Чтение онлайн

— Зная какво си мислиш, господин Блекуотър — рече Луис Гай с почти дружески тон. — Но този път наистина те превъзхождаме по брой.

Ейдриън стоеше в елегантния кабинет на четвъртия етаж на замъка. Регент Салдур седеше зад бюрото си, играейки си с малък инкрустиран нож за писма, оформен като кинжал. Бившият епископ изглеждаше поостарял и напълнял от последния път, в който го бе виждал. От дясната страна на регента стоеше Луис Гай, впил очи в Ейдриън. Носеше традиционната черна броня с червен плащ, не беше извадил меча си. Стойката му беше изправена и изпълнена с внимание, държеше ръцете си сключени зад гърба. Третият присъстващ бе непознат. Беше облечен елегантно, приседнал край един шах, небрежно прехвърляйки фигура между пръстите си.

— Господин Блекуотър — заговори Салдур. — Чувал съм доста невероятни неща за теб. Би ли седнал?

— Толкова дълго ли ще бъде посещението ми?

— Да, страхувам се. Без значение как се развият нещата, ще останеш при нас.

Ейдриън погледна към стола, но избра да остане прав.

Старецът се отпусна назад и събра връхчетата на пръстите си.

— Вероятно се чудиш защо си тук, вместо да си заключен в северната кула или защо поне не сме те оковали. Относно това би могъл да благодариш на страж Луис Гай. Той ни разказа удивителна история за теб. Като оставим настрана убийството на серетски рицари…

— Единственият убит тогава беше Фанън Пикъринг — рече Ейдриън. — Серетите ни нападнаха.

— Какъв смисъл има да обсъждаме кой какво кога направил? И все пак убийството на серет се наказва жестоко. Страхувам се, че екзекуцията е обичайна практика. Но страж Гай настоява, че ти си тешлор — единственият тешлор — и това е необичайно смекчаващо вината доказателство.

— Ако си припомням уроците по история правилно, само един тешлор е избегнал разрухата на Старата империя — Джериш Грелад, който помогнал на Наследника на Новрон да се скрие. Легендата твърди, че тешлорските умения били предавани от поколение на поколение, за да бъде защитавана кръвната линия на императора.

— За Пикърингови и Килдарови се говори, че са открили по една от тешлорските дисциплини. Тези ревниво пазени тайни са направили въпросните семейства прословути фехтовчици. Изцяло обучен тешлор би бил… ами, неуязвим в единоборство. Прав ли съм?

Ейдриън не каза нищо.

— Във всеки случай, нека приемем за момент, че Гай не греши. Ако това е така, присъствието ти ни предоставя интересна възможност, от която бихме могли да извлечем взаимна полза. Предвид това сметнахме, че би желал да ни изслушаш, ако се отнесем към теб с известно уважение. Оставяйки те свободен…

Вратата се отвори рязко и в стаята влезе регент Етелред. Едрият мъжага бе облечен в елегантни царствени одежди от коприна и кадифе. И той изглеждаше по-стар, шкембе загрозяваше някога стегнатата му фигура. По брадата и мустаците му пълзеше сиво, стигнало до бяло в косата му. След като придърпа вътре плаща си, затвори.

— Значи това е човекът? — прогърмя той, оглеждайки Ейдриън. — Познавам ли те?

Невиждайки причина да лъже, Ейдриън отвърна:

— Служил съм в армията ви.

— Точно така — рече Етелред, размахвайки оживено ръце. — Беше добър боец. Удържа линията при… при… — неколкократно щракна с пръсти.

— При брода на река Грейвин.

— Точно — той се плесна по бедрото. — Адски добра работа. Тогава те повиших, нали? Направих те капитан или нещо от сорта. Какво стана?

— Напуснах.

— Жалко. Беше сносен войник — Етелред го потупа по рамото.

— Разбира се, че е, Ланис. В това е цялата работа — рече Салдур.

Етелред се изкикоти, сетне каза:

— Истина, истина. Е, той прие ли?

— Още не сме го попитали.

— Какво да ме попитате?

— Ейдриън, имаме малък проблем — започна Етелред. Докато говореше, той обикаляше между бюрото на Салдур и вратата. Пръстите на лявата ръка бе затъкнал зад гърба си в колана, а с десницата придружаваше думите си като с диригентска пръчица. — Казва се Арчибалд Белънтайн. Гнусна малка невестулка. Всички Белънтайнови винаги са били безполезни, но той също владее Чадуик. Така че без никакви свои заслуги управлява провинция, която е почти безполезна. Почти, защото Чадуик е домът на лорд Белстрад, чийто най-голям син, сър Бректън, е най-добрият рицар в Аврин. И като казвам най-добър, говоря буквално. Бойните му умения са ненадминати, както и стратегическите му такива. За съжаление, също така е и непоколебимо лоялен. Подчинява се единствено и само на Арчи Белънтайн.

Етелред прекоси стаята и рязко приседна на бюрото на Салдур, което му действие накара стареца да трепне.

— Исках Бректън да бъде мой генерал, но той отказва да спазва йерархията и не слуша друг освен Арчи. Не мога да губя време да препращам заповедите си през този пикльо. Предложихме на Бректън земя и титла, за да изостави Белънтайн, но глупакът не прояви интерес.

— Войната приключи — или поне скоро ще бъде — изтъкна Ейдриън. — Вече не ви трябва Бректън.

— Точно така — рече Салдур.

Ейдриън го побиха тръпки от безгрижния тон, с който регентът изрече думите си.

— Дори и без война се нуждаем от силни люде, които да поддържат реда — обясни Етелред. Вземайки стъклена фигурка от бюрото на Салдур, започна да си я подхвърля от ръка в ръка.

Салдур стисна зъби, докато очите му проследяваха всяко прелитане на фигурката.

— Когато Бректън отказа, Арчи заплаши да използва него и роялистите срещу нас. Представяш ли си? Каза, че щял да се отправи срещу Акуеста. Мисли си, че може да ми се противопостави! Този малък… — Етелред трясна фигурката в бюрото, разтрошавайки я. — О, извинявай, Саули.

Салдур въздъхна, но не каза нищо.

— Както и да е — Етелред изтупа ръце, при което по плота на бюрото паднаха още парченца стъкло. — Кой би помислил, че един рицар ще откаже титлата маркиз плюс цяло кралство? Надутият му глупак! И за какво го прави? Вярност към Арчи Белънтайн. Който го мрази. Винаги го е правил. Нелепо е.

— Което ни отвежда към това защо си тук, господин Блекуотър — рече Салдур. С дантелена кърпичка измете стъклените парченца в кофа за боклук. — Колкото и да ми се ще да си я припиша, идеята беше на Гай — Салдур кимна към стража.

Гай не промени вдървената си поза, като че това беше обичайната му позиция.

— Откривайки те в градината, Гай осъзнал, че ти можеш да разрешиш малкия ни проблем със сър Бректън.

— Не разбирам — рече Ейдриън.

Салдур извъртя очи.

— Не можем да позволим на Бректън да достигне армията си при Дрондил Филдс. Тогава бихме се осланяли на милостта на Арчи. Той би могъл да изисква всичко, докато Бректън отговаря за лоялността на армията му.

Объркването на Ейдриън не намаля.

— И?

Етелред се изкикоти.

— Бедният Саули, прекалено много разчиташ на намеци. Този човек е боец, а не стратег. Трябва да му се каже в прав текст — обръщайки се към Ейдриън, продължи. — Бректън е опитен воин и не се надявахме да намерим човек, който да го победи, докато Гай не изтъкна, че ти си идеален за тази работа. Накратко, искаме да убиеш сър Бректън.

— Турнирът на Зимния фестивал ще започне след няколко дни — продължи Салдур. — Бректън също ще участва. Искаме да го победиш. Неговото копие ще бъде със затъпен връх, а твоето ще има бойно острие, скрито под порцелан. Когато той умре, проблемът ни ще бъде решен.