Чтение онлайн

— Но как ще открием тези скрити врагове?

— Те трябва да бъдат изтеглени, в нашия случай изтласкани. Виждате ли там? Главният ловджия е събрал кучетата.

Амилия проследи с поглед тълпа оживени кучета, водени от дузина момчета от замъка. След като бяха пуснати, хрътките изчезнаха сред храсталаците. Само тук-таме се промятаха вдигнатите им опашки, докато мълчаливо се стрелкаха из заснеженото поле.

Ловджията сигнализира със син флаг на соколджията, който на свой ред помаха към ездачите. Посочи, че трябва бавно да се отправят към реката. Без птицата за Амилия бе по-лесно да насочва коня си и не изостана от другите. Всички бяха утихнали. Амилия беше развълнувана, макар да нямаше представа какво предстои да се случи.

Соколджията вдигна ръка и ездачите спряха. Вдигайки глава, Амилия видя, че птиците са ги последвали. Соколджията размаха червен флаг и ловджията наду свирка, при който звук кучетата се втурнаха напред. Полето избухна от птици. С гръмък плясък пъдпъдъците се понесоха към небето. Улисани да избегнат чудовищните кучета, пропуснаха да видят очакващата ги там летяща смърт. От слънцето се изсипаха ястреби, стоварвайки се върху жертвите си като камъни и поваляйки ги на земята. Един отнесе плячката си чак до реката, където и ястреб, и пъдпъдък удариха водата.

— Това беше Убийцата! — викна ужасено Амилия. Втрещено осъзна, че е убила ценната птица на лейди Женвиев. Без да мисли, пришпори коня си, втурнал се напред. Прекоси полето и наближавайки реката зърна куче да се гмурва в ледените води. Друго бързо го последва. Двете птици отчаяно пляскаха на повърхността, разхвърляйки пръски.

Точно преди Амилия да насочи животното си към водата, Бректън улови юздата на коня и и ги задържа.

— Спрете!

— Но… птицата! — можа да промълви Амилия. Очите и се спряха на плясъка.

— Всичко е наред — увери я той. — Гледайте.

Първото куче достигна Убийцата и без колебание пое ястреба в уста. Захапала хищната птица, хрътката се обърна и пое към сушата. В същия миг второто куче улови повалената плячка. Пъдпъдъкът се съпротивляваше, но Амилия бе удивена да види, че ястребът се остави кучето да го захапе.

— Виждате ли — рече Бректън. — Кучетата и птиците са обучени да си имат доверие и да се защитават взаимно. Точно като войници.

Хрътката излезе от водата, все още понесла ястреба. Амилия и Бректън слязоха от седлата, докато кучето се отправяше към тях. Животното внимателно разтвори челюсти и Убийцата още веднъж се настани върху ръката на Амилия. Разтърси криле, пръскайки вода.

— Тя е добре! — рече Амилия, удивена.

При нея притича момче, понесло вързана за краката умряла птица.

— Пъдпъдъкът ви, милейди.

При второто посещение на Ейдриън Ибис Тинли му бе приготвил доста повече от една чиния. Цялата маса бе отрупана с различни видове месо, сирене и хляб. Кухнята бе разчистена — излишните чували бяха преместени, рафтовете бяха почистени, а подът бе измит. На масата бяха поставени нови свещи, а по-голям стол с тапицерия бе заменил невзрачния такъв. Предположи, че не всичко от това е дело на Ибис. Вероятно посещението му се бе разчуло. В кухнята имаше двойно повече персонал в сравнение със сутринта — повечето от тях стояха без работа.

Този път главният готвач не си говори с Ейдриън. Тинли беше изключително зает с обработката на изобилието дивеч, донесен от днешния лов. Слугините скубеха множеството пъдпъдъци, фазани и патици, обезглавени и окачени из помещението като гирлянди. Имаше толкова много работа, че самият Ибис одираше зайци и катерици. Въпреки очевидната си заетост, готвачът моментално спря при влизането на Амилия.

— Ибис! Виж! Улових два! — викна тя, държейки птиците над главата си. Влезе облечена в прекрасна бяла рокля и съответстващо наметало.

— Дай ги тук, девойче. Да видим тези съкровища.

Ейдриън бе виждал лейди Амилия отдалеч на пиршествата, но сега за пръв път откакто се бе преструвал на вестоносец я виждаше отблизо. Беше по-красива, отколкото си спомняше. Дрехите със сигурност бяха по-добри. Дали беше заради начина на пристъпване или руменината на бузите от студа, тя изглеждаше по-оживена.

— Тези със сигурност са най-добрите в ятото — рече той, след като огледа трофеите и.

— Малки и мършави са, но са мои! — последва оповестяването си с безгрижен, весел смях.

— Да разбирам ли от настроението ти, че не си ловувала сама?

Амилия не каза нищо, само се усмихна. Сключвайки ръце зад гърба си, тя плавно се завъртя из кухнята, размятайки пола.

— Хайде, момиче. Не си играй с мен.

Тя отново се изсмя, завъртя се и обяви:

— Той бе край мен почти през целия ден. Съвършен джентълмен, бих добавила. И мисля… — тя се поколеба.

— Какво мислиш? Изплюй камъчето, девойче.

— Мисля, че той ме харесва.

— Ба! Естествено, че те харесва. Но какво каза той? Прямо ли призна? Стихове ли рецитира? Да не те е целунал насред полето?

— Да ме е целунал? Той е твърде благопристоен за подобна вулгарност, но беше много нервен… дори глуповат. И не можеше да откъсне очи от мен.

— Глуповат? Сър Бректън? Момиче, завъртяла си му главата. Тъй е. Добър улов, бих казал, наистина добър улов.

Амилия не можа да се сдържи и се изсмя отново, този път отмятайки въодушевено глава назад и шумолейки с роклята си. Тогава видя Ейдриън и спря.

— Извинете, просто се храня късно — рече той. — След минутка ще съм приключил.

— О, не. Не е нужно да напускате. Просто не ви видях. Като се изключи персонала, аз съм единствената идваща тук — или поне така си мислех.

— Тук е по-удобно от залата — рече Ейдриън. — Прекарвам дните си в дуели с рицари. Не искам да се съревновавам с тях и на трапезата.

Тя отиде до него, изглеждайки объркана.

— Не говорите като рицар.

— Това е сър Ейдриън — уведоми я Ибис.

— О! — възкликна тя. — Вие сте помогнали на сър Бректън и бедния ми Нимбус, когато са били нападнати. Много мило от ваша страна. И също така сте онзи, който на турнира яздеше без шлем. Вие… повалихте всеки свой опонент от първия опит, а в щита ви няма счупено копие. Много сте добър, нали?

— Утре сутринта ще се изправи срещу сър Бректън за титлата — напомни и готвачът.

— Точно така — тя ахна, вдигайки ръка до устните си. — Някога изобщо бил ли сте повалян от седлото?

Ейдриън се усмихна срамежливо.

— Не и откакто съм рицар.

— О, аз не… не исках да… просто се чудех дали боли. Предполагам не е приятно. Дори и с бронята и уплътнението събарянето от галопиращ кон надали е за завиждане — в очите и изгря притеснение. — Но всички други рицари са добре, нали така? Видях сър Муртас и сър Елгар на лова днес. Препускаха и се смееха, така че съм убедена, че всичко ще бъде наред, без значение кой ще победи.