Чтение онлайн

— И защо точно бих се съгласил?

— Както добрият регент обясни — рече Гай, — убийството на серет се наказва със смърт.

— Освен това — вмъкна Етелред — като знак на добра воля ще ти платим сто златни тенента. Какво ще кажеш?

Ейдриън знаеше, че никога не би убил Бректън. Макар да не го бе срещал, познаваше по-малкия му брат Уесли, служил заедно с Ройс и Ейдриън на борда на „Изумрудената буря“. Младежът бе умрял в битка, сражавайки се заедно с тях в Замъка на четирите вихъра. Саможертвата му бе променила живота им. Никой не се бе показвал по-достоен за лоялност и ако Бректън беше дори и наполовина като по-малкия си брат, Ейдриън му дължеше поне един живот.

— Какво би могъл да каже? — отвърна вместо него Салдур. — Той няма избор.

— Не бих казал — отвърна Ейдриън. — Прави сте. Аз съм обучен тешлор. Докато говорехте, изчислих осем различни начина да убия всички в стаята. Три от тях включват единствено ножа за писма, с който си играеше регент Салдур.

Той отпусна ръце и промени стойката си. Моментално Етелред и Гай, бойци и двамата, заеха защитна стойка.

— Почакай — гласът на Салдур потрепери, лицето му показваше напрежение. — Преди да направиш нещо прибързано, помисли, че прозорецът е прекалено малък, за да се провреш през него, а хората в коридора няма да те оставят да си идеш. Ако наистина си толкова добър, би могъл да отнесеш мнозина от тях със себе си, но дори и ти не можеш да ги надвиеш до един.

— Може и да е така. Скоро ще узнаем.

— Луд ли си? Избираш смъртта? — избухна Салдур. — Ние ти предлагаме злато и опрощение. Каква полза има да откажеш?

— Ами той планира да избие всички ви — за пръв път заговори мъжът с шахматната фигура. — Това е добра размяна — кон срещу кон, офицер и крал. Но вие не му предложихте правилното възнаграждение. Дайте му принцесата.

— Да му дадем…? — Салдур изглеждаше объркан. — Кого? Ариста?

— Да не би да имате и друга принцеса, за която не зная?

— Ариста? — попита Ейдриън. — Принцесата на Меленгар е тук?

— Да, те планират да я екзекутират за Зимния фестивал — отвърна мъжът.

Салдур изглеждаше объркан.

— Че защо ще го е грижа…

— Защото Ейдриън Блекуотър и неговият партньор, Ройс Мелбърн, двамата по-известни като Ририя, са работили като кралски защитници в Меленгар. Имали са ключова роля в почти всеки успех на Олрик или сестра му през последните години. Подозирам, че сега дори може да са приятели с кралското семейство. Е, поне доколкото благородниците могат да си позволят да другаруват с простолюдни.

Ейдриън се опитваше да запази лицето си невъзмутимо и успокои дишането си.

Пленили са Ариста? Как са успели да я заловят? Дали е ранена? Откога е при тях? Кой е този човек?

— Виждате ли, Ваша милост, господин Блекуотър е романтик по душа. Обича да защитава честта си, да се захваща с достойни дела. Убийството на невинен рицар, особено толкова издигнат като Бректън… би било… грешно. Но спасяването на изпаднала в беда дама е нещо съвсем различно.

— Това проблем ли ще бъде? — Етелред се обърна към Салдур.

Регентът се замисли.

— Момичето се оказа находчиво и ни създаде доста проблеми, но… Медфорд е разрушен, националистите са пръснати, а Дрондил Филдс няма да издържи още дълго. Не виждам как би могла да застраши империята.

— Е — обърна се Етелред към Ейдриън, — имаме ли сделка?

Ейдриън изучаваше мъжа край шахматната дъска. Макар да не го бе виждал преди, чувстваше се сякаш би трябвало да го разпознае.

— Не — накрая каза Ейдриън. — Искам и Дигън Гаунт.

— Видяхте ли? Той е закрилникът! — възкликна Гай. — Или му се ще да бъде. Очевидно Есрахаддон му е казал, че Гаунт е наследникът.

Етелред изглеждаше притеснен.

— Това е изключено. С години издирвахме Наследника на Новрон. Не можем да го освободим.

— Не просто години — векове — поправи го Салдур. Взираше се в Ейдриън с леко отворена уста, опипвайки предните си зъби с връхчето на езика. — Есрахаддон е мъртъв. Ти потвърди това, нали, Гай?

Стражът кимна.

— Лично уредих тялото му да бъде ексхумирано и изгорено.

— А колко знае Гаунт? Чух, че сте си побъбрили няколко пъти.

Гай поклати глава:

— Малко, доколкото успях да определя. Настоява, че Есрахаддон изобщо не му е казвал, че той е наследникът.

— Но Ейдриън ще му каже — протестира Етелред.

— Е, и? — отвърна Салдур. — Това какво значение има? Двамата може да пътуват из провинцията, оповестявайки произхода на Гаунт по върховете на планините. Кой ще им обърне внимание? Модина ни служи добре. Хората я обичат и я приемат за неоспоримия истински Наследник на Новрон. В крайна сметка тя уби гиларабрина. Опитат ли се да убедят хората, че Гаунт е наследникът, не ще получат подкрепата нито на селяните, нито на благородниците. Проблемът не беше самият Дигън, а по-скоро Есрахаддон, който можеше да го използва като марионетка. След като магьосникът вече го няма, Гаунт не е заплаха.

— Не съм убеден, че патриархът ще одобри — рече Гай.

— Патриархът не се е изправил срещу тешлор в момента, нали?

— Ами децата на Гаунт? Десетилетия по-късно те може да предявят претенции за трона. Трябва да се погрижим за това.

— Защо да се тревожим за проблеми, които може изобщо да не възникнат? Защо не се погрижим за настоящите си проблеми и оставим бъдещето да се развива? Какво ще кажеш, Ланис?

Етелред кимна.

Салдур се обърна към Ейдриън:

— Ако успееш да убиеш сър Бректън в турнира, ще освободим Дигън Гаунт и принцеса Ариста. Но трябва да напуснете Аврин завинаги. Съгласен ли си?

— Да.

— Отлично.

— Значи вече мога да си вървя?

— Всъщност не — рече Салдур. — Трябва да проявиш разбиране относно желанието ни това малко споразумение да си остане между нас. Страхувам се, че трябва да настоя да останеш в двореца, докато стане време за турнира. Докато си тук, ще бъдеш под постоянно наблюдение. Ако се опиташ да избягаш или да се свържеш с някого, това ще бъде изтълкувано като отказ от твоя страна. Тогава принцесата и Гаунт ще бъдат изгорени на клада.

— Смъртта на Бректън трябва да изглежда като инцидент или като резултат от действията на прекалено амбициозен рицар. Не може да възникнат подозрения в заговор. На простолюдието не се позволява да участват в турнири, затова ще те направим рицар. Ще отседнеш в рицарските покои, ще участваш в игрите, ще посещаваш пиршества — всичко, което рицарите правят по това време на годината. Ще ти назначим ментор, за да сме сигурни, че никой няма да се усъмни в благородния ти произход. От този момент нататък единственият начин да напуснеш двореца, е убийството на сър Бректън.