Чтение онлайн

— Грейс, Лайли, Джо, Искандер — Джеймс кимна на всички подред. — Много се радвам да видя всички ви отново живи и здрави. Бихте ли дошли с мен в столовата, за да ви предложа нещо да се подкрепите. Какво ще предпочетете, чай или може би по чаша бренди?

Ратмор беше бесен от гняв.

— Няма да поканиш този черен дявол отново във форта. Помисли, човече, какво стана последния път! Не си ли извлече някаква поука?

— Още не съм решил дали да предложа на Искандер гостоприемството на форта, или да го пратя в карцера — каза Джеймс. — Ще ви уведомя, след като направя някои допитвания. Сега може би всички вероятно ще пожелаете да отидете по стаите си, които са приготвени и ви очакват. Сигурен съм, че всички ще искате да се поосвежите и може би да се преоблечете, след което ще се срещнем в трапезарията, да кажем, след час. Това устройва ли ви?

Ратмор се обърна, заеквайки от възмущение, и мина през портала. Другите с нетърпение побързаха да влязат във форта. Джо изостана с надеждата да размени няколко думи с Джеймс, обаче приятелят му избягваше погледа му и засега, изглежда, не държеше много да чуе разказа на Джо. В поведението му имаше нещо, което озадачи Сандиландс. Предишната му самоувереност и решителност се бяха възвърнали, въпреки че след като знаеше това, което Джо беше научил, подобно поведение беше необяснимо. Е, Джо можеше да почака известно време. Моментът да разнищи цялата история щеше да настъпи.

— Между другото, Джо — каза Джеймс, — надявам се, че няма да имаш нищо против, но аз преместих нещата ти в бившата стая на Земан. Трябваше да настаним още един високопоставен гост, който пристигна този следобед, и реших, че ще е по-подходящо да го настаня горе. — Той посочи с ръка към далечния край на плаца, където стоеше открит джип, покрит с прах, а отпред на капака му се развяваше флагът на върховния комисар на провинция Северозападен граничен район. — Ще се видим след час. — Той сложи ръка на рамото на Джо и гласът му вече не беше толкова рязък. — Ужасно се радвам, че се върна! Ще отида да кажа на Бети. Тя се поболя от притеснение. Къде е Грейс? — Той се върна да помогне на Грейс, която се мъчеше да свали лекарската си чанта от коня.

С няколко бързи крачки Джо настигна Лайли Кобленц и чевръсто застана на пътя й, преди да премине под арката, която водеше към крилото за гости. Тя го погледна предизвикателно.

— В градината. Веднага — каза Джо и посочи властно нататък с пръст.

Когато се увери, че никой не ги наблюдава, той каза предпазливо:

— Питах се дали имаш нещо да ми кажеш, преди всичко това да стане публично достояние? Не може да не си забелязала, че на плаца беше колата на върховния комисар. Когато застанем пред него всеки със своята версия, бих искал да мисля, че ще кажем едно и също.

— И какво очакваш от мен да кажа?

— Ами, като начало нещо от сорта „съжалявам“, „извинявам се за неприятностите, които причиних“ или пък „о, глупости!“ и да обясниш точно каква е била „уговорката“ с твоя похитител. А преди да ми отговориш, че не е моя работа, ще трябва да ти кажа, че тъкмо това е моя работа! Бях поставен в незавидното положение да отговарям за твоята безопасност по време на престоя ти тук. Ако почувствам, че повече не съм в състояние да изпълнявам това си задължение, ще те сложа, ако трябва и вързана, на задната седалка на автомобила на сър Джон Дийн, за да бъдеш върната в Пешавар.

— Няма за какво да се извинявам! Всичко това и дори по-лошо щеше да се случи, ако не бях тук. Обзалагам се, че вие дори нямаше да знаете къде се намираме, ако не бях дала сигнал на онзи самолет!

— Това ти ли си била? Добре си постъпила, Лайли — беше принуден да признае Джо. — Пилотът забелязал лъча и това потвърди другата информация, която имахме за местонахождението ви. Но Искандер? Какво имаш да ми кажеш по този въпрос?

— Нищо. Нямах възможност да говоря с него. Знаеш, че беше изгонен от селото.

— Това обяснение не ме задоволява, Лайли. Има още нещо.

— Е, добре, де, предполагам, че ще трябва да ти кажа. Имаше събрание на мъжете от цялото племе, което наблюдавах. Халима ми каза какво става. Тя е съпруга на главатаря, но е и сестра на Искандер. Обзалагам се, че не си го знаел. Искандер се противопостави на Рамазад. Голяма грешка! Другият беше по-старши, беше по-убедителен и накрая го изгони от племето. Е, на мен ми домъчня за човека. Той няма други роднини освен Халима, а сега няма дори и племе. Не заслужава такова отношение, Джо! На мен ми е известно, че макар да обичат родната си земя, тези пущуни доста пътуват. Това се знае. Има ги из цяла Индия, а някои дори са стигнали до Австралия. Преди да изчезне, му изпратих бележка, в която му казах да се срещнем във форта и да поговорим… той да дойде с мен в Съединените щати — рече предизвикателно тя. — Това е съвсем делово предложение, Джо!

— Не се съмнявам, обаче кажи ми, Лайли, а аз ще настоявам да ми кажеш, при какви точно условия ти предвиждаш Искандер да те придружи?

— Доста мислих по въпроса — отвърна тя. — Готова съм да обсъдим всякакви предложения. Като бодигард, като придружител, като съветник по въпроси, отнасящи се до Индия. Как ти звучи това? Може да се настани в Делхи или дори да дойде при нас в Съединените щати. Кой знае? Той е човек, който със сигурност ще допадне на баща ми. Ще му намери работа. Искандер говори английски по-добре от средния американец, умен е и е обаятелен. — За момент тя присви очи и добави: — Освен това, както се развиват нещата и компанията се кани да разшири дейността си в Индия, няма да е зле да имаме човек на самото място, който знае как вървят нещата тук. Това ще бъде човек, за когото ще бъдем сигурни, че ще защитава интересите ни, тъй като другата страна го е отхвърлила. Най-добрия вид лоялност, която можеш да получиш, Джо.

— Да, виждам какво имаш предвид и съм съгласен, но, Лайли, този човек не ти е някакво пуделче. Там, при реката, всички чухме какво каза за характера на пущуните. Мисля, че се опитваше да те предупреди, да те подготви, че ще отхвърли предложението ти. Освен това при създалите се обстоятелства едва ли бихме могли да му помогнем много. Ще бъде следен много зорко от силите, които управляват тази страна. В края на краищата той е виновен, че на два пъти е отвлякъл хора и въпреки че ти може би си готова да му простиш и да забравиш, лорд Ратмор ще поиска възмездие.

— Възмездие? Какво възмездие?

— Опасявам се, че много сериозно. Всъщност, ако бях на мястото на Искандер, не бих се върнал тук. Съгласно английските закони той е виновен за отвличане и е заплашвал с убийство. Ако реши, мисля, че Ратмор може да настоява за подобни обвинения, когато се върне в столицата.

Лайли се намръщи.

— Ратмор! Мисля, че е готов да го направи. Джо, трябва да намериш начин да се справиш с него! Не можеш ли да измислиш нещо?

— Ще се опитам. Ще ми достави голямо лично удовлетворение да закопчея този човек, но не съм голям оптимист. Хора като Ратмор често пъти се намират под протекцията на невидими сили. Те правят услуги на хора, заемащи високи постове в правителството, и някой ден искат отплата за тях. Той се перчи и се държи така, сякаш е неуязвим, и със съжаление трябва да призная, че това до голяма степен е вярно. Сигурен съм, че е в състояние не само да съсипе моята кариера, но и тази на Джеймс, а също и да направи така, че Искандер или да бъде обесен, или в най-добрия случай да бъде затворен в най-дълбокия зандан в Пешавар и оставен там дълги години. Според мен скоро ще се уверим, че във всичко това той ще бъде подкрепен от Едуин Бъроус. Трябва да ти кажа, Лайли, че не очаквам нищо добро от тази среща.

За негова изненада тя протегна ръка и потърка утешително веждата му.

— Ще измислиш нещо, Джо! Но никой няма да ти обърне много внимание, ако не се погрижиш малко за външния си вид и не измиеш тази боя от очите си. Хайде! Нека чуем отново мотото на рода Линдзи, как беше. „Върви напред и не ги щади!“ Не е лошо!

Един час по-късно, измит и самоуверен, в изгладената си униформа, Джо изтича нагоре по стълбите и почука на вратата на Лайли. Тя се присъедини към него, изглеждайки великолепно в късата си синя копринена рокля и обсипана със сапфири огърлица.