Чтение онлайн

— Брей, да му се не види! Ако бяхме в ранчото на татко, щях да кажа на Слим и другите момчета да обесят тоз човек за топките на най-близкото памуково дърво.

— Мисля, че тези стари кайсиеви дървета няма да могат да го издържат — обади се с насмешка Грейс. — Какво ще кажеш за реката? Дали да не го удавим в нея?

— Не, това, което ни трябва, е мравуняк — каза, оглеждайки се, Джо. — Там като че ли има един. Ако го вържем там…

— Ще е нужно много време — каза Искандер. — Най-малко три дни. Но слънцето е още високо на хоризонта. Можем да му срежем клепачите и да го вържем за едно дърво с лице на запад. Ще ослепее и ще полудее преди залез-слънце.

— Колко смешно! — озъби се Ратмор. — А защо не ме пребиете с тояги, а?

— Добре тогава, нека бъдат тояги — обади се Джо.

Той скочи на крака и Ратмор побягна към коня си, като сипеше проклятия през рамо, докато бягаше.

— Неблагодарник, полицейски дръвник! Като се върна в Симла… Във вътрешното министерство е Джони Симпкинс, ще те унищожа! Ще има да гниеш в затвора.

Той се впусна в галоп на запад към Гор Катри.

— Все ми е едно — рече, смеейки се Джо, но се почувства малко засрамен от сценката, която бяха разиграли. — Дано не стигне много преди нас. Бог знае с какви глупости ще напълни главата на Джеймс, когато пристигне.

— Е, добре! По конете, приятели! — рече Лайли и се запъти откъм страната на Джо към конете, които се бяха събрали под сянката на дървото с най-гъстите клони. Спря се, хванала юздите в ръка, за да погледне към клоните.

— Виж това, Джо — каза тя. — Птицата. В тази пустош човек забравя, че навсякъде живеят най-различни същества. Какво е това?

Джо погледна нататък. Птицата родител се поклащаше на ръба на едно гнездо, като пъхаше нещо в гърлата на своите малки. Той се загледа в нея и известно време не каза нищо.

— Това е проклетото чудо, това ще е то! Това е отговорът на цялата работа! О, съжалявам, Лайли. Птицата. Това е един не много често срещащ се хималайски планински дрозд. Да, точно това е.

— Така ли? А ти пък си една рядко срещаща се лъжлива птица! Какво има, Джо?

След секунда тя отговори сама на въпроса си:

— Господи! И аз го видях! О, но те не биха могли! Какво ще кажеш? Не! Обзалагам се, че те са го направили! О, Джо, когато се върнем, ще трябва да зададем няколко въпроса на тези, които са ни будалкали и заблуждавали през цялото време!

Джеймс Линдзи размишляваше с мрачно предчувствие върху хаоса, в който се беше озовал неговият личен и официален живот. Оглеждаше далечните хълмове от наблюдателния пост над портала. Най-близкият му приятел Джо беше някъде там, вероятно с опасност за живота, а вече може и да беше мъртъв. А това не беше негов проблем. Този честен човек Джо! Да работи толкова упорито в съвсем погрешна посока! Трябваше ли да му се довери? Джеймс се замисли за момент и после реши с пресметливостта на войник, че вероятно си е струвало да рискува. Но докъде ги беше докарало това? До там, че рискът беше поет от Джо. Под тънкото, съвсем тънкото прикритие на скаут сега там той се намираше в положение, ако бъде разкрит, да бъде екзекутиран моментално като англичанин. И всичко това заради усилията му да освободи Лайли. Тази Лайли, на която изобщо не можеше да се разчита. Лайли, от която можеше да се очаква, само че ще каже или ще направи най-неподходящото нещо, ще се окаже на най-неподходящото място и ако имаше възможност, щеше да влезе в най-неподходящата стая, облечена в най-неподходящите дрехи и в най-неподходящото време. Замисли се за Лайли и потрепери.

И сякаш това не беше достатъчно, та Джеймс трябваше да признае и факта, че Искандер се превръщаше за него в траен проблем! Загадъчен човек, който умее да плете заговори… какво друго — важен играч, който се оправя добре в лабиринта на местната политика.

Джеймс притисна още веднъж бинокъла до очите си и огледа околността. Какво беше това? Примигна срещу залязващото слънце. Приближаваше се самотен ездач, яхнал голям афгански сив кон. Джеймс продължи да се взира. Ратмор? Ратмор, за бога! Сега пък какво беше станало, че Ратмор се връщаше сам. Единственият оцелял от ужасна катастрофа? Джеймс потрепери, спомняйки си как д-р Брайдън е бил забелязан от гарнизона в Джалалабад да препуска отчаяно, полумъртъв на изтощения си кон през равнината, само за да прошепне с последни сили, че е единственият от шестнайсетте хиляди войници, който успял да се върне от Кабул. Останалите били застреляни и насечени на парчета от афганските племена, а придружаващите ги жени били убити или взети за заложнички. Оттогава бяха изминали осемдесет години и сега историята се повтаряше.

Притеснен, Джеймс избърса потта от очите си и пак погледна през бинокъла. Не, ездачът не беше сам. Изглежда, че той яздеше малко по-напред от група от пет-шест души. Преследваха ли го? Джеймс реши, че не е така. Групата след него не се опитваше да го настигне, но яздеше горе-долу със същото темпо, като запазваше разстоянието помежду им. През облака прах, който се вдигаше около нея, беше трудно да се каже кои бяха тези хора. Но човекът отпред без съмнение беше Ратмор и той се движеше доста бързо.

„Не съм в настроение да разговарям с Ратмор — помисли си Джеймс. — Дали да изляза да го посрещна? Или пък да изпратя някой да го доведе при мен? Това би ми доставило известно морално удовлетворение. Не, ще сляза долу.“

Той взе фуражката си, сложи я на главата си и с нежелание заслиза по стълбите, така че когато Ратмор стигна до форта, вече чакаше да го посрещне с ентусиазъм, какъвто не чувстваше.

Важен и възмутен, Ратмор се смъкна от коня си.

— Лорд Ратмор! Какво неочаквано удоволствие! Не се надявах много да ви видя. Какво да ви предложа? Надявам се, че не е твърде късно за чай?

Ратмор гневно го изгледа.

— Достатъчно, Линдзи — сряза го той. — Колкото по-скоро разбереш, че си загазил, толкова по-скоро можем да започнем да разговаряме разумно. Аз съм тук в качеството си на официално лице…

Джеймс го прекъсна.

— Бих казал полуофициално, но, моля, продължете.

— … официално — повтори Ратмор — и под носа ви, а дори бих казал и с мълчаливото ви съгласие, бях задържан!

— „Задържан“ ли казахте? — попита спокойно Джеймс. — Аз бих казал „отвлечен“, но както и да е, продължавайте.

— Бях заловен, отведен насила, подложен на най-различни унижения и искам да знам какво ще направите във връзка с това! Ето! — той посочи. — Това е разбойникът, отговорен за всичко, и аз искам да знам как ще постъпите с него!

Малката група се приближаваше към форта и Джеймс отново се загледа в нея. Различи трима скаути, единият от които може би беше Джо. Различи развълнуван русата коса и стройната фигура на Лайли, облечена в зелена местна туника и панталони. Видя спокойната фигура на Грейс. Накрая забеляза и фигурата на Искандер, спокоен, приветлив, невъзмутим, уверен в себе си, очевидно сигурен, че ще бъде посрещнат добре и същевременно напълно готов да приветства Джеймс като стар приятел и ценен колега.

— Ето го! — развика се Ратмор. — Ето го бандита! Държа ме като затворник и ме заплаши, че ще ми среже клепачите. Настоявам незабавно да бъде арестуван!

— Един момент, Ратмор — рече Джеймс и пристъпи напред, за да поздрави групата. — Всичко по реда си. Аслам! Юсуф! — поздрави той скаутите.

Последваха усмивки, смях и възклицания, след което скаутите бяха освободени. И двамата бяха доволни да се отправят към казармените помещения, очаквайки с нетърпение да разкажат на другарите си какво се беше случило.