Чтение онлайн

— О, благодаря! Нали всички непрекъснато ми казвате да не клатя много лодката, да не разпалвам бурето с барут и да не засегна някого… Сега на границата сме изправени пред много деликатна ситуация. Помислих си, че ще е по-добре да държа устата си затворена и да се примиря с това, което Джеймс и Грейс са решили помежду си да скалъпят като обяснение. Предполагам, че имат основателна причина да го направят. Освен това не бих искала никой да знае за преживяването ми в градината. Обаче вие сам виждате, че има някакво несъответствие, нали?

Джо кимна замислен.

— Не само вие мислите, че часът на настъпването на смъртта е напълно погрешен…

— Искандер! Той знае! Трябваше да чакам сред дърветата, докато свършат това, което правеха в басейна, каквото и да беше то, някъде между дванайсет и половина и един часа. Обаче тогава още нищо не се беше случило. Седнаха на мраморната скамейка, докато изсъхнат, и разговаряха… стори ми се прекалено дълго, но предполагам, че е било около десет минути, най-много четвърт час.

— Разговаряха? Какъв беше разговорът им?

— Говореха на пущу… не можах да разбера нито дума… но това не означава, че не бих могла да схвана някои неща.

Джо изчака и тя продължи:

— Е, не беше точно като разговор между любовници, но изглежда, че в процеса на разговора като че ли отношенията им се изостриха.

Лайли се намръщи от усилието да си спомни по-ясно впечатленията си.

— Земан звучеше някак по-безгрижно, докато Искандер го заплашваше… казвайки му да си върви. Със сигурност му просъска нещо ядосан. Бих казала, че започнаха среднощното си приключение в добро настроение, но го завършиха не много доволни един от друг. Нямам представа защо. Но както и да е, когато вече се прибраха по стаите си, сигурно е било след един часа.

— Искандер знае, че неговият приятел си е легнал в съвсем добро здраве, точно когато медицинският експерт твърди, че е умрял. Той ще си направи някакви заключения, всъщност вече ги е направил, и като си помисля за това, никак не ми става радостно.

Докато тя разказваше историята си, Джо вече беше започнал да си дава сметка за сериозността на последиците от нея.

— Искандер сякаш беше прекалено готов да приеме версията на Грейс за случилото се и сякаш дори я улесняваше да представи нещата като неподлежащи на съмнение пред офицерите му. Мисля, че той също като нас искаше да няма съмнения за злонамерени действия.

— Така беше — потвърди Лайли. — Аз го наблюдавах. Беше доволен от разрешението на въпроса и според мен дори го посрещна с облекчение. Но в самия край попита за часа на смъртта и отговорът на Грейс прекатури гърнето с млякото. Той й даде възможност да промени становището си или да нагоди по-добре заключенията си, но тя продължи да държи на това, което вече беше казала, и точно тогава отношението му се промени.

— Очевидно сте го наблюдавала внимателно.

— Наблюдавах дълго време Искандер — рече Лайли.

— При това положение как да процедираме по-нататък? Да кажа ли на Джеймс за показанията ви и да го разпитам за възприетата от него позиция?

— Вие сте детективът, вие ми кажете!

— Добре. В такъв случай ето какво ще направим. По-добре ще е да се оправяме с това сами, Лайли, но трябва да бъдем предпазливи. Мисля, че Искандер вече си дава сметка за наличието на някаква измама и след като не обвинява Джеймс открито, вероятно е решил да се оправя сам с тази работа и планира следващата си стъпка. Страхувам се, че нещата могат да тръгнат на зле. Ако той стигне до заключението, че има някакъв пропуск в закрилата, предлагана от форта, ако се окаже, че смъртта на Земан е била причинена умишлено, би трябвало да се очаква той да поиска да си отмъсти. Мисля, че ще се опита да избегне това, ако може, но в момента, когато се увери, че е извършена някаква несправедливост, ще действа, и то бързо. В края на краищата едва ли друг път ще има такава възможност. Той е приет като гост, обект е на голямо съчувствие и е свободен да ходи навсякъде, където пожелае, из форта… Троянският кон, който може да вкара вътре трийсет афгански воини, крещящи за мъст. Да ви кажа право, Лайли, не ми се иска да чувам това, което казвам!

— Не можем да направим нищо, докато не разберем какво в действителност е станало. Хайде, Джо, казвате, че сте от Скотланд Ярд. Вас би ли ви задоволило воденото разследване и заключението на съда за причината на смъртта?

— Разбира се, че не! Знаем, че не разполагаме с нито едно от средствата, които при нормални обстоятелства бих използвал, но въпреки това има доста неща, които бихме могли да направим.

— Откъде ще започнем? — попита с нетърпение Лайли.

— Бих казал от тялото, но те вече го отнесоха за погребение. А и дори да не бяха, ако афганците видят, че полицай оглежда трупа, това само би изострило подозренията им. — Той се замисли за момент и след това попита: — Мислите ли, че можем да се промъкнем в болницата, без да ни забележат?

— Разбира се. Ако минем откъм стената, вместо през централния вход. Заедно или поотделно?

— Предполага се, че аз трябва да се грижа за вас, така че ако сме заедно, ще предизвикаме по-малко подозрения.

— Добре. Ако някой ни види, вие ще се направите на отегчен до смърт от това да ми помагате да намеря тази сребърна гривна, която съм изпуснала някъде там тази сутрин.

Няколко минути по-късно те се вмъкнаха в стаята, където беше лежало тялото на Земан. Масата, на която беше положено, беше празна, но Джо търсеше нещо друго. Намери го в една спретната купчина при вратата, която чакаше да бъде прибрана от дежурния. Като заключи вратата, той взе дрехите на Земан и ги сложи на масата.

— Това е малко странно, как мислиш, Джо? Той беше с униформата. Когато го видях в градината, все още беше облечен във вечерните дрехи — елека, синия тюрбан и всичко останало. Защо е облякъл униформата, когато си е лягал? Не виждам никакъв смисъл. Тези хора не носят ли пижами?

— Ами — рече Джо, опитвайки се да открие някакъв смисъл в това, — може да се е преоблякъл и да си е сложил пижама, а после пак да е облякъл униформата, ако е искал да има по-приличен вид, когато посред нощ е решил да отиде да се консултира с докторката.

— Хайде де! Това са повече преобличания, отколкото би могъл да изпълни един от моделите на мадмоазел Шанел! Виж какво, Джо, той се е чувствал толкова зле и е мислел, че ще умре, а е отделил време да си сложи високи ботуши? Би ли си дал труда да се намъкне в тях? — Тя тръсна ядосано глава. — Трудно ми е да си представя колко много неща не знаем за пущуните.

— Виж какво, не мисли в момента за това. Сега в него няма логика, но ако разберем още някои подробности, нещо друго може да го обясни по-късно. Нека сега да огледаме тези… Става ли? В тях може да няма нищо за гледане, но ако трябва да си вършим свястно работата, трябва да започнем от тук. Надявам се, че не си гнуслива. Това може да се окаже твърде неприятно за човек, който не е свикнал.

— Не припадам лесно. Хайде, започвай.

Джо методично разгърна всяка дреха и огледа всеки сантиметър от нея. Докато вършеше това, си говореше на глас и не обръщаше много внимание на присъствието на Лайли, която мълчеше и се стараеше да помогне.

— Жилетка. Засъхнало повръщано, събрало се от дясната страна на врата. Жалко, че не можем да го подложим на химически анализ.

Лайли сбърчи с отвращение нос.

— Пфу, каква миризма! Напомня ми за детските партита!

— Детски партита ли? По-скоро ми напомня за квартална кръчма в събота вечер — рече внезапно озадачен Джо. — Или си въобразявам?