Чтение онлайн

Джо ритна ядосано един догарящ пън.

— Мисля си за побратимяването по време на крикета вчера. Имал е твърде много възможности да разговаря със заблудени свои сънародници, да им задава въпроси и да убеди онези, които са били подходящи да дезертират.

— Но защо, Джо? Защо?

— Хайде да отидем в стаята му. Да видим дали там няма нещо, което да обяснява неговото поведение.

В стаята нямаше признаци да е била обитавана. Леглото не беше разтурвано, килимите бяха опънати, предметите вътре подредени.

— Виж! Ето! — каза Джо, като посочи към масичката до леглото. Там имаше плик, адресиран до командир Линдзи на английски и на урду.

— Знам какво ще пише вътре — каза Джо ядосан, докато Джеймс го отваряше. — В него ще пише: „Скъпа мамо, в армията са мошеници. Продай свинята и ме откупи.“ — Той надникна с нетърпение през рамото на Джеймс и заедно зачетоха писмото.

Джо и Джеймс изчетоха от начало до край ужасния документ, без да кажат дума, а след това се върнаха пак в началото и всеки го прочете сам за себе си още веднъж. Накрая Джо наруши мълчанието помежду им.

— Това — каза той — са абсолютни глупости! Искандер е превъртял! Не си ли съгласен? Никой нормален човек не действа по такъв начин и това трябва да му се каже.

Джеймс се отпусна в един стол.

— Не можеш да отхвърлиш всичко това просто ей така, Джо.

— Мога и ще го направя. Единственият проблем е как, по дяволите, да се свържем с този проклетник Искандер? Не можем да изпратим човек да му занесе писмо, нали? Той, тоест те са някъде там! — С широк жест той посочи към хълмовете. — Някъде там.

— Е, ако става въпрос за комуникациите, те не са чак такъв проблем — рече Джеймс. — Ще изпратим някой с бяло знаме и отговора ни. Той ще го остави под някой камък, ще забие знамето до него и скоро можеш да си сигурен, че някой, не е нужно да знаем кой, ще го вземе. Проблемът не е в това.

— Проблемът! — повтори Джо. — Проклетите проблеми непрекъснато никнат един след друг. Виж какво, Джеймс, Искандер говори за несъответствия. Какви несъответствия? Имаш ли някаква представа? Разполагаш ако не с официална аутопсия, то поне с едно откровено мнение, изказано от висококвалифициран източник — Грейс. Аз не съм готов да го отхвърля с лека ръка. А ако поради някаква причина наистина пренебрегнем заключенията на Грейс, тогава ще бъдем изправени пред още по-голям проблем — кой е убил Земан? И как го е направил. Каква вероятност има да разберем кой е той?

— Ако отхвърлим заключенията на аутопсията, тогава остава фактът, че един важен гражданин, афганистански поданик, е бил убит, докато се е намирал под моя протекция. Искандер е съвършено прав, когато казва, че ако този факт стане широко известен, ще последва кървава баня, която ще преследва всички ни до гроба и отвъд него. Не мога да поема отговорността като човека, който е позволил това да стане. Не — Джеймс се опита да се усмихне, — при създалите се обстоятелства предложението, направено от Искандер, е твърде великодушно. Трябва да има изкупителна жертва.

— Убиец, чиято вина бъде доказана, това ли имаш предвид? — попита Джо.

— Да, разбира се. Точно това.

Джо го погледна ядосан.

— Може би ще ми кажеш кого имаш предвид?

Джеймс замълча за момент.

— Остави тази работа на мен, Джо — каза накрая той.

— Не съм сигурен, че ще мога, стари приятелю — отвърна мрачно Джо. — Според мен ти имаш две възможности: първата, и това вероятно би направил всеки командир, е да изправиш този нещастник Ахмед пред пушките на наказателния взвод. Или пък Абдула, без когото би могъл да минеш по-лесно. Няма да се изненадам, ако желанието на Искандер е тъкмо такова. Не? И аз си мислех, че няма да го направиш. В такъв случай остава втората. Имаш под ръка напълно способен детектив от Скотланд Ярд. Използвай ме! Ти ме държиш в неведение, Джеймс! Дай ми картбланш да започна истинско разследване на цялата каша и да разбера дали е имало убийство и ако е така, кой е отговорен за него. Една седмица ще е повече от достатъчна. Не се хваля, но нали с това си изкарвам прехраната.

— Не, Джо. Никой от вариантите ти не е приемлив и отказвам да обсъждаме повече въпроса. Има и трета възможност и за мен тя е единствена. Моля те, повярвай ми.

— Трета възможност? — запита недоверчиво Джо. — Какво точно имаш предвид, Джеймс?

— Следващия петък по обед ще има изкупителна жертва — каза той, без да го гледа в очите. — Това ще бъда аз.

Двамата мъже се спогледаха. Джо, ядосан и озадачен, се вторачи в Джеймс, който му отвърна със студен, сякаш отнесен поглед.

— Като че ли всички са полудели — каза Джо. — Не мога нито за секунда да приема това, което казваш, и не виждам никаква причина да го правя, за бога! Даваш ли си сметка какво правиш? Ти си готов да се съгласиш с това театрално, дори бих казал истерично предложение на Искандер Хан, макар той да няма абсолютно никакви основания да го прави! — Погледна развълнуван и с обич приятеля си. — Не мога да те разбера, Джеймс! Като че ли не си ти. Освен, разбира се — подхвърли небрежно той, — ако знаеш нещо, което аз не знам… — После продължи: — Това, което трябва да направиш, е следното: отговори на Искандер Хан така, както смяташ, че ще бъде подходящо. Тук е нужен спокоен и хладнокръвен отговор. Той говори за „несъответствия“, нека да ги посочи. Кажи му, че ако не е доволен от това, което е установено, тукашните власти са готови да подновят разследването. Ако искаш, можеш да споменеш и моето име. Приятели сме от години и може би дори не си забелязал, че съм считан от някои хора за доста способен детектив. Земан беше чувал за мен. Искандер също може да е чувал. Сигурен съм, че това е начинът, по който трябва да се действа. Няма да е добре, ако не се обърне внимание на писмото на Искандер, но пък ще бъде ужасна грешка да се приеме предлаганото от него разрешение на проблема! Защо не се опиташ да получиш някаква официална оторизация за случая, Джеймс. Защо не! Тогава аз ще мога да започна официално разследване и между другото бихме могли да намекнем, че като предварително условие за започване на официално полицейско разследване ще очакваме връщането на онзи проклет глупак Ратмор. Когато ни го върнат, ще можем да му потърсим сметка за това, че е бил толкова невнимателен и е допуснал да го отвлекат. Бъди мъж, Джеймс! Караш ме да се чувствам като лейди Макбет! „Липсва ти решителност, дай ми кинжала!“

— Кинжала ли? Какъв кинжал? О, да, разбирам — рече с нещастен вид Джеймс. — Обаче по всяка вероятност няма смисъл да се опитваме да му изпратим нашия отговор. Ако се е прехвърлил обратно през границата, той ще е далеч и няма да можем да установим контакт с него. Според мен той иска да избегне каквито и да било разговори. Поставил е условията си и не иска от нас отговор. Ще седи там недосегаем в планините и ще слезе само за да стане свидетел на екзекуцията. — Той въздъхна. — Не ни е оставил много място за маневриране. Обаче мисля, че първо трябва да си изясним какво е станало с Ратмор. Искандер не е написал това писмо посред нощ, секунди преди да офейкат. Написал го е, а това ме кара да изтръпвам, вчера сутринта, когато се беше затворил в библиотеката в продължение на три часа. Разговарял е с хората си, те са избрали заложника, планирали са действията си и са ги изпълнили без засечка по-късно. Чудя се как, по дяволите, са успели да го отвлекат?

— И тази доброжелателност, която демонстрираха на игрището за крикет, е била само прах в очите — каза с горчивина в гласа Джо. — Цялата словоохотливост, всичките шеги са имали за цел само да ни заблудят. Решили са въпроса с часовоите, като са ги подложили на натиск или просто са ги принудили с всякакви средства, които са имали под ръка. Не знам какви са били те — роднински връзки, услуги, направени преди, обещания за благодарност от страна на емира… И часовоите са си затворили очите, а може дори да са им помогнали да изведат онзи нещастник Ратмор от форта през задната врата. Имаха достатъчно коне. Бяха четири резервни, нали така?

Те се отправиха бързо към стаята на Ратмор в приземния етаж на крилото за гости и я огледаха.

— Не е спал в леглото — каза Джеймс. — Освен този факт не виждам нищо необичайно. Ти какво мислиш, Джо?

— Всичките му лични вещи са все още тук — рече Джо, като надникна в гардероба и огледа полиците в банята. — Чехлите му са под леглото, значи е бил обут с обувките си. Не помня наизуст гардероба на Ратмор, така че не мога да кажа със сигурност как е бил облечен, но тук не виждам дрехите, които носеше, когато пристигна. Не беше ли в колониален пътнически костюм, шит по поръчка? Жълто-кафява куртка с много джобове и кожени кръпки на лактите?