Чтение онлайн

— Да, напълно възможно е, Лайли — обади се Джо. — Обаче слушай какво, Искандер, ти сигурно си бил наясно какво става и си разбирал ужасните последици, които би имала подобна дръзка стъпка. Не си те представях като кръвожаден войнолюбец!

Искандер отговори малко сковано:

— Аз съм африди. За мен също важат законите на пуктунвали 13 . Разбирам какво означава балад (кръвното отмъщение) и разбирам какво е накарало Земан да постъпи така. Ако бях на негово място, и аз щях да се почувствам задължен да отмъстя за братята си. Въпреки това моментът не беше никак подходящ. Чувствах се неудобно, защото бяхме гости на майор Линдзи. Той ни покани да влезем в Гор Катри като приятели. Онази нощ след вечерята се опитах да убедя Земан да се откаже от плановете си и да ги отложи за по-късно.

Джо се запита дали с тази малка реч Искандер се опитва да внуши нещо на Лайли.

— Афридите са такива. Упорити. Никой не може да ги разубеди.

Обаче Грейс го разбра и хвърли многозначителен поглед на Джо.

— И какви бяха плановете му? — попита той, чувствайки, че вече знае отговора.

— Трябваше и двамата да си облечем униформите и да бъдем готови да напуснем форта същата нощ през задната порта. Хората ни бяха предупредени и бяхме подкупили пазачите. Земан трябваше да отиде посред нощ до стаята на Линдзи, беше разбрал от чистача коя е стаята му, и да го прободе в гърлото с кинжала си, също както Линдзи беше убил брат му. През цялата нощ чаках сигнала на Земан, но той така и не го даде. Предположих с известно облекчение, че вероятно се е разколебал, и заспах, докато на следващата сутрин не се събудих от шума на стълбите.

Джо погледна бързо към Грейс, която беше забила поглед в земята и мълчеше.

— Но в стаята на Джеймс имаше двама души — каза Лайли. — Там беше Бети. Какво щеше да стане с нея?

— Ако тя се събудеше, той щеше да убие и нея. Смъртта на двамата братя щеше да бъде изкупена с два живота. Аз не бих постъпил така, но мисля, че Земан е бил покварен от контактите си със Запада, където да убиеш жена не се счита за грях. Дори може да се каже, че е ежедневие. Сигурен съм, че Сандиландс може да го потвърди — рече предизвикателно Искандер. — Не можах да го разубедя.

— Но опитът му не е успял — каза Джо. — Чух Джеймс да заключва вратата си, когато се прибра в единайсет часа. Стаите на долния етаж, включително твоята и на Земан, нямат ключалки и нямаше причина да се предполага, че тези на първия етаж имат. Обаче те са с ключалки. Земан не би могъл да го знае. Ако в онази нощ е стигнал до стаята на Джеймс, не би могъл да влезе вътре, без да почука на вратата, а това не е станало. — Той отново погледна към Грейс, но тя избегна погледа му. — Освен това Земан е умрял от отравяне. Знам какво мислите всички — вече имаме лесно уравнение за решаване. Най-после имаме мотив и всичко започва да си отива на мястото. Но дали е така? Земан се кани да убие Джеймс, но той, обектът, открива това по някакъв начин и го изпреварва, като убива Земан — нещо като изпреварваща самозащита. Хм. В това за мен няма логика. Познавам приятеля си. Той е безумно смел. Виждал съм го да убива с пистолет, с нож и дори с голи ръце. Той не би пуснал тайно отрова в неговия шербет. Какво имаш да добавиш по въпроса, Грейс?

При това пряко предизвикателство тя най-сетне вдигна очи и го погледна, присвивайки очи. Това сигнал ли беше? Или пък предупреждение?

— Знам, че начинът ти на разсъждение е правилен, Джо. И аз съм напълно сигурна, че Джеймс не е убил Земан, и бих се заклела за това върху Библията, ако имаш такава. Обаче онова, което мислим двамата с теб, е без значение, защото за афридите Джеймс е убил третия син на Рамазад, докато е бил негов гост във форта, а също и двамата му по-големи синове, а това е вече прекалено.

— Как се отрази това на преговорите ти с Рамазад, Грейс? — попита Лайли.

— Рамазад! Мисля, че за пръв път в живота му го заварих толкова развълнуван! Казах му направо, че току-що съм спасила живота на жена му и сина му, а и той беше съвсем наясно, че те със сигурност щяха да умрат, ако не бях се намесила. Прибавих към сметката и смъртта на съпруга ми в сражението с афридите.

— Общо трима? — каза Лайли.

— Както казваш, общо трима. Рискувах и далеч не бях толкова сигурна, че ще мога да го убедя да се откаже от кръвното отмъщение, залагайки гордостта на племето, но мисля, че той се трогна от историята за смъртта на съпруга ми и ми каза това, което афридите винаги са ми казвали: „Но съпругът ти е умрял от ръцете на афридите!“ (Не е съвсем вярно, но е твърде близко до истината.) „Как можеш да си наложиш да спасяваш живота на техни хора?“ Мисля, че еуфорията от това, че жена бе спасена, обърна нещата в наша полза и след като пофуча малко и използва някои не твърде ласкави епитети по адрес на Джеймс, той се съгласи да сложи кръст на миналото. — Грейс въздъхна. — Мисля, че това бележи значителен поврат в отношенията ни с афридите. Но какви усилия ми костваше то!

— При това абсолютно ненужни! — обади се Ратмор.

Всички се обърнаха към Ратмор, който до този момент беше седял мълчаливо и злъчно се усмихваше.

— За умна жена като вас, д-р Холбрук, проявявате изненадваща липса на прозорливост! Всички приказки за поддържане на равновесието, за спазаряване на живот срещу смърт, за племенна гордост са абсолютни сантиментални глупости. — Той изгледа тържествуващ лицата, обърнати към него. — Племенна гордост, как пък не! Ще ви кажа колко струва тя. О, да! Мога да ви кажа до последния пенс колко точно е нужно, за да се купи племенната гордост. А що се отнася до вас — той изгледа презрително Джо, — предполагам, че е приятна промяна да замените рутинната си полицейска работа, за да се правите на палячо в тази пустош, облечен в глупави дрехи. Но когато става дума за това какво означава да си главатар на племе, някои стават за тази работа, а други не. — Той се поздрави за остроумието си, избухвайки в смях, но другите не го последваха. — Знаете ли къде ви е грешката? — продължи Ратмор. — Е, аз ще ви я кажа. Вие подценихте афридите. Предположихте, че те са просто банда средновековни диваци, затворени в своите вековни традиции, и вие можете да се възползвате от това, като свирите на тази струна. Глупости! Те винаги ще ви победят в тази игра. Не, това не е начинът. Аз обаче стигнах веднага до същината на проблема и го реших. Днес ние при всички случаи щяхме да бъдем освободени. О, да! Спазарих се за това още преди пристигането на цирка в града. — Той изгледа с насмешка Грейс, Джо и Лайли, която все още беше облечена в местни дрехи. — Искате ли да чуете как го направих?

„Щом като никой не иска да излезе иззад скалите, за да го гръмне — помисли си Лайли, — ще трябва да го направя аз!“ Опипа за всеки случай издутината от малкия пистолет, който държеше скрит в ботуша си, и потисна раздразнението си, решавайки коя част от закръгленото му тяло да простреля най-напред.

Като не дочака отговор, Ратмор продължи:

— За мен беше очевидно, че човек, който може да ръководи успешно такова голямо племе, сигурно е добър бизнесмен. Точно по този начин се справих с него. Той оцени кой съм аз…

— И кой сте вие, Дърмот? — попита ядосана Лайли.

— Бизнесмен като самия него, и то такъв, който е упълномощен да преговаря с него от името на британското правителство. Пари, госпожице Кобленц. Сигурен съм, че тъкмо на вас не е нужно да обяснявам как силата на парите преодолява всякакви езикови бариери и други местни трудности. Обясних му плановете си да отворя търговски път през границата към Афганистан. Той разбра веднага с какво е свързано това и направи някои много положителни и полезни предложения. Пътища. Ето до какво се свежда цялата работа. Посочи, а аз вече го бях забелязал, че пътната система не е добра. Разпокъсана е и на много места не е подходяща за транспорта с камиони, който имам предвид. Знаете ли, че сключването на договори за строеж на пътища в тази страна е нещо, към което се стремят много хора? Не? С тази работа ще се заемат местните племена и между тях има силна конкуренция да получат договори от правителството. Последния път афридите бяха изместени от мохмандите и те никога няма да им простят това. А аз казах: Този път ще бъде различно, Рамазад, защото аз ще казвам как трябва да бъдат разпределени договорите. Обаче, естествено, бих могъл да сторя това само ако съм свободен да го направя в Симла. Той, разбира се, веднага ме разбра. Направи едно много разумно предложение в договорите да бъде включено и условието афридите да съставят един отряд от касадари, мисля, че така ги нарече, които първоначално да охраняват работниците, които ще строят пътя, а след това да останат там като патрул, който да охранява преминаващите конвои. Чудесен човек! Има много добър поглед за подробностите и умее да се пазари. Точно с такъв човек обичам да правя бизнес.

— На това в Чикаго му викаме изнудване — рече Лайли. — Не се ли опита да ви продаде и билети за бала на стражите?

Ратмор не й обърна внимание и тонът му стана по-рязък:

— Той беше доста ядосан, че ми е било причинено такова неудобство от този човек — Ратмор посочи с пръст към Искандер. — И се съгласи да поправи тази грешка, като го изгони от племето. Също много правилна постъпка. Това е най-малкото, което би могъл да направи. Всички са единодушни, че този човек е известен със способността си да причинява неприятности. Сега е в немилост. Питам се дали ви е известно, че съгласно техните закони бих могъл да го застрелям на място, без каквито и да било обяснения?

Ненавистният поглед, който Искандер отправи към Ратмор, беше по-обезпокоителен за Джо, отколкото ако беше извадил кинжал от ножницата, но Ратмор, изглежда, не му обърна внимание.

— Уредих аз и госпожица Кобленц да бъдем върнати с въоръжен ескорт в Гор Катри и трябва да кажа, че когато вашата мизерна групичка влезе във форта, се уплаших, да не би да объркате внимателно подготвените ми планове.

Тишината, която последва последното самохвалство, накрая беше нарушена от Лайли. Тя погледна небрежно Ратмор и се обърна към групата с най-каубойския си стил: