Чтение онлайн

— Не съм сигурен какво забавление ни е подготвил Джеймс. Може да бъде от военен съд до модно ревю — каза тя. — Обаче ако върховният комисар присъства, няма да е зле да си придам колкото може по-ангелски вид.

— Е, не би могло да се каже, че си го постигнала напълно — каза, оглеждайки я с възхищение Джо, — но не се безпокой — резултатът ще му хареса. — Той се взря по-внимателно в лицето й, а тя прикри с ръка носа си.

— Знам! Изглеждам просто ужасно! Яздих два дни без шлем срещу слънце и ето на какво заприлича носът ми.

— Преди да слезем долу, Лайли, има нещо, което бих искал да видиш заедно с мен. Какво ще кажеш да надникнем за малко тук?

Той се спря пред стаята на Джеймс и се ослуша с долепено до вратата ухо.

— Никакъв звук.

— Естествено. Оставих вратата на стаята ми отворена, защото исках да чуя дали Бети ще се качи горе. Просто да й кажа здрасти… Те така и не се качиха. Предполагам, че са останали в трапезарията. Грейс се появи едва преди половин час. Питам се какво ли я е задържало на долния етаж, а, Джо? Върна се отново долу преди пет минути. Тук сме сами — заключи тихо тя. — А какво е положението в стаите на приземния етаж?

— Всички излязоха, с изключение на Ратмор. Чувах го, че продължава да трополи. Подслушвах най-безсрамно при вратата му.

Джо се усмихна. Лайли знаеше точно какви са намеренията му. Той посочи мълчаливо към вратата на Джеймс.

— Вече го забелязах — рече тя, а очите й непрекъснато шареха насам-натам.

Джо почука на вратата и каза:

— Джеймс? Бети?

Като не чу отговор, отвори вратата и влезе вътре, следван от Лайли. Пред очите им се разкри напълно обикновена обстановка. Спретнато, чисто и без каквито и да било излишества. Вътре явно нямаше нищо, което да привлече вниманието, но Джо методично огледа внимателно всеки предмет от мебелировката. От двата тесни кревата този, който беше по-близо до вратата, очевидно беше на Джеймс. Мушната под свещник от кована мед, върху масичката до леглото лежеше една брошура на министерството на отбраната. Лайли се изкуши да пристъпи напред и да прочете заглавието.

— „Снабдяване с хранителни продукти по време на поход“ — прочете тя, вдигайки недоверчиво очи. — Господи! Мислиш ли, че вечер прочита на Бети по една глава от това?

Върху масата на Бети между двете легла имаше Библия и един брой на „Разговор за дома“, пъхнат под нейния свещник и отворен на материал от П. Г. Удхаус. До кревата на Бети беше колибката на Минто. Джо надникна вътре и промърмори:

— Няма никой. Очевидно нашият рунтав приятел също е на събранието. Мисля, че видях всичко, което исках да видя. А ти, Лайли?

— Почакай само да погледна още едно нещо, Джо. — Тя отиде до малката стаичка, която изпълняваше ролята на баня, и отвори вратата. — Същата, както и в другите стаи. Кана за вода, леген и тоалетни принадлежности. А! Това е то! Сега можем да вървим.

Излязоха от стаята, като затвориха вратата след себе си, и се спряха на площадката на стълбите, преди да слязат надолу.

„Почти невъзможно е да слезем долу от спалните и да нямаме гузен вид — помисли си Джо. — Може би трябва да слезем, хванати за ръце? Това ще озадачи и ще вбеси Ратмор! А също и Бъроус. Ще останат с впечатлението, че с Лайли сме прекарали последния час заедно в леглото! — Почувствал внезапно пробождане в сърцето, той си каза: — Колко хубаво щеше да е, ако беше вярно!“ В знак на взаимна солидарност и от желание да се изфукат те се хванаха за ръце и слязоха по стълбите.

Докато пресичаха плаца на път към столовата, над форта се разнесоха настоятелните призиви на войнишка тръба, които развеселиха Лайли, а Джо изпя думите, които войниците отдавна бяха съчинили за повикването в офицерския стол:

— Даваш ли си сметка, Джо, че не съм хапвала нищо цял ден? Какво ли не бих дала за купичка скили, каквото и да представлява това.

— Това са овесени ядки, мисля, че така им викате — рече Джо. — Не ви ли даваха да ядете в Махдан Котал? Със скаутите прекарахме там само три часа, но през това време на три пъти ни даваха нещо за закуска. Разбира се…

— О, те непрекъснато носеха чинии с това и онова, но аз не можех да ям. Когато някой, когото харесваш, крещи от болка и вероятно умира в съседната стая, апетитът ти изчезва.

— Мисля, че следващият час може да има върху нас същия ефект — рече мрачно Джо, когато стигнаха до отворената врата на трапезарията.

Застанаха за миг на прага, докато очите им свикнат с тъмнината вътре. Вече седнали един до друг при масата, която беше поставена по средата на стаята, Джеймс и Бети чакаха, готови да се изправят срещу целия свят. Малка бяла муцунка надникна от скута на Бети и изръмжа. Както винаги, Минто също беше готов да се опълчи срещу света. Отегчено и намръщено, лицето на Едуин Бъроус не изразяваше нищо. Искандер седеше с каменна физиономия и поглед, пълен с безразличие, Фред, както винаги, беше в добро настроение и доволен се усмихна, когато ги видя, а Грейс, изтощена и разтревожена, само леко им се усмихна за поздрав. Начело на масата с гръб към тях се виждаше белокоса солидна фигура. Когато влязоха в стаята, всички се обърнаха към тях, за да ги посрещнат.

— А, ето ви и вас! — чу се един дрезгав глас и човекът начело на масата се обърна.

Не беше върховният комисар. Много, много по-лошо, но може би неизбежно: сър Джордж.

— Най-после — рече той, усмихвайки се добродушно. — Най-после! Двамата, които най-много исках да видя! Предвестникът на съдбата Сандиландс и сеещата раздори госпожица Кобленц. Фактът, че и двамата трябва да бъдат арестувани, едва ли е убягнал на някого, но първо да видим какво ще кажат те. Елате да седнете до мен, госпожице Кобленц. Ще ми позволите ли да ви кажа колко добре ви се е отразило това, че сте била на открито, изложена на слънцето? Сандиландс, защо не седнеш до поверената ти госпожица? Сега чакаме само лорд Ратмор. — Той се обърна отново към Лайли и я заговори: — Вчера сутринта по телефона ми се обади вашият многоуважаван баща. Не мога да си представя как е успял да се свърже, обаче го е направил, но американците са си такива. Та нали тъкмо те изобретиха електрическия звънец? Дали пък не бъркам? Попита как сте, а на мен това не ми беше известно! Затова му казах: „Добре!“ После попита къде сте. Това също не го знаех, затова му казах, че сте отишла да прекарате уикенда с приятели. Това е твърде свободно описание на неотдавнашната ви екскурзия до едно недостъпно място, но си казах, че още не е дошло време за повече подробности. Тук ще спра и ще ви попитам: „Как сте?“

— Умирам от глад! — отвърна бързо Лайли. — Не съм хапвала и не съм пила нищо от двайсет и четири часа.

— Заповядай, Лайли — обади се Бети, веднага влязла в ролята си на домакиня. — Страхувам се, че не са много екзотични. Сама съм ги правила. Не знаех колко да приготвя. — На масата пред Лайли бързо беше поставено типично английско блюдо със сандвичи от твърдо сварени яйца, краставици и студено говеждо, агнешко и туршия.

— О! Не са пудинги и пайове, но със сигурност са по-добри от овесена каша — рече доволна Лайли и си взе от сандвичите.

— В интерес на истината, сър Джордж — обади се услужливо Джо, — спокойно бихте могли да кажете, че Лайли е прекарала уикенда с приятели в провинцията. Тя нито за миг не е била изпусната от погледа на Искандер или на сестра му, а след това и на Грейс и моя. Разбира се, и лорд Ратмор беше в групата.

Джо моментално съжали за това, че се беше обадил. Способността на Джордж да изопачава истината явно беше заразителна. Задоволството, с което старият човек леко присви очи, накара Джо да изпита желанието да се ритне през глезена. Дали вече не следваше линията, която Джордж беше решил, че трябва да следват? Той огледа критично човека, който според Лайли беше главният, макар и неофициално афиширан авторитет в Индия.