Чтение онлайн

Тълпата избухна в аплодисменти при излизането на двамата рицари. Надвисналите облаци бяха по-гъсти от преди, сякаш изсмукали цветовете от банерите и флаговете. Докато заставаше край бариерата си, Ейдриън чувстваше студ — отвън и отвътре.

Срещу него Бректън изчакваше, покривалото на коня му се развяваше на вятъра. Оръженосците заеха местата си на подиума, до копията. Хералдът, мъж със сериозно изражение и тежка дреха, пристъпи на платформата. Тълпата утихна, когато фанфарите оповестиха началото на процесията.

Начело вървяха Етелред и Салдур, следвани от крал Арманд и кралица Адълайн от Олбърн, крал Росуорт и кралица Фреда от Дънмор, крал Фредрик и кралица Джоузефин от Галеаннон, крал Рупърт от Ренидд — коронясан отскоро и все още ерген — и крал Винсънт и кралица Регина от Маранон. След монарсите вървяха принцовете и принцесите, канцлерът и камерхерът, лейди Амилия и Нимбус, архиепископите на кралствата. Последни пристигнаха рицарите и се настаниха по местата си.

Отново се разнесоха фанфари и хералдът се обърна към тълпата с гръмък и благоговеен глас:

— На тази светена земя, това турнирно поле, където се провеждат изпитания, разкриват се мъжество и добродетел, а истината излиза наяве, сме се събрали да станем свидетели на това съревнование на умелост и храброст. Днес Марибор ще отсъди кой от тези двама мъже ще завоюва титлата шампион на Зимния турнир!

Хората заликуваха и хералдът поспря, чакайки ги да утихнат.

— От лявата ми страна стои командирът на победоносната северна имперска армия, героят от битката при Ван Бенкс, синът на лорд Белстрад от Чадуик, спечелил благоразположението на лейди Амилия от Тарин дол — сър Бректън от Чадуик!

Тълпата отново избухна в аплодисменти. Ейдриън зърна Амилия, бясно ръкопляскаща с останалите.

— Вдясно ви представям най-новия член на рицарските редици, герой на Ратиборската битка, спечелил благоразположението на Нейно Имперско Възвишено Високопреосвещенство императрица Модина Новронска — сър Ейдриън!

Публиката зарева толкова силно, че Ейдриън усети нагръдника си да вибрира от виковете. Гледайки морето от простолюдие, почти можеше да си представи малко хлапе, застанало до баща си в напрегнато очакване.

— За шампионското звание, за честта на империята и за славата на Марибор ще се съревновават тези мъже. Нека Марибор дари победата на по-добрия!

Хералдът слезе сред звука на тромпети, които едва се чуваха над виковете на насъбралите се.

— Успех, сър — облечен в сиво непознат стоеше на Ейдриъновата позиция, държейки шлема му.

Ейдриън се огледа, но не видя Ренуик. Пое шлема и го постави на глава.

— И копието, сър — рече мъжът.

Щом го взе, Ейдриън усети разликата. На вид оръжието изглеждаше същото, но върхът беше тежък. Усещането бе по-добро, по-познато. Нямаше съмнение, че можеше да убие Бректън. Противникът му бе добър копиеносец, но Ейдриън беше по-добър.

Боецът отново хвърли поглед към трибуните. Амилия бе притиснала ръце към лицето си. Опита се да мисли за Ариста и Гаунт. Тогава очите му откриха празното място между Етелред и Салдур — тронът на императрицата — празното място на Модина.

Оповестявам вярата си в неговото умение, характер и чест. Зная, че сърцето му е справедливо, а намеренията добродетелни. Нека и двамата се сдобиете с чест в очите на Марибор и се съревновавате като истински и героични рицари.

Знамената се вдигнаха и той си пое дълбок дъх, спускайки забралото. Фанфарите прогърмяха, знамената полетяха надолу и Ейдриън пришпори коня си. Бректън реагира в същия момент и двамата се втурнаха един срещу друг.

Ейдриън прекоси едва четвърт от полето, преди да дръпне юздите. Злонамерен забави ход и спря. Копието остана насочено към небето.

Отлична форма.

Тази мисъл споходи Ейдриън, сякаш той бе зрител, безопасно разположен на трибуните, като онова момче, преди много време държало бащината ръка край бялата ограда, чувствайки тропота на копитата. Затвори очи и се подготви за удара.

— Съжалявам, тате. Съжалявам, Ариста — промърмори изпод шлема си. Ударът на Бректън можеше и да го убие.

Звукът на копитата се усили.

Не се случи нищо. Ейдриън усети единствено вихъра на профучалия кон.

Пропусна ли? Възможно ли е това?

Ейдриън отвори очи и видя Бректън да язди през полето.

Тълпата утихна, понесе се тихо мърморене. Ейдриън свали шлема си по същото време, когато Бректън спря коня си. Другият рицар също свали своя шлем и препусна обратно до Ейдриън.

— Защо не ударихте? — попита Бректън.

— Вие сте добър човек. Не заслужавате да умрете от предателство.

Ейдриън удари върха на копието си в земята. При удара керамичният наконечник се пръсна, разкривайки бойното острие.

— Нито вие — каза Бректън. Той също заби копието си — и то оказало се с метално острие. — Усетих тежестта му, когато се засилвах. Изглежда и двамата сме нарочени за жертви на измама.

Повел контингент от двадесет войника, гвардейският сержант излезе на полето и обяви:

— Наредено ви е да слезете от седлата! По заповед на регентите ви арестувам.

— Арест? — запита Бректън, изглеждайки объркан. — Въз основа на какви обвинения?

— Измяна.

— Измяна? — лицето на Бректън изразяваше шока му.

— Сър, слезте незабавно или ще използваме сила. Опитате ли се да избягате, ще бъдете посечен.

В далечния край на полето се появи контингент серети. Конници блокираха изходите.

— Да бягам? Защо бих избягал? — Бректън звучеше удивен. — Настоявам да чуя подробностите относно това обвинение.

Отговор не бе предоставен. Изправени пред многократно превъзхождащ противник, Ейдриън и Бректън слязоха от конете. Заобиколиха ги серети и бързо ги изведоха от полето. Ейдриън зърна Луис Гай на трибуните в близост до Етелред и Салдур.

Зрителите изригнаха. Крещяха и освиркваха. Във въздуха се размахваха юмруци, полето бе засипано с каквото успееха да хвърлят. Многократно Ейдриън чу въпроса „Какво става?“

Серетите ги изведоха от арената през тесен шпалир войници, които ги скриваха от очите на тълпата. Бяха отведени до покрита кола, която ги отведе.