща си по големина и сила. Той отиде до Здрачен танцьор и свали собствения си тисов лък, заедно с тежките стрели към него.

– Това няма да ми потрябва довечера – каза `u той и посочи към висок прозорец на покрива на Свещения дом. – Виж дали ще можеш да изкъртиш достатъчно дъски, за да стреляш оттам – посъветва я той.

Уонда взе лъка и побегна. Баща `u се поклони и отстъпи назад.

Пастир Джона докуцука при него на свой ред.

– Ти би трябвало да си вътре и не на този крак – каза Изрисувания, който никога не се бе чувствал спокоен в компанията на свещеници. – Ако не можеш да носиш товар или да копаеш окоп, само се пречкаш тук.

Пастир Джона кимна.

– Просто исках да погледна подготовката по отбраната – каза той.

– Би трябвало да издържи – каза Изрисувания с повече увереност, отколкото чувстваше.

– Ще издържи – каза Джона. – Създателят няма да остави тези в дома си без убежище. Затова ни изпрати теб.