Чтение онлайн

— Изобщо не стана така — каза тя бързо. — Имам предвид смъртта на Земан. Виждате ли, през това време, между дванайсет и половина и един часа, Земан беше жив, чувстваше се добре и, как да кажа… имаше твърде бурно преживяване в басейна в офицерската градина.

— Не ще да е било твърде бурно! — прекъсна я любезно Джо. — Не чух никакви звуци отдолу, а аз спя извънредно леко. Бурно преживяване долу би ме събудило. Сигурна ли сте в това, което казвате? И какво точно имате предвид под думата „бурно“?

— Не улеснявате много едно момиче, права ли съм? Не, вие сте прав. Не е съвсем точната дума, защото изобщо не беше шумно. Никак не беше. Беше по-скоро тихо, но много енергично, бих казала, сексуално общуване. — Тя изрече последните думи на един дъх и лицето й се покри с обилна червенина.

Заварен абсолютно неподготвен, Джо я погледна ужасен, а след това предпазливо каза:

— Мисля, че ще е по-добре, ако ми разкажете всичко постепенно от края на вечерята, Лайли.

— Да, и аз мисля така. Сега ще ми е много по-лесно да говоря, след като изрекох тези думи. От тук нататък ще говоря за него само с началните букви З. Х. Става ли?

— Напълно — увери я Джо.

— Нали видяхте как онзи отвратителен Ратмор ме изведе от стаята, за да не стана жертва на облечения в коприна ориенталски изкусител?

Джо кимна, но не каза нищо. „Този Ратмор наистина е бил предвидлив! — помисли си той. — Явно е имал повече разум в главата от всички нас!“

— Е, очевидно си е помислил, че аз трябва да стана жертва на неговия западняшки стил на ухажване. Обаче в него нямаше нищо изтънчено! О, не се тревожете, мога да се справям с подобен вид ухажване. Тази сутрин той страда от накърнено его и наранен крак! Забелязахте ли, че накуцва? — попита тя и веселостта й започна да се възвръща. — Разведе ме с маршова стъпка из градината, отбеляза, че славеят пее и че луната свети. Припомни ми, че е лорд, засука си мустака и ми налетя. Къде ли щях да бъда, ако не бях толкова бърза! Избягах и отидох в стаята си, а той се добра, накуцвайки, до своята, като със сигурност ме е проклинал. Трябва да беше около десет и половина.

— Аз направих обиколката си в единайсет и всички си бяха по стаите. Вие заключихте вратата, когато ви помолих да го направите.

Лайли му хвърли унищожителен поглед.

— И вие повярвахте на този стар трик от девическите пансиони? Заключих я, но после веднага я отключих.

— Но защо не се оплакахте по повод държанието на Ратмор с вас? Бих се разправил с него. Всъщност дори би ми доставило голямо удоволствие!

— Мога да се грижа сама за себе си — каза тя. — Не е нужно да замесвам когото и да било в това. Джо, когато завършихте обиколката си, стана много тихо, а аз седях и чаках.

— Чакахте? Какво?

— Помните ли персийската поема, която З. Х. ми каза към края на вечерята? За лунната светлина върху езерото и как „аз чакам да зърна сянката ти да пада над градинската ограда в среднощната тъма“. Ами аз, как да кажа, го приех буквално. Изтълкувах го като покана да се срещна с него при басейна в полунощ. — Тя се изчерви, но изгледа предизвикателно Джо. — Смешното е, че макар да се срамувам от себе си, беше толкова романтично! О, представих си как ще го разказвам на приятелките си! Помислих си, че той най-малко ще се опита да ме целуне, и реших, че в края на краищата ще му позволя да го направи. Никоя от моите познати не се е целувала с пущун! А този мъж беше по-неустоим от Рудолф Валентино! Ако знаете кой е той.

— Да, господинът ми е известен и дори съм гледал някои от филмите му — каза Джо. — Е, добре, Лайли, разбирам какво ви е привлякло! Обаче, кажете ми… по кое време отидохте в градината?

— Малко преди полунощ. Облякох тъмна рокля и си сложих сандали. Реших да се скрия в бадемовите дървета. Не исках да излезе така, че съм отишла първа там, не трябваше да изглежда, като че ли съм прекалено нетърпелива, нали разбирате? — Лайли отново замълча.

— И? — подкани я внимателно Джо.

— Той не се появи. Отначало помислих, че съм изтълкувала погрешно смисъла на поемата, а после си казах, че може би се моли или дава някакви нареждания на хората си, или е зает с военните си задължения, така че продължих да чакам. Откъде да знам как прекарват времето си тези мъже? Предполагам, че съм чакала най-малко до дванайсет и половина. После чух тих смях. Някой идваше в градината. Някой, който не искаше да го чуят. Останах там, където бях, в случай че не беше З. Х. Но беше той. Беше З. Х., но с още един човек, когото държеше за ръката. Отидоха до басейна, свалиха си дрехите и се потопиха във водата, а после, те, те, о…!

— Общуваха сексуално, така ли? — довърши изречението Джо вместо нея.

Тя кимна отчаяна, а Джо почувства безкрайно съжаление към нея. Усети и силен гняв, че Земан се беше подиграл с фантазиите на момичето. „Боже господи! Сцена като тази може да промени завинаги представите на едно впечатлително момиче за мъжете“ — помисли си той.

— Е, и какво трябваше да направя? Никога не ми се е налагало да се справям с подобно нещо! Завърших академията на госпожица Дана с отличие. Мога да правя морфологичен и синтактичен разбор на изречение, мога да цитирам поемите на Лейкленд, учила съм алгебра, астрономия, химия. Знам как да флиртувам. Мога да си вдигна носната кърпичка, без да ми се види бельото. Мислех, че знам всичко, но, знаете ли, ако д-р Холбрук не беше ми обяснила как военните…

— Кой беше със Земан, Лайли? — попита Джо.

Не се изненада, когато тя отговори:

— Искандер. Беше Искандер.

— Видяхте ли, как… се разви цялата случка? — попита внимателно Джо.

— О, не! Мисля, че не! Затворих си очите, разбира се. Обаче ги чувах. Те се смееха и… как да кажа, лудуваха. Грейс беше права. Мъжете вършат и такива неща.

— Вижте, какво, Лайли, аз сигурно ще съм хилядният човек, който ви е казал, че нравите по границата са по-различни от нашите, но в този случай те наистина са — рече Джо, който беше взел решение каква линия да следва. — Когато двама добре изглеждащи млади хора като Земан и Искандер говорят свободно езика ни и са прекарали много години от живота си в нашето общество, е по-лесно да мислим, че са част от нашата култура. Обаче не са. Прекарали са тук, сред тези хълмове, годините, в които се е формирал характерът им, и са живели живота на своя клан. Мисля, че водят много двойствен живот. Знаят как живеем ние и в много отношения реагират така, както на Запад реагират на нещата, които стават около тях, но мисля, че понякога се разкъсват в избора между двете култури. Пущунските мъже често поддържат тесни приятелски отношения помежду си. Англичаните също. Обаче ние изразяваме приятелството си по друг начин, това е всичко. Пущуните често вървят, хванати ръка за ръка. Това не означава нищо друго, освен приятелство. Вероятно с Джеймс им се струваме твърде странни, тъй като никога не се държим за ръце.

Лайли започна да се усмихва на картината, която той й рисуваше.

— А те са млади мъже. Сигурно са на двайсет и две — двайсет и три години. Не са много по-възрастни от вас, Лайли, но много по-млади от мен както на години, така и по жизнен опит. А младежите обичат да лудуват. Особено в плувни басейни посред нощ, когато и двамата са обърнали по една-две чаши бренди, което не би трябвало да правят! Мисля, че всичко ти е прозвучало много по-зловещо, отколкото е било всъщност, защото те са искали да не привличат вниманието, докато са плували.

Изражението на Лайли стана много по-ведро.

— Може би сте прав, Джо. Обаче каквато и да е истината, Земан не дойде на срещата с мен!

— И сега няма да можете да целунете един пущун! — подразни я леко Джо. — Обаче погледнете реалистично на нещата, това никога нямаше да ви се случи. Той никога не би очаквал сериозно да отидете на среща с него в градината, Лайли. В неговия свят жените ходят с фереджета и дори носят бурки. Лицата им могат да бъдат видени само от други жени или от мъжете в семейството им. Браковете им се уреждат от родителите им. Земан знае, че на Запад тези неща стават по различен начин, но на него и през ум не би му минало, че бихте могла да се съгласите да отидете тайно сама на среща с него в градината.

— Предполагам, че сте прав, Джо.

— Но колкото и да е шокиращо всичко това, мисля, че във вашето среднощно преживяване има още по-зловещ момент.

— Съвсем правилно! И вие сте на това мнение, нали? Знаех, че ще си го помислите. Ако Земан е бил жив, а по времето, в което д-р Холбрук твърди, че е бил мъртъв или е умирал, той беше жив, тогава или тя е некомпетентен лекар, или преднамерено лъже. Д-р Холбрук? Не мога да повярвам! Джеймс знае ли за това? А Бети? Какво става тук?

— Знаела сте за това несъответствие през цялото време, докато продължаваха разискванията и разпитите, и не сте казала нищо? Лайли, това е много, как да кажа… мъдро решение.