Чтение онлайн

С крайчеца на окото си зърна движение. Обръщайки се, видя Мерик Мариус застанал в края на коридора, разговарящ с някого, когото Арчибалд не разпозна — старец в наметало. Когато го видяха, двамата рязко свиха зад ъгъла. Графът се зачуди с кого говори Мерик, който винаги замисляше нещо. Точно тогава над главата му отекна глух удар. Чувайки вик, той се затича нагоре.

На четвъртия етаж видя мъртъв стражник. По стълбите течеше водопадче от кръв. Арчибалд изтегли меча си и продължи да се катери. На петия етаж го чакаха още два трупа.

В коридора страж Луис Гай се сражаваше с друг пазач. Арчибалд почти ги бе достигнал, когато стражът нанесе бърз удар и стражникът се строполи мъртъв.

— Слава на Марибор, че дойде — долетя гласът на Салдур, когато Гай влезе в стаята. Регентът звучеше потресен. — Трябва да я убием. През цялото това време се е преструвала и е подслушвала. Знае всичко.

— Ами сватбата? — протестира Гай.

— Забрави сватбата! Етелред е мъртъв. Убий я и ще кажем на всички, че все още е болна. Ще управлявам аз, докато открием заместник на Етелред. Ще обявим, че новият император е сключил брак с нея на частна церемония.

— Никой няма да повярва.

— Нямаме избор. Убий я!

Арчибалд надникна. Луис Гай стоеше с изваден меч до Салдур. Близо до прозореца бе застанала Модина, облечена в окървавена нощница. Кръвта очевидно беше на Етелред, който лежеше мъртъв на пода. Слънцето блестеше по стъкления къс, стиснат в ръката на императрицата.

— Как бих могъл да зная, че няма аз да се окажа обвинен за убийствата им?

— Да виждаш друг изход? Оставим ли я да живее, всички сме мъртви. Огледай се. Погледни към пазачите, които уби току-що. Всички вярват, че тя е императрицата. Трябва да я убиеш!

Стражът кимна и пристъпи напред.

Модина отстъпи една крачка, все още стиснала стъклото.

— Добър ден, господа — графът на Чадуик пристъпи в стаята. — Надявам се, че това не е частно събиране. Бях се отегчил. Чакането е много изморително.

— Разкарай се, Арчи — сопна се Салдур. — Нямаме време за теб. Изчезвай!

— Да, виждам че двамата сте много заети, нали така? Трябва бързо да убиете императрицата, но преди да го сторите… бих могъл да се окажа полезен. Бих желал да предложа алтернатива.

— Която е? — попита регентът.

— От известно време исках да се омъжа за Модина — и все още го искам. След като дъртият педал е мъртъв — погледна към трупа на Етелред и се усмихна кисело, — защо не изберете мен? Ще се омъжа за нея и нещата ще продължат по план, само дето на трона ще съм аз. Нищо не е нужно да се променя. Можеш да кажеш, че съм се дуелирал с него за ръката и. Спечелил съм и тя си е паднала по мен.

— Не можем да и позволим да напусне стаята. Ще говори — рече Салдур.

Арчибалд се замисли над това, докато се разхождаше край регента. Поглеждаше към императрицата, която стоеше храбро, макар мечът на Гай да се намираше само на няколко фута.

— Помисли над следното. На церемонията ще държа кинжал, опрян до ребрата и. Или прави каквото искаме, или умира на олтара. Ако я убия пред всички короновани глави, никой от двама ви не ще бъде държан отговорен. Ще можете да изтъквате невинността си. За смъртта и ще съм виновен аз — онзи откачен лунатик Арчи Белънтайн.

Салдур се замисли за миг, сетне поклати глава.

— Не, не можем да рискуваме да я пуснем да излезе. Ако се озове сред другите, тя ще поеме контрол. Твърде много хора са и верни. На нещата трябва да се сложи край тук. После ще съберем парчетата. Убий я, Гай.

— Почакайте — бързо каза Арчибалд. — Щом трябва да умре, нека аз да го сторя. Зная, че звучи странно, но ако аз не мога да я имам, поне ще извлека определено доволство в лишаването на всички останали от нея.

— Ти си извратен хлапак, Белънтайн — с отвращение каза Гай.

Арчибалд пристъпи напред. При всяка негова крачка Модина отстъпваше назад, докато накрая не и остана място.

Графът вдигна меча си. Без да откъсва очи от Модина, замахна към Луис Гай. Стражът не очакваше атаката, но Арчибалд не успя да нанесе точен удар. Вместо да промуши сърцето, острието се плъзна по едно ребро. Бързо отдръпна меча и се извърна, опитвайки се да замахне отново. Гай се оказа по-бърз.

Графът усети как острието на стража пронизва гърдите му. Предсмъртната му гледка се състоеше от Модина Новронска, притичваща край Салдур и порязала ръката на регента в безуспешния му опит да я спре.

Ройс рязко извърна глава.

— Какво… — поде Ейдриън, но спря, когато Ройс вдигна ръка.

Изправяйки се на крака с плавно движение, крадецът застина заслушан. Изчака малко, сетне бързо се придвижи до вратата на килията, под която се процеждаше светлина.

— Какво има? — попита Ейдриън.

— Сражения — най-сетне отвърна партньорът му.

— Сражения? Кой се бие?

— Няма как да чуя цвета на униформите им — Ройс се подсмихна. — Но са войници. Чувам звънтене на мечове върху брони.

Всички се вгледаха към вратата. Скоро Ейдриън също чу. Отначало много слабо, като шумолене на есенни листа, но сетне долови отчаткването на стоманата и непогрешимите болезнени викове. В затвора отекнаха нови звуци — входът се отвори, разнесоха се викове, по коридора отекнаха стъпки.

Ройс взе донесения меч и го подаде на Ейдриън.

Той поклати глава:

— Дай го на Бректън. Съмнявам се, че изобщо ще мога да го размахам.

Ройс кимна и подаде оръжието на рицаря. Сетне се стрелна по коридора, изтеглил Алвърстоун.

Бректън се отдели от Амилия и застана пред тях. Ейдриън знаеше, че идващите ще трябва първо да убият рицаря, ако искат да преминат.

Твърди подметки тропаха по камъка. Мъж извика ужасено.

— Велики Мар! — чу се гласът на Ройс. — Вие пък какво правите тук?

— Къде е тя? — отговори младежки глас. Ейдриън го разпозна, но не можеше да разбере как се е озовал тук.

Сияние на факли заля коридора, засилващо се едновременно със звука на стъпките. Първоначално групата се открои като мрачни силуети. Блясъкът заслепи затворниците и Ейдриън вдигна ръка, за да предпази очите си.