Чтение онлайн

— И защо е изчакал да го направи тук, във форта? Това би ли имало някакво значение, Джо?

— Мисля, че да. Тук има деветима безупречни западни свидетели, някои от които са много влиятелни и почитани хора. Те биха дали всичко, за да докажат, че той няма нищо общо с това, че смъртта се дължи изцяло на естествени причини и че е била неизбежна. Защото подозрението, че Земан би могъл да бъде убит от всеки, докато се е намирал под протекцията на Джеймс и чрез него под протекцията на английската армия, може да доведе до въоръжен конфликт. Дори да бяхме сигурни, че го е направил Искандер, ние не бихме могли да го обвиним, защото това ще бъде страхотна обида за емира.

— Какво би могъл да направи той?

— В най-лошия случай би направил това, което емирите са правили преди. Ще обяви джихад — свещена война — срещу англичаните. Правили са го и при много по-незначителни провокации. Той ще подстрекава племената от тази страна на границата да се присъединят към неговите въоръжени сили в Афганистан, а може дори да се обърне за известна помощ към Русия. Те вече го снабдяват с бомбардировачи. Всички скаути, които виждате да защитават този форт, са свързани с племената по хълмовете: те са африди, кибери, махсуд, вазир, катак и макар да са много лоялни и много храбри — може би най-добрите бойци в света, — същевременно са мюсюлмани и силата на вярата им може да се окаже по-голяма от всякаква военна лоялност. Във всяко село има молла, който в едната ръка държи Корана, а в другата — извадена сабя! Всеки форт по протежение на границата би могъл да бъде превзет с масирана атака отвън и предателство отвътре.

— Границата в пламъци — каза Лайли, припомняйки си една фраза, която беше чувала толкова често в Симла.

— Границата ли? — рече Джо и се намръщи. — Не, дори по-лошо — днес границата, утре Пенджаб и скоро ще последва и останалата част от Индия, Лайли.

— Можем да направим само едно нещо, Джо. Да ги вкараме вътре и да ги обработим както трябва. Да ги накараме да се поизпотят, докато някой се разприказва.

— Лайли, какво си чела напоследък? Булевардни романчета ли? Не, не мога да направя това. Докато се правим, че приемаме версията за „естествените причини“ и тя задоволява всички, фитилът не е запален. Ако започна да се ровя, да изказвам съмнения или да правя намеци, тогава ще бъдем загубени. Ти също, госпожице Кобленц! Трябва да се държиш напълно естествено. Не претърсвай стаите и не хвърляй крадешком погледи на хората.

— Дори и на Искандер? — попита с невинен вид тя. — Ето, погледни! Той се връща.

Джо реши, че у Искандер беше настъпила някаква необикновена промяна. Изглежда, че не само беше взел мястото на Земан като командващ, но беше заимствал и някои елементи от поведението му. Въпреки че беше сериозен, както подхождаше на човек, току-що загубил свой приятел и съотечественик, той вече не демонстрираше само мълчаливо и заплашително присъствие, а беше станал отзивчив, готов да отговаря на въпроси. „Дали има нещо, което биха могли да направят?“ — попита ги той. Трябвало да напише доклад за злощастната случка от предишната нощ и може би Джо би му показал откъде би могъл да вземе хартия за писане? Отидоха с него в библиотеката, където Джо му намери листа с печата на форта, писалки, попивателна хартия и всичко, което можеше да му бъде нужно.

— За написването на доклада ще ми трябва известно време — каза Искандер, — може би целият остатък от сутринта, защото ще го пиша на два езика. Наредих на хората си да погребат Земан този следобед.

Командир Линдзи ми каза, че между форта и реката има малко мюсюлманско гробище, доколкото разбирам, останало от селото, което е било изравнено със земята, за да бъде построена тази крепост. Ще бъде много подходящо да го погребем там. Мисля, че трябва да отложим за утре заминаването ни с д-р Холбрук за Кабул. Може би ще бъдете така любезен, Сандиландс, да я уведомите за промяната в плана ни и да я помолите да бъде готова за тръгване веднага след закуска.

Джо с готовност се съгласи да го направи. Явно търсейки начин да установи някакъв контакт, като не намери по-добър претекст, Лайли каза:

— Чай? Ще направя чай и ще ви го донеса, Искандер.

За изненада на Джо той се обърна към нея, усмихна се любезно и рече:

— Много сте любезна, госпожице Кобленц. Ще ви бъда много благодарен за чая.

Искандер благодари три пъти в продължение на три часа за чая, който му беше поднесен лично от Лайли в библиотеката.

— Какво си намислила, Лайли? — попита нетърпеливо Джо, заварвайки я да излиза от библиотеката за трети път.

— Просто наглеждам заподозрян номер едно — каза тя. — Спокойно, Джо, всичко е наред. Той просто прави това, което каза, че ще прави. Отнема му много време и твърде често дъвче края на писалката. Но мисля, че съм му от голяма полза. Попита ме думата „аутопсия“ със „с“ ли се пише или с „ц“.

Тя продължи да го държи под око и следобед, но от разстояние от крепостната стена. Джо се присъедини към нея, за да наблюдава отстрани погребението. Огледа критично запуснатото ислямско гробище, което се простираше каменисто и забравено в една равнина между голите хълмове, оформяна и брулена от непрекъснатия сух вятър. Беше гола равнина, покрита с безкрайни редици отдавна забравени надгробни камъни от всички епохи. Някои по-нови, някои на стотици години, едни стояха изправени, а други подкопани от вятъра и залитнали на една страна като пияни.

„Ама че място за очакване на вечността!“ — помисли си Джо и мислите му се пренесоха в Англия при спокойствието, което цареше между идеално подредените надгробни плочи, меката, тъмна пръст, цъфналите тук и там саморасли дървета, ръмящия, напоителен дъжд и галещия вятър. Пренесе се там, в гробището на Съри: „Преподобният Саймън Греъм, който си отиде от този живот… Дора, любимата му жена, която спи вечния си сън… Бенджамин Елиът, на шест месеца, заспал в прегръдките на Исус…“ Според житието те чакаха с радостна надежда своето възкресение, но кой в това ужасно място ще чака с радостна или каквато и да било надежда? Погледна към плиткия гроб, изкопан за Земан, спомни си за този ловък, а може би дори и романтичен човек и за момент му стана тъжно за него.

„По-скоро бих работил с него, отколкото да го изпратя в това пусто, неприветливо каменно гробище!“ — помисли си той. Ободри се при мисълта, че според религията на Земан на воините е гарантирано вечно блаженство в обятията на безброй хурии, и се надяваше това да е вярно. Каза наум една молитва за всеки бог, който би могъл да го чуе, и забеляза, че Лайли също беше навела глава, унесена в мислите си или произнасяща молитва.

След погребалната церемония, която беше изключително кратка, афганците се върнаха и за изненада на Джо Искандер се обърна към Джеймс с предложението, ако е възможно, някои свободни от наряд скаути да покажат на неговите хора как се играе крикет.

— Разбира се — отговори Джеймс. — Всъщност дори за ваше забавление този следобед е насрочена игра на крикет, но аз се колебаех дали да не я отменя заради тъжното събитие, случило се снощи. Вашите хора са добре дошли да гледат как се играе тази игра и аз съм сигурен, че след това скаутите с удоволствие ще започнат да обучават вашите момчета. Разбира се, само ако те не са много съкрушени от смъртта на своя командир. За мен ще бъде напълно разбираемо, ако решите, че те може би ще предпочетат да прекарат следобеда в спокойно съзерцание.

Искандер повдигна учуден едната си вежда.

— Ако сте забелязал, това са специално подбрани бойци от елитния корпус. За тях е неприсъщо да изпадат в спокойно съзерцание заради внезапната смърт на техния командир. Ако им бъде предоставена възможност да се заемат с нещо, като например да участват в някакво състезание, мисля, че това ще им помогне да разсеят тъгата си. Освен това, майоре, не забравяйте, че игрите при погребения са една много отдавнашна традиция. Когато нашият прародител Александър Велики е минавал през тези хълмове преди две хиляди години, неговите гръцки воини биха направили същото, за да почетат мъртвия.