Чтение онлайн

— Да, такъв беше. Искаш да кажеш, че след вечеря е дошъл тук и е предпочел, вместо да облече халата, да си сложи костюма и обувките за навън? Странно. Като че ли е знаел, че ще бъде отвлечен!

— Онова, което бихме могли да кажем, е, че е очаквал да излезе на разходка през нощта. Според доказателствата, с които разполагаме, това е максималното, до което можем да стигнем в предположенията си — рече предпазливо Джо. Той отиде до масичката край леглото и разгледа подредените върху нея предмети. Две четки за коса от слонова кост, сребърен гребен, обувалка, плоска манерка и кожен бележник. Отвори чекмеджето и огледа внимателно съдържанието му. Вътре имаше няколко писма от Англия, както и копия от изпратени писма, малък дневник, в който Джо не видя нищо важно. Записаното за последен път в него беше от преди седем дни, което го убеди, че Ратмор много се е надявал да се върне скоро в Симла. Неупотребявани пликове, подложка за писане, автоматична писалка и два молива HB. Това беше всичко. Джо разгледа писалката. — В нея няма мастило — отбеляза той. Накрая взе подложката за писане и я постави под ъгъл, изложена на светлината.

— Понякога късметът ми работи! Виж, тук има нещо, Джеймс — каза той. — Дай ми фенера си.

Той насочи отблизо светлината върху подложката.

— Какво пише? „Скъпи Джон, Свинята си замина. Войникът дойде“. — Джеймс леко се усмихна. — Виждам. Това се е отпечатало върху подложката от листа, на който е писано. Може да е от някакво писмо. Сигурно е писал с един от тези твърди моливи, щом като има толкова ясни следи. Обаче това нищо не ми говори. Питам се дали е редно да се ровим в кореспонденцията на човека? Как ще реагира, ако разбере?

Джо не му обърна внимание и извади една лупа.

— Ето, вижда се! Е, поне една дума, но може би най-важната. Първата. В това няма нищо чудно, защото моливът е бил най-остър. Вижда се къде е натискал повече. Явно, че стилът му на писане е твърде грубоват като всичко останало. Прилича ми на ЛАЙЛИ. Писал е на Лайли Кобленц! Но защо му е било нужно да го прави? По време на вечерята седеше точно срещу нея и би могъл направо да й каже всичко, каквото би искал.

— Не и ако е било нещо тайно — рече Джеймс. — Нещо, което не би искал другите да чуят. Любовно писмо? О, господи, само това ни липсваше!

— Каквото и да е било, то трябва да си остане негова тайна — каза Джо. — Не мога да открия нищо повече. Чудя се дали получателят на писмото би могъл да ни каже нещо? Хайде да отидем да поговорим с Лайли.

Той си спомни сцената от предишната вечер при вратата на трапезарията, когато видя Ратмор за последен път. Постара се да си припомни изражението на лицето му, докато говореше с Лайли. Имаше време да й каже само няколко думи, преди Искандер да застане между тях, но лицето му говореше твърде много. Джо не можеше да каже точно какви чувства са вълнували Ратмор в този момент, но сега, когато мислено се връщаше отново към него, имаше чувството, че лордът беше погледнал заговорнически към Лайли. Заговорнически. В миг на прозрение Джо започна да разбира как Искандер е могъл да изпълни номера с изчезването на Ратмор. А дали пък не е имал и съучастник? Реши, че има доста трудни въпроси, които да зададе на госпожица Лайли.

Разсъжденията им бяха прекъснати от влизането на Бети. Напрегната и бледа, тя се спря за момент на вратата, без да каже нищо.

— Лайли — рече накрая Бети. — Търся Лайли. Някой да я е виждал тази сутрин? Някой да знае къде е?

— Сигурно е наблизо — рече Джеймс, — някъде наоколо. Може би е с Грейс? А може и да се къпе. Не знам. Ти знаеш ли нещо, Джо?

— Не знам къде е — каза Джо, внезапно обхванат от тревога, — но знам къде не е, т.е. не е под моята опека. По дяволите! Тази проклета малка досадница! Започна много да ми лази по нервите. Дали няма да ни поднесе още някоя малка изненада? Но за начало, погледна ли в стаята й?

Те изтичаха нагоре по стълбите и завариха Грейс да стои пред отворената врата на стаята на Лайли.

— Няма я, Джеймс! Лайли не е вътре!

С ужасяваща неумолимост върху главите им се стовари голата истина, че тази нощ трети човек не беше спал в леглото си. Джеймс повика един хавилдар и нареди фортът да бъде претърсен основно. Госпожица Кобленц трябваше да бъде доведена при него, независимо къде е била намерена и какво е правила. Бети и Грейс излязоха да помогнат в търсенето и оставиха в празната стая на Лайли сами Джо и Джеймс, които се гледаха отчаяно в пълно мълчание. Вече нямаха друг избор, освен да приемат истината, че Лайли също беше изчезнала по някое време предишната нощ.

Поглеждайки отново писмото на Искандер, макар че вече го беше научил наизуст, Джеймс каза:

— Той споменава за един заложник. Не казва, че взема и Лайли със себе си, а както ти е известно, Джо, пущуните не постъпват така. Не би навредил и по никакъв начин не би причинил неприятности на Лайли или на някоя друга жена. По дяволите! Разузнавачите са навън. Патрулът на Еди тръгна преди десет минути. След един час ще изпратя още един, а един час по-късно още един. Ще претърся основно хълмовете, докато открия Искандер и бандитите му. За момента това е всичко, което можем да направим.

— Това не е съвсем всичко — чу се уверен глас при вратата зад тях и Фред Мор-Симпсън влезе в стаята. — Научих от Бети, че през нощта нашите афгански приятели са офейкали и ти искаш да ги намериш. Ако е толкова спешно, вероятно бих могъл да помогна.

Джо и Джеймс се спогледаха и Джо кимна в знак на съгласие. Джеймс изложи накратко проблема пред Фред и му подаде писмото на Искандер, като добави, докато той го четеше:

— Освен Ратмор изглежда, че са взели със себе си и Лайли Кобленц, така че в крайна сметка се е създала такава ситуация, от която тези хълмове ще има да се тресат още сто години.

— А междувременно, предполагам, че ти възнамеряваш да се нанижеш на сабята си — рече рязко Фред. — Разбирам защо би го направил. Но трябва да ти напомня, че все още разполагаме с няколко дни, през които можем да действаме, и накарай ме да млъкна, ако искаш, но можем да подходим към проблема от два фронта. Първо, трябва да се опитаме да се свържем с разбойниците, а това означава, че трябва да открием къде се намират. Очевидно ти правиш всичко възможно на земята, но е време да стъпиш в двадесети век. Какво ще кажеш за малко подкрепа от въздуха? На база в Мирам Шах във Вазиристан има няколко разузнавателни самолета. Можем да им изпратим телеграма през Пешавар и да поискаме да изпратят един самолет. Две очи могат да огледат много квадратни мили от хиляда метра и да видят неща, които ти не можеш да видиш от земята. Тези самолети са толкова малки, че могат да кацат на футболното игрище тук, ако махнете вратите, или пък на шосето, дори там като че ли ще е по-добре.

Джеймс обърна измъченото си лице към тях.

— Защо изобщо не се сетих за това?

— Средновековно мислене, приятелю — каза Фред. — Не е за учудване в тази проклета средновековна страна!

— Това наистина би могло да помогне — каза Джеймс. — Благодаря ти, Фред. Ще накарам някой да те заведе в свързочната стая. Линиите все още работят. Те не са прекъснали жиците и можеш да се свържеш директно с Пешавар. О, между другото, изпратих телеграма на форта в Ланди Котал — той е на половината път до Кибер, Джо, — да следят за появата им и да задържат афганците, когато се опитат да преминат през прохода. Засега не са се появявали, но те ще ни се обаждат на всеки час, за да ни кажат дали има развитие. Но ти спомена за два фронта, Фред?

— Да, другото разрешение, изглежда, е да направим както Искандер настоява. Да открием кой е убил Земан, ако изобщо има такъв. При това трябва да действаш бързо, момче, защото списъкът ти със заподозрени намалява с тревожна бързина! Миналата нощ в крилото за гости имаше девет души, чиито имена можеха да бъдат в списъка на заподозрените, а сега са останали само шест. И то ако Бъроус е все още тук някъде. Някой проверил ли е? Ако го няма, тогава Джо ще е единственият, който е останал, и той ще оглави списъка. Но минавало ли ви е през ум едно нещо? Ами ако злодеят е Ратмор? Ако питате мен, аз бих заложил парите си за него. Лесно се пали, ревнив е. Макар че според мен той няма достатъчно ум в главата за такъв висш пилотаж… Както и да е, той е пленник и не може да отговаря за себе си. Но да допуснем, че се окаже виновен? Тогава какво?