Чтение онлайн

— Значи само Амилия, пазачът и камериерката я посещават? Никой друг?

— Така изглежда. О, чакай — Албърт поспря. — Нимбус също има достъп.

— Нимбус? — попита Ейдриън.

— Да, той е царедворец от Вернес. Срещнах го преди няколко години на някакво тържество или бал. Всъщност той беше този, който представи лорд Дареф и мен на Белънтайн, от своя страна довело до двойната кражба на писма за графа на Чадуик и Аленда Ланаклин. Нимбус е хилав веселяк, който обича да се облича в крещящи дрехи и напудрена перука. Винаги носи малка кожена чанта през рамо — носят се слухове, че вътре държи грим. По-умен е, отколкото изглежда. Много е наблюдателен — всичко чува. Бил е нает от лейди Амилия и работи като неин помощник.

— А каква е вероятността на теб да ти бъде позволена аудиенция с императрицата?

— Нищожна, подозирам. Защо? Току-що ти казах, че няма с какво тя да ни помогне. Или мислиш, че държат Гаунт в стаята и?

— Не — Ейдриън прокара ръка върху масата, сякаш галейки сенките. — Просто бих искал да… не зная, да видя дали е добре, предполагам. Обещах на баща и да се грижа за нея… да се уверя, че тя е добре.

— Тя е императрицата — изтъкна Албърт. — Или той не е чул?

— Мъртъв е.

— О — Албърт замлъкна.

— Просто бих се почувствал по-добре, ако мога да поговоря с нея.

— Гаунт ли е целта ни — или императрицата?

Ейдриън се намръщи.

— Е, не изглежда да напредваме с откриването на килията му.

— Струва ми се, че направих всичко в рамките на възможностите си. Аз съм организатор на сватба, не стражник. Хората стават подозрителни, ако заговоря за затворници.

— Наистина не смятах, че ще е толкова трудно да го открием.

Албърт въздъхна.

— Ще опитам отново — рече той, изправяйки се и пристягайки плащ.

— Почакай малко. Когато пристигнахме, не спомена ли, че набирали нови пазачи?

— Да, очакват огромни тълпи. Защо?

Ейдриън не отговори веднага, взирайки се в пламъка, масажирайки мазолестите си длани.

— Мислех си отново да размахам оръжие в името на короната.

Албърт се усмихна:

— Малко си свръхквалифициран за такава работа.

— Значи няма да имам проблеми да ме изберат.

Ейдриън си чакаше реда сред слабоватите, гърбави бъдещи войници. Те пристъпваха от крак на крак и духаха в шепи. Редицата се проточваше от главната порта до казармите в градината на двореца. Тъй като беше единственият със собствено оръжие и читаво наметало, Ейдриън се чувстваше не на място. Наложи си да влачи крак и да върви прегърбен.

Снежни преспи се бяха проснали край вътрешните стени на добре почистения двор. Пред казармите бе изкопана дупка, в която гореше огън. Над него стражниците спираха периодично, за да затоплят ръце или изпият чаша гореща напитка. Хлапета сновяха между кладенеца и купчините дърва, носейки съответно кофи или цепеници.

— Име? — запита груб войник, когато Ейдриън влезе в сумрачната казарма и се изправи пред очукано бюро.

Зад бюрото седяха трима мъже с кожени дрехи. Край тях имаше и дребен чиновник, когото Ейдриън бе виждал веднъж в двореца. Противен тип с оплешивяваща глава и оцапани с мастило пръсти, той имаше пред себе си пергамент, перо и мастилница.

— Имаш ли изобщо име? — запита мъжът в средата.

— Балдуин — отвърна Ейдриън. Чиновникът започна да драска по пергамента. Краят на перото му се развяваше като опашката на ядосана катерица.

— Балдуин, а? Къде си се бил?

— Къде ли не.

— Защо не си в имперската армия? Дезертьор ли си?

Ейдриън си позволи да се усмихне. Войникът не се присъедини към жеста му.

— Може да се каже. Напуснах националистите.

Това привлече вниманието на всички край масата, както и на неколцина чакащи. Чиновникът спря да пише и повдигна очи от пергамента си.

— По някаква причина спряха да ми плащат — допълни Ейдриън с вдигане на рамене.

Крайчетата на войнишката уста бяха леко придърпани от усмивка:

— Не си ужасно лоялен, а?

— Напротив… докато ми се плаща.

Войникът се закикоти и погледна към другите. По-възрастният, който седеше от дясната му страна, кимна.

— Впиши го. Не се изисква особена лоялност да се оправиш с тълпата.

Чиновникът отново започна да пише и на Ейдриън бе връчен дървен знак.

— Отнеси това навън и го дай на сержант Милът край огъня. Той ще се погрижи. Име? — провикна се към следващия чакащ, докато Ейдриън отново излизаше сред пронизителната белота.

Заслепен за миг, той премигна. Когато очите му привикнаха, видя страж Луис Гай да влиза през портата, повел петима серети. Двамата мъже се видяха едновременно. Ейдриън не бе срещал Гай от смъртта на Фанън Пикъринг в Далгрен. И макар да се надяваше един ден да се разплати със стража за смъртта на момчето, не можеше да се намери по-неподходящ от сегашния момент.

За миг никой от двамата не помръдна. Сетне Гай бавно се приведе и заговори с мъжа до себе си, без да отделя очи от Ейдриън.

— Веднага! — изръмжа стражът, когато рицарят се поколеба.

Ейдриън не можеше да измисли по-лошо място, където да бъде заловен. Нямаше лесен изход — прозорец за прескачане или врата, която да затвори. Между него и портите стояха двадесет и шестима мъже, чакащи си реда, които щяха да скочат веднага, за да покажат храбростта си, помагайки на пазачите от замъка. Въпреки численото превъзходство, те най-малко го притесняваха. Бяха невъоръжени. По-големият проблем бяха десетимата пазачи в пълно бойно снаряжение. При първото отчаткване на мечове от казармите щяха да се стекат още войници. Ейдриън изчисли, че ще му се наложи да убие или осакати поне осемнадесет човека, за да достигне истината. Гай и петимата му серети щяха да бъдат начело в списъка. Трябваше да се отърве и от конете им, ако искаше да има някакъв шанс да избяга през улиците на града. Стрелците на стената щяха да бъдат последното препятствие. Бяха осмина, поне двама от тях щяха да бъдат достатъчно опитни, за да го застрелят в гръб, докато бяга през портата.

— Просто не помръдвай — рече Гай, разперил ръце пред себе си. Изглеждаше сякаш се кани да улови див кон. Не се приближи, нито слезе от коня или изтегли меча.

Тогава решетката на портите се спусна.

— Няма измъкване — увери го Гай.

От близката врата изхвръкнаха пазачи, затичали към Ейдриън с вдигнати мечове.

— Спрете! — нареди стражът, рязко вдигайки ръка. — Не се приближавайте към него. Само се разпръснете.

Чакащите доброволци местеха поглед от Ейдриън към войниците, сетне отстъпиха назад.