Чтение онлайн

Децата ми, помисли си Лийша сред внезапната тишина, която настана. Сега аз Бруна ли съм, за да гледам на тях по този начин? Тя се огледа, видя изплашените, осаждени лица, видя как нито едно от тях не се възпротиви, и за пръв път осъзна, че що се отнася до тях, тя беше Бруна. Сега тя беше билкарката на Хралупата на дърваря. Понякога това означаваше да ги лекува, но друг път...

Друг път означаваше щипка пипер в очите или изгаряне на дървесен демон в двора им.

Изрисувания пристъпи напред. Хората зашептяха, когато го зърнаха, привидение в роба и с качулка, което бе останало незабелязано само допреди секунда-две.

– Не само дървесни демони ще ти се изпречат – каза той. – Огнените демони ще останат очаровани от огъня ти, а въздушните ще се реят над него. Разрушаването на града ти може дори да е привлякло каменни демони от подножието на хълмовете. Ще чакат залеза на слънцето.

– Всички ще умрем! – извика Анди и Лийша усети как сред тълпата се надигна паника.

– Теб какво те интересува? – поиска да узнае тя от Изрисувания. – Ти спази обещанието си и ни доведе дотук! Качвай се на ужасния си ядронски кон и си върви! Остави ни на съдбата ни!

Но Изрисувания поклати глава.

– Заклех се да не давам нищо на ядроните и повече няма да наруша обещанието си. Ядрото да ме вземе, ако да им оставя Хралупата на дърваря.

Обърна се към тълпата и дръпна назад качулката си. Нададоха се възклицания от ужас и страх, но за миг надигащата се паника стихна. Изрисувания се възползва от този момент.

– Когато ядроните дойдат до Свещения дом тази нощ, аз ще се изправя пред тях и ще се бия! – заяви той.

Чу се всеобщо ахване и в очите на мнозина проблесна искрата на разпознаването. Историите за татуирания мъж, който убива демони, бяха стигнали и до тук.

– Някой от вас ще ме последва ли? – попита той.

Мъжете се спогледаха със съмнение. Жените ги хванаха за ръцете и ги замолиха с очи да не казват нищо безразсъдно.

– Какво можем да направим, освен да бъдем разкъсани на парчета? – извика Анди. – Няма такова нещо, дето да убие демон!

– Грешиш – каза Изрисувания, с тежки крачки отиде до Здрачен танцьор и вдигна нещо, загърнато в платно. – Дори каменен демон може да бъде убит – каза той, отви дълъг, крив предмет и го хвърли в калта пред селяните.

Беше дълъг метър от широката си счупена основа, до острия си връх, гладък и оцветен в грозно жълто-кафяво, като прогнил зъб. Докато селяните стояха зяпнали, блед слънчев лъч проби през облачното небе и го освети. Дори в калта, предметът започна да пуши и свежите капчици ситен дъжд, които падаха върху него, запращяха.

След секунда рогът на каменния демон лумна в пламъци.

– Всеки демон може да бъде убит! – извика Изрисувания, извади защитено копие от Здрачен танцьор и го заби в горящия рог. Блесна светлина и рогът избухна в огнени пръски като празничен фойерверк.

– Мили Създателю – каза Джона и нарисува защита във въздуха. Много от селяните последваха примера му.

Изрисувания скръсти ръце.

– Мога да правя оръжия, които хапят ядроните – каза той, – но те са безполезни, ако няма ръце, които да ги владеят, затова ви питам отново, кой ще се бие до мен?

Последва дълго мълчание. Тогава прозвуча едно „Аз”. Изрисувания се обърна и с изненада видя как Роджър дойде и застана до него.

– И аз – каза Йон Грей и пристъпи напред. Подпираше се тежко на басуна си, но в очите му имаше решителност. – Повече от седемдесет години гледам как идват и ни взимат, един по един. Ако тази нощ ще ми е последната, тогава искам да се изплюя в едно ядронско око преди края.

Останалите хралупари стояха слисани, но тогава Гаред направи крачка напред.

– Гаред, глупако, какво правиш? – поиска да узнае Илона и сграбчи ръката му, но гигантският дървар отхвърли нейната. Посегна колебливо и изтръгна защитеното копие от калта. Сведе поглед и се загледа съсредоточено в защитите по дължината му.

– Тате беше разкъсан от ядрони миналата нощ – каза той с нисък, яден тон. Сграбчи оръжието и, оголил зъби, погледна нагоре към Изрисувания. – Ще им го върна тъпкано.

Думите му пробудиха и други. Един по един и на групички, някои със страх, други с гняв, а още повече с отчаяние, хората от Хралупата на дърваря се изправиха, за да посрещнат идващата нощ.

– Глупаци – изсъска Илона и гневно се изнесе.

***

– Нямаше нужда да правиш това – каза Лийша с ръце, обгърнали кръста на Изрисувания, докато Здрачен танцьор препускаше нагоре по пътя към колибата на Бруна.

– За какво ти е безумна мания, ако не помага на хората? – отвърна той.

– Бях ядосана тази сутрин – каза Лийша. – Не исках да кажа това.

– Напротив, искаше – увери я Изрисувания. – И не си сгрешила. Бях толкова обзет от това, срещу което се бия, че забравих всъщност за какво се бия. През целия си живот съм мечтал само и единствено да убивам демони, но каква полза има, ако убивам демони сред дивата природа, а забравям за онези, които всяка нощ преследват хора?

Спряха при колибата, Изрисувания скочи и `u подаде ръка. Лийша се усмихна и му позволи да `u помогне да слезе.

– Къщата все още е невредима – каза тя. – Всичко нужно би трябвало да е вътре.

Влязоха в колибата, като Лийша възнамеряваше веднага да се отправи към запасите на Бруна, но връзката `u с мястото изведнъж я съкруши. Осъзна, че никога повече няма да види Бруна, няма да чуе ругатните `u, няма да я смъмри, че плюе на пода, няма да черпи от мъдростта `u, нито да се смее на грубите `u шеги. Този период от живота `u беше приключил.

Но нямаше време за сълзи, така че Лийша подтисна чувствата си, отиде до аптечката и започна да събира буркани и шишенца и да ги тика в престилката си, а други подаваше на Изрисувания, който бързо ги опаковаше и ги товареше на Здрачен танцьор.

– Не разбирам, защо ти бях нужен за това – каза той. – Би трябвало да чертая защити по оръжия. Остават ни само няколко часа.

Тя му подаде последните билки и когато той им намери място при останалите, го отведе до средата на стаята, издърпа килима и разкри капак на пода. Изрисувания го отвори вместо нея и пред тях се откриха дървени стълби, водещи надолу в мрака.

– Да донеса ли свещ? – попита той.

– Категорично не! – изрева Лийша.

Изрисувания сви рамене.

– Аз виждам достатъчно добре.